Любими НФ романи на ShadowDance: Продължението

70-те

Новата вълна изчерпва творческата си енергия постепенно в началото на 70-те. Този период бележи едно плавно завръщане към научната тематика и ентусиазма от космическото и непознатото. Автори като Айзък Азимов и Хайнлайн, останали изолирани в предходното десетилетие, се завръщат на литературната сцена с по-зрели произведения, повлияни и от критикуваната от тях като недостатъчно фантастична нова вълна. За Азимов това е романът Самите богове, който се откроява сред останалите му произведения именно с дълбочината на духовните изследвания и силно човешкия поглед върху научната тематика. Периодът е едновременно характеризиран както от автори като Роджър Зелазни и Робърт Силвърбърг, които успяват да възпроизведат разнообразните изразни средства на предното десетилетие в новия контекст на плавно завръщане към корените, така и от такива като Лари Нивън, които възраждат увлечението по по-твърдата начуна фантастика и възраждат възхищението и оптимизма за научни открития и изследване на нови територии от необятното. Същевременно Джо Халдеман разработва сериозно жанра на военната фантастика, който придобива широка популярност в по-късни години, а автори като Филип Дик и Урсула Ле Гуин продължават да си играят със социалната и психологическата идентичност в по-зрелите си произведения от периода.

Пръстенов свят (Лари Нивън, 1970)

Roamer Класически приключенски роман за двеста годишен човек, интелигентен тигроподобен дзвер и двуврат страхлив телепат, които изследват нещо като планета, нещо като резерват, нещо като невъобразимо голяма космическа станция, докато се опознават един друг и опознават и абсолютно различните култури, от които идват… абе, да, с две думи класически приключенски роман.

Конгрес по футурология (Станислав Лем, 1971)

	Demandred Безкрайно забавен и в същото време депресиращ роман, изпълнен с куп идеи, които си остават оригинални и свежи дори 40 години след издаването му, в който Лем демонстрира впечатляващата си креативност в измислянето на нови думи и изрази.
	Claymore Не съм чел тази книга от 2011, но все още помня първия досег с изключително мрачната, но и остроумна сатира на Лем, пълна с думи като „блюмби“ (любовни бомби разпръскващи успокояващи химикали) и градяща зловеща картина на бъдещето първо с фалшива joie de vivre, после с отблъскваща гротеска.
	Matrim Анти-утопията никога не е била едновременно толкова забавна (особено думите, които Лем измисля, и комбинациите им от рода на ТВ програмата „С надуванка на ероциклет“) и толкова смразяваща.

The Fifth Head of Cerberus (Джийн Улф, 1972)

	Moridin Бисер на финото в научната фантастика, този силно подценяван роман на огромния (във всякакви смисли) Джийн Улф, посветен на идентичността и на комуникацията, би могъл да ви преведе тихо-тихо за ръка през дебрите на препрочитането, осмислянето и възхищението.
	Roland Задължителен роман, който събира всички качества на Джийн Улф в стегната рамка – феноменален стил, алтернативен сюжет, скрит под повърхността на историята, уникална фантастична атмосфера, създаваща усещане едновременно за далечно бъдеще и дълбока древност, разказвачи, които крият важна информация от читателя.

Самите богове (Айзък Азимов, 1972)

Moridin Може би единственият роман на класика Азимов, изпълнен с оголена емоционалност и много силно развити персонажи, Самите богове успява да осъществи един невероятно интензивен първи контакт, в който комуникацията между цивилизациите почти не съществува, но променя надълбоко и двете страни.

Вечната война (Джо Холдеман, 1974)

	Ghibli Поглед към войната отвътре, ту със смях, ту с издайническа сълза в ъгъла на окото. Няма как да не заобичате главния герой.
	Yan Хумор, екшън и доста материал за размисъл, особено, ако я четете в комплект със Звездните рейнджъри на Хайнлайн.
	Matrim Звездните рейнджъри, но за хора, които ползват сивото си вещество.

Flow My Tears, the Policeman Said (Филип Дик, 1974)

Intery Защото тук Филип Дик си играе с читателската идея за реалност по удивляващ до степен на възмущение начин по всички канали – постъпките на главния герой, разговорите на третостепенни персонажи и самата структура на романа – така че четейки книгата от един момент нататък да се почувстваш напълно объркан, смутен и слисан.

The Female Man (Джоана Ръс, 1975)

Armydreamer Защото днес фантастиката почти е забравила миналото си на истински радикален жанр и затъва все повече в блатото на добре написаната, но нежива среднотия.

Гейтуей (Фредерик Пол, 1977)

Demandred Роман с оригинален сюжет и структура, в който има загадъчни кораби и артефакти, създадени от изчезнали извънземни същества, рисковани космически мисии, както и герои, демонстриращи рядко срещана психологическа дълбочина и крайно различни от типичните смели и праволинейно мислещи космически изследователи, типични за жанра.

Камера помътняла (Филип Дик, 1977)

	Jen Оптиката на Камера помътняла фокусира бавно и целенасочено върху всички разпознаваеми елементи от Филипдиковия канон – мултиплицирани реалности и идентичности, религиозен и наркотичен мистицизъм, психеделия и параноя – и ги монтира за „зрителя“ в донякъде автобиографична, донякъде изфантазирана, донякъде прогнозирана хроника на лудостта на модерното съзнание.
	Armydreamer Защото добрите фантасти са тези, за чиито бъдещи светове си спомняме, докато се опитваме да осмислим настоящето си, и Дик е най-големият сред тях.
	Random Роман-леща, през чиито разкривени стъкла върховният реалист на литературата Филип Дик разобличава за пореден път илюзията на реалността, и в същото време показва единствената истинска реалност – безумното, раздробено човешко съзнание, – както на читателя, така и на извънземния зрител, опитващ се да събере парченца смисъл през помътнялото стъкло на наблюдателния инструмент… всъщност рекурсивно рисуваща човека като извънземно сам за себе си, който в опита си да се разбере е едновременно една безнадеждно повредена камера и неук оператор.

Engine Summer (Джон Кроули, 1979)

Trip Пасторална пост-апокалиптика, в която разкритието не се случва чрез всепоглъщащ взрив и тем подобните му, а подобно на Пътят неусетно, неразбираемо, но пък за разлика от онзи роман – безкрайно щадящо. Висок, висок хълм в иначе ниския релеф на прозата в жанра, написан изкусно, не в досадния смисъл на декоративна ювелирност, а в структура, отгласи вътре в романа и майсторски вплетена научнофантастичност.