80-те

Осемдесетте години са като че ли вододел за фантастиката на ХХ век. Точно на границата между 70-те и 80-те, Междузвездни войни отварят огромни пространства за въображаеми полети из Космоса, за изследване на непознатото, макар и доста често по един детински наивен и замечтан начин. Освен за момчешки-ентусиазирана приключенска фантастика, пространствата между звездите са и арена за по-сериозни изследвания на човешкото и другото. Досегът с извънземен разум фигурира като основна тема през десетилетието в книги като Контакт на Карл Сейгън и продълженията на космическите одисеи на Артър Кларк; романите на К. Дж. Чери оставят дълбока диря върху тази страница на жанровата енциклопедия. В самото начало на десетилетието на дистопията, очертано от зловещия шедьовър на Оруел, се появява Беглец по острието на Ридли Скот, с което името на вече покойния Филип Дик навлиза в масовата култура. Две години по-късно естетиката на този жанрово определящ филм мутира и изкристализира в неоновата светлина на киберпънка и Невромантик, a още няколко години по-късно Иън Банкс публикува първата книга за Културата – светът, който и до днес най-добре събира в себе си космическия утопизъм на научната фантастика и кошмарните ѝ видения за Ад на Земята и в човешкото съзнание.

Снежната кралица (Джоан Виндж, 1980)

Ghibli
Алтернативен поглед към познат сюжет. Завладяващ роман с прекрасен стил и оригинален свят.

Играта на Ендър (Орсън Скот Кард, 1985)

Claymore
Много хора наричат романа наивен и детски, но точно това му дава емоционална сила, спомага на съпричастността към хлапето Ендър и психическата му чупливост, и прави финала на романа един от най-трагичните, които лично аз съм чел (да, пуснах няколко съвсем немъжествени сълзи на първия прочит)
Ghibli
Гениално построена история, стегната и красива.

The Handmaid’s Tale (Маргарет Атууд, 1985)

Intery
Защото е разтреперващ поглед към авторитаризма, представен без обичайните за антиутопиите груби метафори и фокусиран върху вбесяващо упорития стремеж към заличаването на женската телесна автономия.

Говорителят на мъртвите (Орсън Скот Кард, 1986)

Yan
Играта на Ендър е страхотна, но на втори прочит се губи „уау“ ефектът, докато при Говорителя изскачат нови и нови неща.

Фиаско (Станислав Лем, 1986)

Intery
Защото е Лем-ът с най-крещяща молба към човечеството да бъде по-добро, по-пацифистично и по-склонно да плаче за Содом и Гомора, а също така съдържа и най-добрия европейски mech.
Roamer
Още една книга от силно песимистичния цикъл за първия контакт на Лем, още един начин, по който хората могат да не разберат напълно точно какво се случва и с какво си имат работа; също толкова въздействаща, колкото и Соларис, Едем и Непобедимият, също така оставяща спомени за една-две сцени, но за цял живот.

Сайтин (К. Дж. Чери, 1988)

Demandred
Най-добрият роман относно клонирането, проектирането на хора и общества, и психологическата манипулация, който съм чел, изпълнен със сложни интриги и обрати, в който присъства и една от най-добре развитите и интересни героини в жанра, която притежава способности за манипулация на микро и макро ниво, в сравнение с които дори герои като Кутрето от Песента изглеждат като тотални аматьори.

Играчът на играчите (Иън Банкс, 1988)

Roland
Иън Банкс, лека му пръст, беше може би най-добрият автор на утопична фантастика, който аз поне съм срещал, и тази книга е великолепна интродукция в света на Културата със стегнатата си история, базирана на космически конфликт, който се разрешава с победата в стратегическа игра.
Ordo Malleus
Азад, игра по-голяма от самия живот, Гъге, гениален човешки шампион, изправен пред наглед непобедими съперници и Космосът, станал арена за поредния сблъсък на цивилизации.

1 2 3 4 5 6 7