Кървави книги, том 5

Клайв Баркър е един от авторите, към когото неизбежно се връщам отново и отново, а историите му се озовават на пътя ми непрекъснато. С чистото удоволствие на дълго чакал колекционер добавих с радост малкото пето томче на Кървави книги към вече издадените у нас. Продължаваме традицията да следим поредицата и се потапяме в мрачните истории на британския писател.

Кървави книги, том 1, беше чудесно начало, а следващите три части само затвърдиха името на Баркър като добър разказвач със стряскащи идеи и ужасно натуралистични описания. Изброеното важи с пълна сила и за настоящата книга, с малката забележка, че тук се откриват далеч по-малко от типичните за британеца кървави и вулгарни сцени. Не оставайте с впечатление, че липсват. Просто са на значително по-заден фон отколкото в четвъртата част например, където дори на мен ми идваха в повече.

В книгата има всъщност само четири разказа. Крайно недостатъчно, на фона на останалите части, които съдържат по пет или шест, но в крайна сметка това е първоначалното решение на Баркър и разказите са си толкова и в оригиналното издание. Да ги разгледаме един по един.

Забраненият е може би най-известният и предизвикващ интерес разказ, тъй като е основата за филма Candyman. Страхотната корица на българското издание е посветена именно на него. Разказва историята на млада студентка, която пише дипломна работа за социалното значение на графитите и тяхната същност като средство за изразяване за определени прослойки. Както често става в историите му, Клайв Баркър и тук наказва жестоко любопитството и страстта към истината, проявени от младата жена. Атмосферата на целия разказ е тягостна и мрачна, чувство за заплаха и неизбежна гибел се таи из цялата история, до самия ѝ край. Ужасен край, трябва да отбележа, но изключително въздействащо разказана история.

Мадоната ни отвежда към бляскавата идея на един млад човек да възроди стар плувен комплекс и да го превърне в модерен спа център. За целта му трябват инвеститори, а когато влизат да разгледат устройството на комплекса, се оказва, че там вече живее нещо.  Разказът ми допадна изключително много, може би защото ден по-рано разглеждах галерия, разказваща в снимки за изоставени плувни басейни, сравнявайки състоянието им в дните на разцвет и сега. Неизбежно се замислих за разрухата и изоставените места, някога източници на забавление и отмора, и каква е съдбата им, след като хората си тръгнат. Отговорът, който Баркър предлага, е плашещ и оригинален. Какво е съществото в мрака и как използва човешките слабости, за да се храни и развива? Тръгваме си с повече въпроси, отколкото решения, но пък разходката из стария плувен басейн ни е оставила с доста опънати нерви.

Децата на Вавилон отново наказва безразсъдното любопитство на една млада жена, която обича да тръгва по непознати пътища. Ситуацията, в която попада, е едновременно плашеща и трагикомична. Конспирации за световното управление и идеята, че съдбата на света се държи от невменяеми монахини с бради и калашници и старци-разбойници, се смесват в този изключително странен разказ. През повечето време читателят или не знае какво се случва, или не му се вярва. Това е типичен пример за абсурдна ситуация и доста от черния хумор на Баркър.

В плътта е заключителният разказ и ни отвежда в затвора, при Клийв и новия му съкилийник, който е повече от странен. Историята е изключително мрачна. В нея почти няма отблъскващи и кървави сцени, но за сметка на това тегне силно и поглъщащо чувство на мрак, тъй като са намесени убийци и случващото се с тях след смъртта. Баркър пречупва света през погледа на жестоки престъпници и вкарва един относително нормален човек в постоянен кошмар. Разказът е нагнетяващ и силен и поставя интересни въпроси. Призрачни истории се сместват до тълкуванията за прераждането, наказанието и изкуплението. Определено най-силният разказ от сборника и достоен край, който ни оставя нетърпеливи за последната част от Кървави книги, която надявам се ще видим скоро.

Пети том ми допадна с доста философските си моменти за сметка на обичайния кървав ужас. Над всичките четири разказа доминира едно постоянно чувство на скрита заплаха, непознат и враждебен мрак. Както и в предишните книги от поредицата, темите често са тежки и неприятни, а стилът на Баркър далеч не е за всеки вкус. Въпреки това, ако познавате автора и той ви допада, то Кървави книги, том 5, ще ви осигури няколко страховити часа в света на британския майстор.