Ангуа Делфина фон Юбервалд и женското присъствие в градската стража

Всички ние, полицаите, имаме проблеми. Нормалните не стават полицаи

Стражата на Анкх-Морпорк има нужда от още хора. Заради новоприетата политика на Лорд Ветинари за представителство на всяка малцинствена група сред стражниците, Командир Ваймс наема трол, джудже и жена. Последната освен това е и върколак… и, оказва се, един от най-кадърните полицаи с доста остър нюх (простете елементарната игра на думи) за решаване на престъпления… Ангуа съчетава в себе си два образа – на красиво момиче и на свирепа жена вълчица. Тя уверено крачи в един свят, който освен изключително мъжки е и доста престъпен. Ангуа има силен характер и е готова да се противопостави дори на собственото си семейство, когато вижданията им влизат в разрез със собствения ѝ морал.

И тя също се сблъсква с предразсъдъци, защото нежната ѝ външност е предпоставка за редица неприятности в криминалните райони. В началото никой не я взима насериозно… докато из града не плъзва слух, че стражата си има върколак.

Полицай Ангуа беше успяла да отдаде чест от първия път. Още нямаше пълна униформа, не и докато някой не занесеше, ами да си го кажем направо, един нагръдник на стария Ремит, оръжейния майстор, и не му кажеше да поразшири наистина доста тук и тук. А и нямаше такъв шлем на света, който да покрие цялата тази маса от пепеляво руса коса. Но, хрумна му на Керът, полицай Ангуа всъщност нямаше да има нужда от всичкото това. Хората щяха да се редят на опашка, за да ги арестува.

Когато говорим за женско присъствие в редиците на градската полиция, не може да не засегнем деликатната тема за джуджетата и сложния въпрос за тяхното себеизразяване. В джуджешкия свят, там някъде дълбоко из рудниците, идеята за какъвто и да е полов диморфизъм е абсолютно немислима. Всички до един са брадати и грубовати и проблемът с намирането на жена в общество, в което те не се отличават по нищо от мъжете, се решава трудно и след продължително дебнене за издайнически знаци и задълбочена дипломация.

В това отношение Веселка Дребнодупе е истинска революция.  Първото джудже в стражата, че и в целия град, което си позволява да демонстрира половата си принадлежност, с което сее объркване сред колегите си.

— Нося ботуши с високи токчета, сър — обясни Веселка.
— Хм, нали уж джуджетата си падат само по железни ботуши…
— Така е, сър. Но моите са с високи токчета. Заварих ги, сър.

И още по-интересното, е че вече привикналите към наличието на опасен върколак-жена в стражата се чувстват странно неудобно по отношение на джудже от женски пол. Разговорът по-долу се води между самата Ангуа и Капитан Керът:

Веселка долавяше съвсем тихичък разговор няколко педи над железния ѝ шлем.
— Ще ми се господин Ваймс да не я бе пратил с нас. Ами ако ѝ се случи нещо лошо?
— Какво те притеснява?
— Ами… тя е… момиче.
— Е, и? В Стражата имаме поне още три джуджета от женски пол, но за тях не се тревожиш.
— Не ме поднасяй… Кажи някое име.
— Например Ларс Главорез.
— Сериозно?!
— Ха, да не очакваш носът ми да сгреши?
— Но миналата седмица Ларс без ничия помощ разтърва биещите се в „Миньорска среща“!
— А защо се заблуждаваш, че жените са по-слаби? Ако аз се нахвърля срещу пълна кръчма гадняри, няма да се обезпокоиш много, нали?
— Ако е нужно, ще помогна.
— На мен или на тях?
— Не е честно!
— Я пак си помисли…
— Няма да им помагам, освен ако не започнеш да се държиш прекалено грубо с тях.
— А, така ли било? Защо ли някои твърдят, че вече нямало кавалери…

Веселка се доказва като ценен кадър с изключително полезни познания по алхимия и поставя начало на своеобразна революция в градската стража, която вече със сигурност е много по-разнообразно място.

И докато сме на темата за градските стражи на Анкх-Морпорк, няма как да не споменем основния стълб, на който се крепи цялата организация – старото цинично ченге Самюел Ваймс… който пък от своя страна е загубен без удивителната си съпруга…

1 2 3 4 5