We live in capitalism. Its power seems unescapable.
So did the divine right of kings.*
~ Ursula Le Guin

С тези думи Урсула Ле Гуин, един от най-значимите научнофантастични автори на последните десетилетия, както и един от най-политически ангажираните и радикални визионери на нашето време, разкритикува остро свръхкомерсиализирания подход на издателската индустрия и утвърди безапелационно ролята на изкуството в преобръщането на социалните парадигми. Фантастиката, каза тя на церемонията по награждаването ѝ за цялостен принос на американските Национални литературни награди през 2014, е необходима на обществото със способността си да види алтернативното, да прогледне отвъд онова, което изглежда неизменно, да предложи надежда, където има само отчаяние, да предупреди за опасност, където има само нехайство.

Подобна мисъл изказа и Рандъм в уводната статия, с която открихме тези седмици на политическата фантастика. Жанрът е естествен кандидат да покаже по завладяващ, по художествен начин (а понякога само този работи) политическата идея, новото, което може да работи по-добре от настоящето, независимо каква дефиниция на „по-добре“ конкретният автор вложи в изкуството си. От безопасността на „фантастичното“ всяко политическо, всяко социално твърдение изглежда достойно за обмисляне, особено когато е подплатено с емоционално увличаща история и успее да покаже „отвътре“ един свят, който не е нашият, но който би могъл да бъде – било то с положителен, или с отрицателен знак. Това не убягва на тоталитарните и на корумпираните строеве от близкото минало, които използват фантастиката като пропаганда от най-висш порядък, или обратно – хората на изкуството, които я използват като протест, отново от най-висш порядък. Ето защо „безопасен“ е всъщност грешно описание на този инструмент за социална промяна (или стагнация). Може би по-правилното е „опасен“. Защото всъщност всяка оценка на политическото влияние на фантастиката няма нужда да ходи по-далеч от 1984, текстът, който се е превърнал в наръчник по дистопия, а образите му изпълват метафорите на всеки политически активист. Няма човешка власт, казва в същата реч Ле Гуин, която не може да бъде преборена от човека. Обикновено – чрез изкуството.

Прочетете пак думите ѝ в мотото горе. Настръхвате ли от тяхната всеобхватност? От размаха на визията, от погледа към невъобразимото бъдеще – и към мъглата на миналото, което компресираме в учебници по история, заблуждавайки се, че всичко се променя за секунди, когато всъщност поколения и поколения и поколения минават в стазис, докато искрата на социалната промяна хване? Знаете ли колко точно социалистически революции е имало в историята, преди Маркс да започне да ги нарича така? Само Селската война от 1525 в Южна Германия, една от по-скорошните, дава жертви от порядъка на стотици хиляди. А колко преди това? Имаме склонността да помним само точките на инфлексия, големите промени, сякаш те са просто списък, а не огромна мрежа от процеси, които рано или късно се наместват в нова конфигурация.

И там е ключът. Рано или късно. Социалната промяна е вечна. Дори когато открием „идеалното“ общество, Вселената ще продължи да се променя и ние, нашите наследници, видът, който ще ни замести във всемира, машините, които ще построим… ще трябва да реагират по някакъв начин и да модифицират този идеал. Фантастиката работи с тези мащаби. Оттам идва грандиозната, смазващата с проникновение визия на писателката. Фантастиката, казвам аз, е човешката мисъл, призована да не престава да въобразява политиката на новото време. Фантастиката е карт-бланшът на политическия мислител. Неговият истински, освободен от всеки предразсъдък и най-пълноценен мандат за ново общество.

* * *

Започвам този политфантастичен диптих със следната ясна идея. В тази първа част искам да укажа именно как фантастите на миналия и този век са давали отговори на (а и въпроси към) основните положения и основните търсения на политическата наука. Ще ви преведа накратко през няколко теми, които като че ли вълнуват особено силно социално-политическата мисъл, и ще разгледаме как те могат да бъдат обговорени най-радикално и визионерски чрез фантастичния текст. Слагам рамки, които ще ограничат подборката ми, защото искам да различа политическото от философското. Всяко общество е допустимо във фантастиката, но не всички те могат да бъдат директно съотнесени към нашата моментна снимка, към нашия собствен човешки свят и неговата конкретна култура, по начин, който да има политическа роля – т.е. да въобрази промяна. Дори общество, в което човешкият живот не е ценност, например, е прекалено радикално различно от нашите ценности и следователно дори въобразено, би било възприето като самоцелен експеримент. Трябват ни достатъчно вектори на връзка между сега, тук и някога, там – за да можем да осмислим това, за което четем, като нещо достижимо и като решение на наш проблем.

Във втората статия ще разгледам обратната страна на цялата тази монета. Ще говорим за това как политическото е неизбежно във фантастиката, дори когато няма никакво политическо намерение в текста. Ще покажем как всяко описание на общество, дори не само човешко, неизбежно се сблъсква с въпроси, които можем да определим единствено в полето на политиката. И двете теми, между другото, представляват за мен интерес от много време насам, поради факта, че от години се занимавам с каузи на гражданското общество и съм стъпвал с двата крака в политиката. Вярвам, че живеем във време (а може би времето винаги е такова), когато да нямаш политическа позиция е на практика недопустимо нехайство, но че за щастие повечето хора имат такава… понякога без да го разбират. Точно това противоречие искам да разгледам в тези две статии, и може би заедно да достигнем до малко повече осъзнатост за това какво е политиката, къде са пресечните ни точки с нея и как четенето на фантастика може да ни помогне да бъдем по-политични.

1 2 3 4