Част втора: „Спомен за светлина“ и след това

Бележките, от които се е водил Брандън и неговият екип, са се намирали единствено на компютъра на Робърт Джордан, който до смъртта си не е допускал абсолютно никого до файловете. Съдържанието им става известно на неговите близки едва когато се налага да търсят информация за книгите в компютъра му. Тези бележки така и не стават публично достояние и единственото, с което разполагаме, са коментарите на Сандерсън по въпроса. Той е човекът, който за пръв път разкрива пред света колко плашещо близо е била поредицата до това да остане недовършена – Робърт Джордан през почти целия си живот е бил непреклонен по темата някой друг да пипне творението му. Спасението на Колелото на времето е истинско чудо.

Когато Джордан се разболява, никой от близките му не повдига въпроса какво ще се случи, ако той не оздравее. Един ден, напълно неочаквано, Джордан започнал да говори за селище в Погибелта, за което никой не знаел. Записали думите му. Следващият път били подготвени с диктофон и той разказал сцената с фермера, която впоследствие се превръща в пролога към Буря се надига.

В онзи момент Джордан вече бил на предела на силите си и едва можел да говори, но неговата асистентка Мария Симънс успяла да запише разказаното от него, заедно с отговорите на някои нейни въпроси. Тъй като скоро след това Джордан починал, Мария се укорявала, че не е питала по-подробно относно някои от големите дупки в сюжета – повечето от въпросите ѝ били свързани с това как приключват сюжетните линии (откъдето и знаем, че Перин ще стане крал един ден). В крайна сметка, тъй като първоначално Джордан настоявал, че никой не може да му пипа книгите, нямало много смисъл да се задълбава във въпроси.

Малко преди смъртта си Джордан изненадал всички, когато помолил съпругата си Хариет да намери автор, който да завърши книгите – без това уточнение, близките сигурно са щели да спазят дотогавашната му повеля да оставят книгите недовършени.

Брандън Сандерсън прояви милостта да разкрие кои са част от сцените, включени в последните томове, за които Робърт Джордан е написал чернова или фрагменти от текст. За написването на последната книга, (която впоследствие се разцепва на три отделни) Брандън получава подборка от 200 страници бележки – 100 страници диктовки на сцени и параграфи и 100 страници събрани отговори на въпроси.

В Буря се надига това са споменатият по-горе пролог с фермера, гледната точка на сул-дам Фалендре след залавянето на Семирага, както и Верин Седай при Егвийн. Сцената със селото Хиндерстап е изцяло на Брандън, по предложение на Хариет, която също така го моли и да опише срещата на Ранд с баща му в края на книгата.

В Среднощни кули Джордан има пръст в пролога с пограничниците и почти цялата секция в кулата Генджей  и  разговора край огъня след това. Главите на Авиенда с виденията от бъдещето в Руидийн са на Сандерсън. Издигането на Нинив до шала на Айез Седай не е било изрично упоменато в бележките.

В Спомен за светлина частите, оригинално по идея на Джордан, са: сцената в пролога с Исам в Погибелта, сцената с представянето на Таим като Отстъпник, падането на Кемлин, повечето от преговорите при Мерилор заедно с пристигането на Моарейн (малката сцена на Ранд с крал Редран е на Брандън), последната сцена между Мат и Тюон. Една от най-завършените сцени на Джордан е епилогът – почти целият е по негови записки, с изключение на избирането на новия Амирлински трон (тук Хариет и Брандън заедно взимат решението).

Относно развитието на персонажите, най-голяма яснота Джордан е оставил за Егвийн. Вечерята с Елайда е била една сцена, която Брандън разделя на две. Голяма част от сюжета на Мат е бил написан, като са били оставени и достатъчно инструкции за остатъка. Инструкциите на Джордан за Перин са фокусирани почти изцяло върху образа му след Последната битка, без почти никаква насока как е стигнал дотам, което дава възможност на Брандън за креативност (сцената с изковаването на чука е негова).

За съжаление не са оставени ясни насоки относно Черната кула – единствено миналото на Таим и издигането му като Отстъпник е изрично посочено. Тук Брандън свободно е интерпретирал сюжета и персонажът на Андрол е изцяло негово творение. Отново той взема решението Ранд да не се опитва да спаси Черната кула, а да я остави на съдбата ѝ, както и по-мрачните тонове, с които е описан Логаин към края.

Друг любопитен момент е, че оцеляването на Лан в Последната битка е по решение на Джордан. Ето какво съдържат бележките за Малкиер и Погибелта след финала: Малкиер може да се обедини с източния край на Пограничните земи под водачеството на крал Лан. Погибелта се отдръпва, а Малкиер възстановява земите си и укрепва граничните кули по границата с Погибелта.

В бележките, разбира се, присъстват и алтернативни варианти на определени сюжетни нишки, от които екипът е трябвало да избира. Например Робърт Джордан не е бил сигурен кога Елейн да спечели Кайриен, преди или след Мерилор. Изненадващата врътка с това кой всъщност надува Рога на Валийр (Олвер, а не Матрим) е замислена в бележките. Освен това са оставени ясни бележки относно видението на Мин за Аливия и уж голямата ѝ роля в смъртта на Ранд, но останахме изненадани и разочаровани как се извъртя пророчеството в крайна сметка. Това, оказва се, е било напълно целенасочен пример за ненадежден разказвач и доказателство, че не всичко видяно от Мин има значимост за сюжета.

Планът на Грендал да използва Принуда върху Великите капитани е идея на Брандън и Хариет. Бележките заявяват, че част от Великите капитани умират и тогава цялото командване се предава на Матрим, но е описанието е било толкова мъгляво, че двамата е трябвало да измислят причината защо всички се доверяват на Мат.

Сред големите загадки, останали неизяснени в последната книга, е „невъзможната” лула, която Ранд запалва в епилога. Това ще остане така, тъй като  никой не знае какво е имал предвид Робърт Джордан с нея. Загадката за Накоми, от друга страна, е известна, но Брандън все още не желае да я разкрива, защото такова е било решението на Джордан (намеква и за други две загадки в книгата, но все още никой не се е сетил да го попита за тях).

Като допълнителен бонус към публикуваната в сборника с фентъзи разкази Unfettered изрязана сцена как Демандред става Бао в Шара, Брандън описва и друг изтрит момент от Спомен за светлина – как Перин пътува чрез Пътищата до Кемлин, за да запечата отворения там Портал и по този начин да спре нахлуващите тролоци. Сцената приключва със спасяването на Перин от хватката на Мачин Шин, Черния вятър, който огиерите прогонват с песента си.

И до днес Брандън продължава да повтаря, че най-много съжалява за работата си по персонажа на Мат в Буря се надига и за развръзката и ролята на Падан Фейн, макар в случая с Фейн желанието на Робърт Джордан е било именно такова – да не получава важно участие в Последната битка.

Благодарение на Terez научаваме, че най-ранната идея за финалната сцена (още преди написването на Окото на света) е била Ранд просто да инсценира смъртта си и Моарейн, Елейн, Егвийн и други близки приятели, запознати с тайната, да го придружат в ездата му към залеза. Така той ще остави друга легенда – че Драконът спи, чакайки да се издигне, когато човечеството отново се нуждае от него. Тази информация потвърждава уверенията от Джордан през годините, че винаги е знаел как ще завърши поредицата. Той явно е искал неговият Спасител, след окончателното приключване със спасяването на света и всичките му беди и тревоги,  просто да каже: „Ай сиктир, и аз съм човек!” и да се отдаде на заслужен отдих. Бележките потвърждават подсказките на Сандерсън за плановете на Егвийн – Трите клетви ще се запазят, планът за Родството ще бъде приет, а отношенията с Черната кула ще останат противоречиви за много години напред.

Джордан е оставил съвсем малко информация относно предвиденото продължение на историята, което е трябвало да се фокусира върху Сеанчан около десетилетие по-късно. Всичко на всичко тези бележки са няколко изречения. Едното описва как някъде Мат играе на зарове, а в друго Перин пътува на кораб към Сеанчан и разсъждава как желае да убие приятел (не е трудно да отгатнем за кого става въпрос). Очевидно насоката тук е върху възстановяването на Сеанчанската империя на континента от императрица Фортюона, не без помощта на хитрата едноока лисица Принцът на гарваните.

Надявам се, че в бъдеще Брандън Сандерсън ще бъде по-словоохотлив и ще разкрие още задкулисни детайли. Аз продължавам да следя неотлъчно всеки един негов коментар относно поредицата. Е, някой ден ще разберем всички тайни, но дотогава Колелото ще продължава да се върти.

1 2