A Taste of Honey

Винаги съм обичал истории за далечното бъдеще. Не просто няколко века напред, а хилядолетия, дори милиони години. Земята, неразпознаваема, а човечеството – забравило легендите, създадени столетия след нашето време. Такива епохи дават възможност на авторите да вплитат фантастика и фентъзи в уникална симбиоза, каквато нито един друг сетинг не позволява – магичното почива на древна технология, забравена или недоразбрана. Такива са Деветият Свят на РПГ-сетинга Numenera или Урт на Джийн Улф. Не съм имал все още удоволствието да прочета краткия дебютен роман на Кай Ашанте Уилсън, The Sorcerer of the Wildeeps (ревю от Trip тук), но след като се потопих в света на втората история в същия свят, с огромна наслада открих нов сетинг, който отговаря на това описание.

От това, което знам за Sorcerer, новелата A Taste of Honey сменя както мястото на действието – отвеждайки ни в легендарния Олорум, най-богатия град на света – така и регистъра. Вместо приключенска история с меч и магия, действието тук се развива в най-високите аристократични кръгове и екшън на практика няма. Седемнайсетгодишният Акиб бмг Садики е четвърти Братовчед на кралската линия, след като семейството му изпада два кръга надолу, когато и баща му, и по-големият му брат се женят по любов, вместо да „сгъстят“ кръвта си с жени от високопоставен сан. Той няма да има този лукс – на неговите крехки плещи лежат надеждите на цялото семейство да се издигне наново в аристокрацията с подходящ брак. Но дребният и женствен Акиб никога не е изпитвал влечение към припадащите по красотата му момичетата, и единственият му интерес са животните от кралската Менажерия, на която баща му е господар и чийто господар един ден ще бъде и той.

Докато един ден боговете на далечната Далуцианска империя не решават да сключат договор с боговете на Олорум, и императорът изпраща дипломатическа мисия в митичния град. И най-бедният сред тях – войникът Лукрио – хваща окото на Акиб по начин, по който никоя девойка не е успявала. Двамата се срещат броени дни преди края на мисията, но тези дни са изпълнени със забранена страст в общество, където дори за най-висшите кръгове на аристокрацията подобен грях води до смърт. И когато идва време за раздяла, Лукрио поставя Акиб пред непреодолима дилема…

A Taste of Honey е не толкова „история“, колкото картина на един живот, изпълнен с копнеж и съмнение, нарисувана в свят колкото древен, толкова и нов и удивителен. Велики и драматични събития са споменати и загатнати, а срещата на Акиб с две от Олорумските богини разкрива именно тази прекрасна фантастична основа, за която говорех в началото, и която колегата Trip е споменал в ревюто си за The Sorcerer of the Wildeeps. Но извън великолепния и богато орнаментиран стил на изказ на персонажите и странния див свят, в който те живеят, новелата не си поставя за цел да омайва читателя със сюжет. Кай Ашанте Уилсън изгражда с болезнен реализъм страха и несигурността на един млад мъж, лишен както от физическите дадености, считани за „мъжествени“ в неговия свят, така и от свободата да преследва копнежите на сърцето си.

Книгата е написана нелинейно, като всяка кратка глава е озаглавена с момента, в който се развива. Тази проста концепция създава моменти на напрежение и изненада, които стандартната линейност не позволява. И при все краткостта си и скромното количество сюжет, което покрива, историята всъщност следва Акиб до самия край на живота му, само за да извърти ножа в последния момент, разкривайки нов елемент от сюжета, който придава едновременно сладък и горчив отенък на финала.

Има нещо изключително надъхващо в това да откриеш изключителен талант в самото начало на кариерата му. Кай Ашанте Уилсън е именно такъв изключителен талант. Стилът на A Taste of Honey спира дъха с фината елегантност на изказа си, съвършено синхронизирана с крехкия и същевременно волеви образ на Акиб. В едно интервю, което четох, авторът признава, че е написал The Sorcerer of the Wildeeps в момент, в който здравословното му състояние е било толкова лошо, че не е бил сигурен, че му остава да живее дълго (за щастие сега всичко с него е наред). Това е отговорно за краткостта на романа, защото авторът е искал да има шанса да напише цялата история. Той говори за интензитета на подобно начинание и тоталната му неповторимост при нормални обстоятелства, но аз бях много по-силно впечатлен от самата концепция и способността му да се идентифицира толкова директно с работата си и да намира език, който да се вписва толкова плътно в тази идентификация. A Taste of Honey е интимно преживяване, което без съмнение носи поне отсянка на личен опит от страна на Уилсън. Мога само да се надявам той да продължи в това направление и може би скоро да ни предложи по-дълго четиво в света на тези две истории. Задната корица на новелата започва с „Long after the Towers left the world for the stars, but before the dragons came to Daluca…„, което не оставя място за съмнение, че въображението на автора обхваща много повече от кратките истории на написното до момента. И ако талантът му се пренася в дългата форма със същия успех, ни очаква преживяване, каквото не сме имали от много години.