Любими НФ романи на ShadowDance: Продължението

60-те

Златният век на научната фантастика постепенно залязва през 60-те години, за да отстъпи място на друго огромно движение – Новата вълна, развиващо се в рамките на по-общото културно течение Nouvelle Vague и на модернизма като цяло. Титаните-двигатели на този импулс стават Джеймс Г. Балард и Майкъл Муркок, редактиращ списанието New Worlds, което се превръща в новото гнездо на млади творци. Новата вълна отрича развитието на жанра през златния век и търси по-широка свобода на изразяване и в посока теми, и в посока литературна техника. Огромни епоси като Дюн на Франк Хърбърт поставят силен политически подтекст и значително по-сложно сюжетно развитие. Върху политическото и социалното се съсредоточава и Урсула Ле Гуин, както и Брънър, докато превърналият се по-късно в култова фигура Филип Дик започва да твори активно в посока изследване на дебрите на човешкия ум. Неговите психеделични произведения маркират по стряскащо силен начин епохата на наркотиците, свободната любов и изследването на духа. Различният подход дори върху тематиките на златния век е видим и в едно от артистичните прозрения на века – филмът-книга Една Одисея в космоса през 2001, разработван едновременно от Артър Кларк и Стенли Кубрик, със силен акцент върху психологията и личния свят на героя. Творците на Новата вълна са силно повлияни от битническото движение и от модернизма, те като цяло гледат презрително на предхождащите ги епохи и особено на пълп фантастиката от началото на века. Това доближава жанра до позициите на мейнстрийм литературата, с автори като Самюел Дилейни, Томас Диш и самият Дж. Г. Балард, които често биват поставяни извън полето на научната фантастика със сложните си наративи, многообразието от теми и играта с езика. Теми като сексуалност, идентичност и самота стават основни направления на развитие на жанра. 60-те остават връх на така наречената мека научна фантастика.

Странник в странна страна (Робърт Хайнлайн, 1961)

	Roamer Е, Хайнлайн по принцип е сред любимите ми автори; но книга, в която той не се опитва да създава общество в бъдещето, с което да подсказва какво не е наред с нашето, а направо си бие през просото и хвърля непредубедено разумно същество в сърцето на САЩ в горе-долу сегашно време? Моооже!
	Ordo Malleus Социална сатира, в която по възможно най-хипи начин са разгледани пипкави теми като същността и ролята на едно семейство, сексуални отношения от всякакво естество и разбира се, религията – тази книга е причина за създаване на истинска църква, съществуваща до днес, гроквате ли?
	Morwen Една странна трактовка на обществото и това как би могло да се промени, ако не приемаме основните му принципи за даденост или ако някой ги оспори.

Галактическа болница (Джеймс Уайт, 1962)

	Intery Защото най-добрите романи не са само мрачни и сериозни – някои от тях са оптимистични и вдъхновяващи, изграждайки визия за междувидово сътрудничество насред оригиналните си обрати и най-възхитителната класификация на разнообразните форми на живот във Вселената (си).
	Roamer Ужасно забавно поднесени разкази за ежедневието в огромна болница за всякакви видове живи (понякога в доста широк смисъл) същества, всякакви атмосферни и изобщо условия на живот, всякакви културни и жестомимични особености, които понякога водят до смях, друг път – до разрушаване на крило от болницата, а понякога и до дипломатически инциденти.

Планетата на маймуните (Пиер Бул, 1963)

Dr. Horrible Планетата на маймуните заслужава място в класацията, защото прави именно това, което една добра фантастика трябва да прави – представя свят, който уж не е съществуващ, уж не е настоящ, и точно чрез него дава нова гледна точка към нашия, реалния свят.

Трите стигми на Палмър Елдрич (Филип Дик, 1965)

	Moridin Научната фантастика като цяло страда от изключително остра липса на наркотични халюцинации и религиозен екстаз – всеобхватният Палмър Елдрич е тук, за да ви предостави всичко необходимо да задоволите жаждата на съзнанието си, интерпретирайки целия жанр през призмата на психеделичното.
	Ordo Malleus Халюциногенен роман, не по-малко шантав от наркотиците Кен-Ди и Чю-Зет, и едно бъдеще, толкова ужасяващо, че човек не може да спре да се хили на всяка страница.

Охлюв на склона (Аркадий и Борис Стругацки, 1966)

Dr. Horrible Охлюв на склона трябваше да влезе, защото представлява много интересно разсъждение по темата човек срещу природа и защото не си спомням друг роман, в който ценността на несъвършения, сбъркан човек е поставена толкова високо над ценността на съвършената, самодостатъчна природа.

Дар от Земята (Лари Нивън, 1968)

Ordo Malleus Шестдесетарска фанастика, в която на далечна планета зрее революция – наследниците на Екипажа дълги години са използвали органите на колонистите, за да се поддържат здрави, но когато неочаквано пристига дар от Земята, бунтовниците са готови на всичко за да разберат какво представлява той… и имат невидимия Мат Келър на своя страна.

Stand on Zanzibar (Джон Брънър, 1968)

Roland Изключително амбициозна книга с уникална структура, трудна за четене, но дълбоко удовлетворителна, изграждаща свят на ръба на тотален колапс, където не персонажите, не историята, а цялото човечество е главен герой.

Беглец по острието (Филип Дик, 1968)

Yan Една от любимите ми книги на Дик, чието влияние върху поп-културата е огромно – компютърни игри, романи, аниме (особено първия Ghost in The Shell) и разбира се страхотния филм на Ридли Скот.

Създания от светлина и мрак (Роджър Зелазни, 1969)

	Moridin Роман-поема-откровение-халюцинация-великолепие, което с огромен размах разбърква пародийност, философия, алегория и митология, за да подбутне към проблясваща плетеница от отговори на вечните въпроси за смисъла на битието, за съзнанието, за човешкия дух.
	Roland При все, че не е най-известната книга на Роджър Зелазни, това е може би най-уникалното му и очарователно произведение, преплитащо древна епика с космическа опера, театрален водевил и фина ирония по толкова елегантен начин, че буквално всяка година изпитвам нужда да я препрочета.

Лявата ръка на мрака (Урсула Ле Гуин, 1969)

	Demandred Мъдра и красиво написана книга, актуална и до днес, чиито качества далеч не се изчерпват с това, че за пръв път в жанра изследва по-сериозно въпроси, свързани с половата идентичност, и съдържаща едно от най-добре описаните приятелства между коренно различни като характери главни герои, на които съм попадал въобще в литературата.
	Yan Една от най-мъдрите и предизвикващи размисъл книги на Ле Гуин в която са засегнати въпроси актуални и днес.

Юбик (Филип Дик, 1969)

Roland Вероятно най-интензивният роман на Дик, в който се сблъскват космическа колонизация, психически способности, живот след смъртта и тотален наркотичен майндфък – идеи, от които простосмъртни автори биха изградили отделни романи, но които тук се превръщат в амалгама, каквато поне аз не съм виждал никъде другаде.