Автор: Брандън Сандерсън

Издателство: Tor Books/Gollancz

Цена: $27.99/£16.99

През последните няколко месеца ви надуваме главите с материали, свързани с Брандън Сандерсън. Иска ми се да кажа, че съжалявам, но предвид че в рамките на около шест седмици изринах над 6000 страници от произведенията му без дори бегло да ми писне, това би било неискрено. Творчеството на Сандерсън е уникално ако не със стил и дълбочина, то с мащаб и въображение, а фактът, че фентъзи поредиците му са свързани в обща вселена, където историите и героите им малко по малко се преплитат, го прави един от най-големите новатори в жанра. Тук обаче не е мястото да разискваме естеството на The Cosmere. Това ще се случи скоро в друг материал, така че бъдете търпеливи. Вместо това нека си поговорим за една от най-прекрасните авторови колекции, попадали ми през последните няколко години.

Arcanum Unbounded не е особено дружелюбно четиво за незапознатите с творчеството на автора. Сборникът включва всички кратки истории, развиващи се в Cosmere вселената, и съответно голяма част от съдържанието не може да бъде оценено и/или не трябва да бъде четено без да сте чели съответните романи. Разказите и новелите в тухлата са писани с различни цели и с едно изключение са били публикувани в разнородни антологии през последните десетина години. Текстовете са подредени според световете, в които се развива действието, и това определено помага на читателя да се ориентира какво може и какво не бива да чете. Всяка секция започва с предговор от Крис – героиня от света Талдаин, която срещаме в комикса White Sand и за кратко в The Bands of Mourning и Mistborn: Secret History и която е автор на всички „Ars Arcanum“ секции в края на романите на Сандерсън. Тези предговори разглеждат космологията на света и връзката му с останалите. Дори те са пълни със спойлери за историите, развиващи се в тях, така че не препоръчвам да се четат, освен ако не сте напълно в крак със съответната поредица. За да не разваля нечий кеф, ще отбелязвам в началото на всяка история дали материалът съдържа спойлери за книгите.


Системата на Сел

 (Разказът съдържа спойлери за „Елантрис“)
The Hope of Elantris e кратък разказ, развиващ се по време на финалните събития в Елантрис, от гледната точка на момиче, което живее в прокълнатия град. Историята не е нещо особено и си личи, че е сред по-ранните творби на Сандерсън, но е приятна интродукция към сборника. Докато романът фокусира вниманието си върху генерали, свещеници и благородници, от които зависи едва ли не съдбата на света, The Hope of Elantris ни показва цялата драма през очите на обикновен човек, което всъщност не е особено типично за Сандерсън. При все това разказът не допринася с нищо към света на Сел или историята на Елантрис, и спокойно може да бъде пропуснат.

Душата на императора (Ревю на Моридин) е елегантна история, която на теория се развива в същия свят като Елантрис, но на практика няма никаква връзка с него и единствената индикация, че героите живеят на Сел, е споменаването на няколко „далечни“ държави и езици, които можем да разпознаем от дебютния роман на Брандън.

Системата на Скадриал

The Eleventh Metal e разказ, публикуван като бонус към ролевата игра Mistborn. Сюжетът ни показва част от обучението на Келсиър скоро след превръщането му в Мъглороден. По думите на Сандерсън, целта на разказа е била да запознае новите играчи с концепцията за Аломантията без да издава сюжетни тайни от книгите. Честно казано, това е може би най-слабият текст в сборника. Опитът на автора едновременно да ни даде история, която да обяснява основите на Аломантията за нечелите поредицата, но и да носи нещо ново на феновете ѝ – в този случай, израстването на Келсиер от избягал роб до самоуверен Мъглороден – в общи линии пада между двата стола. Не мога да си представя, че прочитът на The Eleventh Metal би ме зарибил за поредицата, ако не съм запознат с нея, а от гледната точка на читател, изринал ЦЯЛАТА споделена вселена, приносът на разказа е нулев.

 (Разказът съдържа спойлери за първата трилогия от „Мъглороден“)
Allomancer Jak and the Pits of Eltania е гениална идея и честно казано се надявам Брандън да напише още разкази с Джак. Този персонаж се споменава в поредицата за Уакс и Уейн като измислен герой от епизодична вестникарска история и разказът също е бонус към ролевата игра Mistborn. Джак е джентълмен-приключенец, който громи диваци и разкрива мистични тайни из Скадриал, с помощта на верния си иконом от Терис, а историята е представена в епистоларна форма – последните няколко „епизода“ от мъгляво обяснено приключение, в което Джак търси съкровище, скрито от племе Колоси. Стилът на писане е сходен с този тип долнопробна пълп литература от началото на миналия век (или аналогичните радио драми), пълна с цветист език, преиграни емоции и колониален расизъм. Джак е тотален клоун и образът му е измислен с цел да контрастира със сериозния Уакс, който изпълнява същата роля в истинския свят. Икономът Хандервин е брилянтен в бележките под линия, от които бълва ирония към глупостите на господаря му. В чисто стилово отношение това е може би най-оригиналният и забавен разказ в Arcanum.

 (Разказът съдържа спойлери за всички романи от вселената на Cosmere)
Mistborn: Secret History (моето ревю) е все така разкошна новела на второ четене, но определено разкрива доста повече, отколкото осъзнавах, когато бях запознат единствено с Мъглороден. За да я оцените подобаващо, бих казал, че е добре да сте чели минимум всички книги от Скадриал и първите два романа от The Stormlight Archives, но ако трябва да съм честен, според мен Secret History трябва да е последното нещо, което който и да е фен на автора чете, поне до днешна дата, защото дори частите от нея, които не спойлят нищо, ще донесат повече на читател, запознат с всяка отделна поредица на автора. Като се почне от персонажи, загатнати само в кореспонденция между други герои, или прикриващи се под различно име в книги, които вече сме чели, и се мине към герои, очевидно принадлежащи към други светове (например Сел и Треноди) без това да бъде специфично уточнено, истинският кеф от Secret History се съдържа в разпознаването на големи и малки детайли. В чисто сюжетен план, новелата свързва последната написана към момента книга за Уаксилиум – The Bands of Mourning – с потенциално централния сюжет на следващата. А за онези сред нас, на които това не им стига, Сандерсън е казал, че потенциално може да напише втора и трета част на тайната история на Скадриал.

Системата на Талдаин

Един от световете, които все още не сме срещали в книга, където се развива действието на комикса White Sand (предстоящо ревю). Интродукцията може да се чете спокойно и единственото, което сборникът ни предлага в този свят, е малка част от комикса и неговия сториборд. Детайлите за планетата обаче са доста интересни и мястото на Талдаин в системата на Cosmere е много значимо. Очаквайте повече подробности в рецензията ни на комикса.

Системата на Треноди

Втората система в сборника, която не е представяна все още в роман. Тук за първи път забелязах тенденцията на Сандерсън да се насочва към хорър фентъзито, когато не е обвързан с епичната си макро история. Интродукцията е безопасна, ако сте наясно с естеството на магията в Cosmere, но бих препоръчал да се чете по някое време след като думата „shard“ не ви изпълва с недоумение.

Shadows for Silence in the Forests of Hell е изключителна новела, написана по покана на Джордж Мартин за сборника му Dangerous Women. Действието се развива на света Треноди, където преди години по-големият континент, от който произлизат хората на планетата, е бил превзет от нещо, наричано просто „The Evil“. Оцелелите са били принудени да избягат през океана на по-малкия континент, носещ очарователното име Hell, покрит с негостоприемни гори и обитаван от духове, способни да изсмучат живота от всеки, който не спазва мистериозните им правила. Главната героиня, Silence, е собственичка на крайпътно убежище, където всеки може да спре и да си отдъхне от пътуването през опасните гори. Но въпреки че гостоприемницата на Silence е неутрална територия, това не значи, че  около нея не са били заловени съмнително висок брой престъпници, за чиито глави има парична награда. Shadows for Silence е мрачна история за суров живот на негостоприемен свят, пълен със загуба и смърт, където мъртвите не остават мъртви задълго. Героинята е свеж поглед към женските персонажи и пресечна точка на много теми като наследство, майчински инстинкт и животът на края на цивилизацията, а Треноди е място, за което с огромно удоволствие бих чел повече.

Системата Дроминад

Отново непозната планета. First of the Sun е примитивен свят, инспириран от полинезийската култура, който е посещаван от пътешественици от друг свят. Уникалното в случая е, че за разлика от останалите герои, пътуващи между различните Cosmere светове, за които сме чели до момента, тези странници не използват магически средства, а космически кораби. Сандерсън казва, че действието в Sixth of the Dusk се развива много по-напред в бъдещето от всички други истории в споделената вселена към днешна дата.

Sixth of the Dusk е история, която оригинално не е била замислена като част от Cosmere и която и сега не дава особени индикации, че е такава. Главният герой – Sixth of the Dusk – е трапер, който пътува между островите от Пантеона и лови авиари, за да ги продава на жителите на континента. Странните птици имат различни магически качества, които могат да даряват на собствениците си, и чудовищният Пантеон е единственото място в света, където те придобиват тези способности. Траперите пък са единствените хора, способни да оцелеят за повече от пет минути в зловещите джунгли на островите му, в които цялата флора и фауна са смъртоносни, а хищниците ловуват чрез телепатия. Сюжетът проследява опасното пътешествие на Sixth из най-големия остров от архипелага и засяга много силно теми като екология, прогрес и мистицизъм. Отново разказ много по-близък до хоръра, отколкото до фентъзито, Sixth of the Dusk е страхотно четиво и много ме е яд, че Сандерсън няма планове да пише още за него, защото според мен потенциалът е голям.

Системата на Рошар

Рошар е светът на The Stormlight Archives. Ако не сте чели първите две книги – Пътят на кралете и Сияйни слова, стойте далеч както от интродукцията, така и от новелата след нея, защото всяко изречение съдържа радиоактивни спойлери.

 (Разказът съдържа спойлери за първите два тома от „Летописите на светлината на бурята“)
Edgedancer е единственото произведение, написано специално за Arcanum Unbounded. Действието се развива между втората и третата част от поредицата и се фокусира върху Лифт – героиня, която срещнахме за кратко в една от интерлюдиите в Сияйни словаСама по себе си, историята не е нещо феноменално, макар и да е занимателна и добре написана, но целта ѝ е двойна. На първо място, Брандън е планирал Лифт да играе важна роля в поредицата, но е искал да я изгради малко по-детайлно преди да я хвърли в мелето. На второ, новелата ни показва сериозно развитие в образа на Нейл, което първоначално е било планирано да се случи зад кадър между втора и трета част, но което Сандерсън е решил, че е необходимо за плавното течение на историята. Честно казано новелата ми беше сравнително безинтересна, доколкото събитията в нея не движат сюжета на основнта поредица наникъде, но ако Лифт не ви е непоправимо противна, тук можете да видите израстването ѝ в една идея по-малко неприятен и хаотичен образ. Новелата ни предоставя и вероятно единствения задълбочен поглед върху части от Рошар, които едва ли ще видим отново, и като част от историята на най-важния Cosmere свят, четенето ѝ е задължително и определено го препоръчвам преди излизането на третата книга през ноември.


И така, струва ли си Arcanum Unbounded четенето? Ако сте внимавали в текста досега, би трябвало да ви е ясно, че отговорът е категорично и безпрекословно ДА (но с уговорки). В сборника има по нещо за всекиго. Оригинални и качествени истории, приятни допълнения към познати светове и епични разкрития за глобалната (или може би „вселенска“?) история на най-амбициозния фентъзи проект в историята. В добавка, аналитичните разсъждения на Крис над планетарните системи, чийто научен подход великолепно контрастира с епичното фентъзи. Според мен всеки, който е чел поне две книги на Брандън Сандерсън, трябва да се снабди с Arcanum, но горещо препоръчвам да четете единствено частите от него, които не крият спойлери за романи, до които още не сте стигнали. За хората като мен, които са в крак с всичко, написано в Cosmere към днешна дата, сборникът е абсолютно фентъзи пиршество.

Оценка: 9.5/10