Отново, добре дошли в седмицата за куиър фантастика на ShadowDance. Преди да се гмурнем в конкретните жанрови проявления на куиъра, може би си струва да отделим малко време на самото понятие, историята и употребите му, както и да поразсъждаваме накратко върху въпроса: защо пък точно фантастика в комбинация с куиър?

Важно е в самото начало да си изясним малко по-добре какво по-точно имаме предвид под това определение. Думата “queer” на английски първоначално не е обвързана със сексуално значение, означава просто „странен“, „шантав“, „ексцентричен“ и прочие. Едва в края на 19-и и началото на 20-и век прилагателното започва да се използва в отрицателен смисъл по отношение на мъже в еднополови връзки. През 80-те години на миналия век обаче думата започва да търпи целенасочено асимилиране в ЛГБТ културата като позитивен термин, който е способен по-добре да изрази общата идентичност на хората, обединени в борба за права и свобода. Куиър някак много по-правдиво описва това състояние на гняв и отвращение от света, отколкото жизнерадостното „гей“, и в същото време е много по-инклузивно наименование, тъй като приветства всеки кривнал от „нормалността“, всеки, който е по някакъв начин „странен“ за обществото.

Отвоюването на термина от страна на куиър общността е силен политически акт, дошъл до голяма степен и като отговор на либералния консерватизъм, припознат като валидна алтернатива от част от гей общността. „Куиър“ цели да обединява, да постави на равна нога всички представители на шарената ЛГБТИ култура, но и да отиде отвъд нейните специфики – да припознае факта, че всяка социо-икономическа, етническа, културна и пр. група се сблъсква с различни разновидности на тези проблеми. Че, например, на чернокожите гей мъже им се налага да водят много различни битки от тези на белите, а когато разликата идва по линия на пола, нещата изглеждат по трети начин. Пол, раса, сексуална ориентация, икономически статус, националност – разграниченията изглеждат толкова много, с толкова голям потенциал да делят и атомизират, но точно в това отношение „куиър“ цели да изгражда коалиции срещу ексклузивни институции и каузи с потенциал да асимилират движението, предлагайки отстъпки на едни групи, но не и на други. Като че ли именно заради това названието означава по един преднамерено неясен начин, способно е да сочи смислово към какво ли не.

Този ред на мисли води към другото ядро на смислов потенциал, заложено в термина. Куиър означава постоянно битие извън хетеронормативността, извън „нормалността“ изобщо, доколкото последната е схващана като изкуствен конструкт, който служи за поддържане на властови неравенства. Да си куиър означава в някакъв смисъл да не се примиряваш с правилата, да изследваш новото, да провокираш системата с лудостта и смелостта си. В по-философски план терминът придобива изключително важно значение за академичните изследвания в рамките на литературната и критическата теория. Изследователите, които се припознават като куиър теоретици и критици, атакуват есенциалистките представи за света, т.е. теориите, които стъпват върху схващането, че всяко нещо може да бъде мислено като набор от същностни характеристики, в това число понятия като биологичен и родов пол, сексуална ориентация и полова идентичност.

„Куирването“ на изкуствата и обществените дискурси като цяло означава да ги „четеш“ по начин, който не съвпада с „нормалната“ им, хетеронормативна интерпретация, дори да ре-интерпретираш герои и исторически личности като куиър. Това действие, което разбира се намира множество форми, в повечето случаи не се извършва като враждебен акт на завоюване на културни територии, а за да покаже илюзорността на есенциализма, според който светът е устроен както е устроен, защото така е „естествено“.

Настоящата статия няма за цел да влиза в дълбочина в академичните куиър изследвания – нито е задължително за целта на тематичната ни поредица, нито аз имам теоретичните познания да го направя. Полезно би било все пак да нахвърлям, макар и откъслечно, някои важни идеи, излезли от сериозния академичен анализ на културата и изкуствата. За целта ще се огранича до поглед от високо ниво върху работата на американския философ и феминист Джудит Бътлър, която отделя сериозно внимание върху процеса на формиране на идентичност, и по-специално на половата такава.

Бътлър разглежда биологичния пол, родовия пол и драматизирането на пола* като три отделни компонента, които си взаимодействат активно, но не съвпадат. Така например, при драг кралиците тези елементи се разминават в сложни комбинации: биологичният пол не винаги съвпада с родовия пол, който пък не съвпада с драматизирането на пола, а самото драматизиране (или изпълняване) не съвпада с биологичните дадености. Според Бътлър подобни актове изобличават перформативния характер на пола, т.е. показват, че тази част от живота ни е изцяло социално конструирана и в никакъв случай не е просто видимият резултат от някаква дълбока човешка природа.

Хетеронормативното общество ни принуждава да мислим за себе си и за останалите като за същества, при които триадата биологичен-родов-перформативен пол съвпада с някаква идеална представа. По силата на тази пред-зададена логика мъжете трябва спазват норма за мъжественост, а жените трябва да бъдат „истински жени“. Всеки индивид, за да се впише в символния ред на обществото, или в неговия Закон, трябва да припознае това „естествено“ напасване между компонентите и да изпълнява „правилно“ пола си. Така например, пише Бътлър, малкото момче се учи да не плаче, защото това се възприема като женско поведение, а момичетата пък се приучават да играят „момичешки“ игри, за да не бъдат набедени за мъжкарани. Това напъхване в готови категории води до принудително изтласкване на желания, мисли и инстинкти отвъд категориалните граници, превръщайки тези черти в характеристики на Друг. Другият се превръща във враг, или поне в някой, от когото трябва да се пазиш (или освободиш), защото той е навън, извън нормалното и безопасното. На практика никой не успява да драматизира идентичността си точно както обществото изисква от него, защото това е просто невъзможно.

Езра Милър („Трябва да говорим за Кевин“, Флаш в предстоящия „Лигата на справедливостта“) за решението си да се разкрие специфично като куиър: „Мисля, че има много хора, които попадат в този отворен спектър на сексуалността. С приятелите ми използваме [думата куиър] като всеобхващащо знаме и за всеки човек.“

Бътлър си позволява да отиде дори по-надалеч в тълкуването на пола, задавайки въпроса: смислено ли е изобщо да се говори за твърдо противопоставяне вътре-вън (а също и мъж-жена, хетеросексуален-хомосексуален и т.н.)? Ако да, то това би означавало, че съществува някаква преграда или мембрана, която отделя Аз от не-Аз, своя от Другия. Само че ако се вгледаме в начина, по който изразяваме тези различия и чрез който им придаваме реалност в ежедневния живот, то това разделение изглежда необосновано. Бътлър настоява, че изграждането на идентичност неминуемо минава през езика и символните актове, защото то е само по себе си представление и има перфомативен характер. Иначе казано, когато демонстрираме своята сексуалност, в повечето случаи играем роли, извършвайки символни действия, които ни позиционират в семиотичните системи на обществото. И също като при човешкия език, всяко повтаряне на вече съществуващи роли е един вид цитиране на добре познати символни конфигурации, които затвърждават нашите роли в обществото, завързвайки ги все по-здраво към установената конструкция.

Само че езикът никога не се повтаря абсолютно дословно, във всеки комуникиран израз винаги има нещо, което се различава, макар и с малко, от екземплярите, които „цитира“. Подривни практики като карнавали и драг конкурси използват именно това свойство на знаковите системи – те хем ги повтарят достатъчно добре, за да бъдат разпознати нееднозначно, хем ги променят нарочно и с това изобличават конструираността на категориите, върху които са построени те самите. От това следва радикалното заключение, че полът всъщност не изразява някаква дълбока природа или набор от характеристики, той е нещо, което играеш постоянно, той е самите ти действия. Тогава това би означавало, че преграда между вън и вътре няма, а наместо това ние сме затворници на символните практики, които сме заучили, защото полът ни се случва вътре в тях.

Intery

Куиър трансхуманизъм

И ако Джудит Бътлър проблематизира социалната конструкция на пол и сексуална ориентация, други куиър мислители ситуират теориите си на съвсем различна плоскост. „Манифест на киборга” от Дона Харауей е критично важен за транс феминизма, куиър изследванията, транс- и постхуманизма, в който се взривяват границите не просто между мъжко и женско, а и между човешко и животинско, човешко-животинско и машинно, естествено и изкуствено, телесно и отвъд телесно. Харауей използва метафората на киборга, за да призовава за преместване отвъд формите на колониализъм и потисничество и за реоргаизиране на социалния свят не в таксономията на стройни идентичности, а в обединение по влечение.

Този тип анализ води до естествени въпроси за това какви са политическите залози да бъде поддържана една такава илюзия за строги изначални проявления на пола и сексуалността, която е вписана в почти всички ежедневни действия на „нормалния“ човек. Хилядите повторения на добре утъпкани действия изписват буквално върху телата ни тези илюзии – но не като мистични формули, а като синаптични връзки между невроните ни, оформени по силата на навика. Бунтовната ролята на куиърването е да свали тези маски и да ги изобличи, използвайки същите инструменти – език, изкуство, сексуалност, или просто различни интерпретации на това какво е човешко. Куиърването е това да си търсиш белята, защото знаеш, че системата създава проблеми на онези, които си ги търсят – за да не ги търсят. Куиърът е усещане за тревожност, защото той отказва да извърне гръб на проблемите и да се оттегли в по-лесната гледна точка. Няма „истинска“ или „оригинална“ природа, има изключително сложен и оплетен живот, върху който различни сили се опитват да наложат дискретни символни ограничения.

Тези едри-едри и крайно недостатъчни щрихи рисуват една рамка, в която фантастиката се помества изключително лесно. И това е естествено обяснимо, ако възприемаме жанра като начин на мислене и четене на света, който борави с познатото, за да интегрира новото и невъзможното обратно в него. Фантастиката ни сблъсква с нови концепции и преживявания, обаче освен това ни дава ключове към тях, като по този начин разсейва илюзията на реализма за някаква статична природа на реалността (социална, технологична, онтологична, метафизична). Също като куиър практиките, фантастиката балансира между познатото и новото, за да разколебае категориите, които смятаме за даденост. В някои случаи ефектът е желан, в други – неприятен, но това винаги е по-скоро последица от предразсъдъците и очакванията на възприемащия.

Примери за фантастика, която осъзнава и прегръща тази природа на жанра, има много. Мнозина емблематични фантастични творци спадат към ЛГБТК малцинствата: Самюъл Дилейни, Октавия Бътлър, Томас Диш, Джоана Ръс, сестри Уашовски… дори Дейвид Боуи, макар и доста по-спорно (в свое по-късно интервю той се определя като тайно хетеросексуален). Полът и други тясно обвързани с него категории са изследвани изключително продуктивно и предизвикателно от тези творци, както и от други фантасти, които не спадат към въпросните групи, но не странят от куиър водите: Урсула Ле Гуин, Чайна Миевил, Робърт Силвърбърг и Робърт Хайнлайн…

Залогът е голям и не се изчерпва единствено с борбата за идентичност (която без съмнение е все по-обхватна с всяка изминала година). Разчупването на символните граници и показването им като илюзорни и флуидни, разобличаването на реалността в цялата ѝ куиър прелест е всъщност борба отвъд въпросите на пола и сексуалността, дори отвъд тези на властта. Фантастиката и куиър движението (както и екологията, както намекнах в обзорната си статия по темата) може би някога биха провидели ясно един общ хоризонт, в който се сливат в радикален проект за освобождение на човешкото съзнание. Дотогава обаче на дневен ред е търсенето на начини за сближаването на такива движения – културни, политически, естестически, – които могат да ни помогнат да изкачим следващото стъпало. Това и ще се опитаме да направим в предстоящата тематична поредица – да потърсим точките на смислен контакт между куиър и фантастика.