The Subterranean Season

College football is a sport that bears the same relation to education that bullfighting does to agriculture.
— Elbert Hubbard

Дейл Бейли е от онези жанрови автори, известни най-вече с разказите си, макар да е публикувал и няколко романа. Случи се така, че прочетох най-актуалния от тези разкази (The Donner Party, откриваем в януарския брой на списанието Fantasy & Science Fiction) в момент, в който се чудех кой роман да подхвана след това. И бях впечатлен до такава степен, че импулсивно реших да закупя The Subterranean Season, въпреки че отзивите за него в Интернет се брояха на пръсти. Това се оказа страхотно решение, защото още от първите страници се влюбих в романа и той така и не ме разочарова до края си.

The Subterranean Season е представител на особено популярния в мейнстриймa поджанр campus novel, но със свръхестествен хорър туист. Той е и изключително забавна сатира на съвременните американски университети и особено на тяхната обсебеност с колежанските спортове и парите, които те им носят. Главният герой, от чиято гледна точка е представено всичко, е Алекс Керн, докторант в средняшки университет в щата Джорджия. Алекс е лишен от особени амбиции или таланти и основната му цел е да си осигури за постоянно топло местенце сред преподавателския състав по английска литература в университета. За целта обаче трябва първо да защити докторска дисертация. А това е доста трудна задача, имайки предвид, че той е почти постоянно напушен и доста често пиян. И това далеч не е единственият му проблем – той е поставен под натиск да пише незаслужено високи оценки на две от звездите на спортните отбори на университета, а му се налага и да се премести в нов офис, намиращ се дълбоко под огромния стадион на университета и вследствие на това безкрайно студен, дори в августовските жеги. В този офис обаче Алекс открива зад един от библиотечните рафтове врата към скрита стая с тайнствена дупка в пода, която изглежда буквално бездънна. След като в резултат на злощастна поредица от случайности на Алекс се налага да се отърве от труп, дупката изглежда логичното решение, но се оказва, че нейните странни свойства не се изчерпват само с дълбочината ѝ, и неприятностите за Алекс стават все по-сериозни.

Както споменах вече, The Subterranean Season е роман, изпълнен с блестящ хумор, който успя да ме накара да се смея на глас нееднократно във всяка своя глава. Циничните и често избиващи на мизантропия разсъждения на напушения Алекс са изключително забавни, като в същото време са точно на място с оглед неговия характер и случващото се около него. Сатирата на живота на университетските преподаватели и на вманиачеността по колежанския футбол и баскетбол е прекрасна и е очевидно, че Бейли има немалък личен опит в тези области, което му позволява с хирургическа точност да осмива многобройните недъзи в тях. А и за всеки, които има дори и малка представа за нелепата система, съгласно която се обучават звездите на университетските отбори по американски футбол и баскетбол, е ясно, че тематиката предоставя отлични възможности за сатира и иронизиране. Но целият този хумор по никакъв начин не обезсилва хорър елемента, макар да присъства дори и по време на убийствата и другите трагични събития по време на повествованието. Бейли е съумял да намери точния баланс между тези два елемента.

Като стил романът също има какво да предложи. Той е лесночетивен, но в същото време елегантен и, както може да се очаква от автор, пишещ основно разкази, стегнат и без абсолютно нищо излишно. През повечето време подборът на думи не е от особено висок регистър, но от време на време е вмъкната някоя рядко срещана извън романите от 18-19 век дума като например concupiscent, която е съвсем на място, отчитайки с какво се занимава главния герой.

The Subterranean Season определено не е роман за читатели, които държат героите, особено главните, да са личности, на които лесно се симпатизира и имат редица положителни черти. Алекс започва романа като мързелив underachiever с мизантропски тенденции и постепенно се свлича все по-надолу в морално отношение, като към края съвестта му е практически спряла да функционира. Но дори и в началото е трудно да се симпатизира на човек, чиито проблеми са дължат почти изцяло на откровен мързел, немарливост и зависимост към марихуаната. Другите герои също далеч не са от най-симпатичните. Но пък всеки от тях изглежда достоверен и е добре описан, макар и основният фокус на романа да е върху главния му герой. Личностната еволюция на Алекс в течение на повествованието е отлично показана и The Subterranean Season е един от редките случаи, в които огромните дози хумор не пречат, а дори допринасят за развитието на героите и тяхната убедителност. Авторът оставя отворен въпроса до каква степен моралното падение на главния герой се дължи на влиянието на свръхестествени сили и дори дали има такова влияние въобще, и не дава на читателя удобно оправдание за действията му. Свръхестествените ефекти, пораждани от дупката, които няма да оспойля, понеже са ключов сюжетен елемент, пък предоставят на читателя възможност за интересни етични разсъждения на тема дали бихме постъпили по същия начин като главния герой в подобна ситуация.

The Subterranean Season за мен е един от най-добрите романи, които съм чел от дълго време насам. Но той определено не е за всеки, както заради споменатата по-горе липса на типични симпатични герои, така и защото хуморът е нещо много субективно и ако той не ви допадне, надали ще издържите и до средата, защото е в наистина големи дози. Затова препоръчвам първо да прочетете първите няколко страници, които могат да се свалят безплатно от сайтове като Амазон – като тон, подход към хумора, атмосфера и поведение на героите отлично показват какво може да очаквате от останалата част от романа.