Бележките на Робърт Джордан по „Колелото на времето“

Част първа: Черновата & Началото

Известно е, че след смъртта на Робърт Джордан Брандън Сандерсън довършва фентъзи поредицата Колелото на времето, базирайки голяма част от сюжета върху бележки, оставени от предшественика му.  Тези бележки са били толкова подробни, че според съпругата на Джордан, Хариет Макдюгъл, съдържат много повече текст от публикуваното във всички книги от сагата. Много от тях впоследствие са дарени на колежа в Чарлстън (градът, където е живял Робърт Джордан) и при определени условия могат да станат публично достояние.

Една от отдадените фенове на поредицата, известна като Terez, получава възможността да се запознае и изследва голяма част от тези архиви. Тя се договаря с Хариет да не разкрива всичко видяно, но все пак повдига завесата за първоначалните планове и идеи на автора как да се развие епичната му творба. Настоящият текст синтезира най-интересното от представените от Terez бележки, писани преди публикуването на Окото на света в периода 1984-1988г.

Главният герой в първоначалните чернови е смесица между Ранд и Трам (превесът е бил към Трам – зрял ветеран, преживял многобройни войни). Ранд първоначално се влюбва в Мургейз, която на този етап е събирателен образ на персонажите на Елайда, Берелайн и себе си от окончателния вариант. Подобно на Берелайн, Мургейз в тази версия е кралица на отдалечен град-държава и се забавлява да прелъстява мъже. Галад и Гавин са нейни деца, а Елейн е дъщеря на кралицата на Андор, която е друг персонаж. Галад започва да прелива след пречистването на сайдин и заради аферата на Ранд с Мургейз става Мраколюбец, дори се превръща в главен злодей. Лан е негов баща!

Интересно е развитието и на Моарейн. Робърт Джордан съзнателно я въвежда като класически ментор, подобен на Мерлин и Гандалф, но е държал да бъде жена. Тя е трябвало да стане Амирлин в някакъв момент от историята, но нейният персонаж в последствие е разделен, за да се роди Сюан Санче. Докато сме на тема Айез Седай, ето и нещо, което не става съвсем ясно от книгите – Кацуан в пълния си потенциал е по-силна от Егвийн и Елейн. Егвийн е трябвало да достигне своя лимит в края на поредицата, докато Елейн, Авиенда и Нинив остават с неразвита част от потенциала си. Интересна подробност е, че ша’ангреалите са толкова редки, че всичките имат имена.

Антропологията в света на Колелото винаги е била от особен интерес за Джордан. Културата на Аийл е развита като концепция преди почти всичко останало, включително главни герои като Мат и Перин. Сеанчанците също са били ранна идея, тъй като Ранд е трябвало да корабокрушира на остров (прото-Сеанчан) и предводителката там (прото-Тюон) да се влюби в него. Първоначално е имало няколко Погибели, в допълнение към тази на север. Тар Валон е бил построен върху вулканичните склонове на Драконовата планина, а Айез Седай са използвали Единствената сила за да поддържат града обитаем. Практически проблеми с описанието на тази идея изглежда карат Джордан да я изостави.

Изненадващо или не, първата чернова е много, много по-мрачна от книгите, които познаваме. Описания на изнасилвания, разчленявания и графично насилие изпълват бележките от текста, има и много секс сцени. Колелото на времето често е критикувана за прекалената захаросаност, която не пасва на сложния политически свят в поредицата. Едно от основанията на критиците да твърдят, че Песен за огън и лед е по-добрият текст, е именно нивото ѝ на насилие и реалистичност, а Джордан, видите ли, не ставал с този памук шекер. От черновата обаче става очевидно, че не липсата на талант за писане на такива сцени, а напълно целенасочено решение „захаросва” Колелото на времето. Чуйте само какви ужасии е трябвало да изтърпят мъжете, преливащи Единствената сила – заедно с опитомяването им е следвало и да бъдат кастрирани, за да предотвратят предаването на искрата по полов път, като самата процедура по опитомяване наподобява лоботомия.

Ако си мислите, че на горкия Ранд за четиринадесет книги прекалено тежки беди са му се стоварили на главата, то си помислете пак. В оригиналния вариант той е трябвало да бъде ослепен с нажежено желязо (ако помните, това е едно от неизпълнените видения на Мин при първата им среща), ръката му да бъде отрязана и да бъде оставен да се скита самичък като просяк. Това се извършва по заповед на Елейн, която така го спасява от смъртната присъда на майка си, кралицата на Андор. Това е трябвало да бъде най-ниската точка за персонажа на Ранд, който изпада в депресия, смятайки, че всички го мразят. По-късно, неясно как, той си възвръща зрението.

Изключително интересна е и концепцията за антагониста. Шайтан е замислен като смъртно, но изключително могъщо същество от друг свят и Отстъпниците са неговите извънземни лейтенанти, получовеци-полудемони. Войната на Сянката е била всъщност междупланетна война между Земята и другия свят, водеща се чрез Портали. По-късно Тъмният се превръща в сила на абсолютния хаос и разрушение от космически порядък. Когато Джордан променя образа на антагониста от Шайтан в Тъмния, това налага и промени в културата на света на Колелото, затова авторът пренаписва първоначалните си концепции за различни религии в света и създава Пътя на листото, Чедата на Светлината и Червената Аджа. По отношение на Последната битка, първоначалната идея за схватката между Ранд и Тъмния за съдбата на света е включвала използването на Чедан Кал. Очевидно тази идея е изоставена по-късно (справка Сърцето на зимата).

За финал, няколко допълнителни бележки, които би трябвало да са голям шок за всички ветерани от големите дискусии и спорове относно теориите за Таимандред и убиецът на Ашмодеан. Според записките за Господарят на хаоса, Демандред е трябвало да се появи, претендирайки, че е Мазрим Таим, и да се възползва от амнистията на Ранд. Пак там Джордан си отбелязва, че Нинив не знае, че Ашмодеан е заловен от Ранд, нито че той по-късно е убит от Демандред. Не само, че теорията за Таимандред е била вярна в черновата, ами и Таимандред е бил първоначалният убиец на Ашмодеан!

Благородно завиждам на Тerez и всички други, получили достъп до този архив, заради възможността от първа ръка да се запознаят с огромния труд, който Робърт Джордан е положил покрай написването на поредицата. Няма да откажа един самолетен билет до Чарлстън като подарък! (продължава на втора страница)