Вещиците: „Аз туй няма да го търпя и толкоз!”

Неслучайно във въведението споменах Еманципирана магия. Това не само е книгата, която поставя ребром въпроса за равенството на половете, ами и първата, която ни запознава с Баба Вихронрав. Но всяко нещо по реда си.

Ролята на вещиците в света на Диска е много особена. Това  не са изкукали старици, които се кикотят ужасяващо и похапват дечица, а единственото нещо, което стои между обикновения човек и житейските му неволи, били те естествени или не съвсем. С изострената си интуиция вещиците бързо усещат всяка нередност в подредбата на света и действат като своеобразни пазители на селата и районите си. При болест, смърт, раждане или пък нужда от съвет, човек изминава пътя до близката вещерска колиба и със страхопочитание моли обитателката ѝ за помощ.

Повечето вещици са странни, своенравни чешити, но са неизменно насреща, когато обстоятелствата налагат намесата им. На тях често се пада да взимат тежки решения, непосилни за обикновените хора, случва се да се грижат за изоставените и болните или да бранят районите си от свръхестествени заплахи като зли елфи, забравени богове или вампири. Често без особена благодарност и признание в замяна.

В светлината на тези факти е лесно да разберем особената суровост на Баба Вихронрав. Тя е неофициалният, но мълчаливо признат лидер на вещиците от планините Овнерог. В началото на Еманципирана магия тя описва по особено интересен начин естеството на мъжката и женската магия.

— Така, можеш да изпиеш цяла бъчва сайдер, но само ще се почувстваш по-добре, и това е всичко, нали?
Ковачът пак кимна.
— Но ябълковата ракия, нея я пиеш в малки чашки, по малко и не особено често, защото се качва право в главата ти, нали?
Ковачът кимна пак и, давайки си сметка, че не допринася кой знае колко за разговора, добави:
— Точно така.
— Там е разликата — каза Баба.
— Коя разлика?
Баба въздъхна.
— Разликата между магията на вещиците и на магьосниците — каза тя

Въпреки твърдото си мнение обаче Баба Вихронрав решително брани интересите на малката си повереничка Ескарина Смит, орисана от баща си да бъде магьосница. И десинхронизацията между женското и мъжкото естество на магията, комбинирана с предразсъдъците на обществото, се оказват сериозно предизвикателство.

— Да, наистина. Аз наистина вярвам, че занаятът на вещица е чудесна кариера, за жена. Много благородно призвание.
— Наистина ли? Искам да кажа, така ли е?
— О, да. Много е полезен в селските райони за, за хора, които… имат бебета и т.н. Все едно, вещиците не са магьосници, обаче. Чрез вещиците Природата допуска жените до вълшебните извори, но, трябва да запомниш, че техните занимания не са висша магия.
— Ясно. Не е висша магия — неприветливо каза Еск.
— О, не. Много е подходящо, за да помагаш на хората в живота им, разбира се, но…
— Предполагам, че жените не са достатъчно чувствителни за магьосници — каза Еск. — Предполагам, че това е така, наистина.
— Аз изпитвам само най-дълбоко уважение към жените — каза Триатъл, който не беше забелязал новопоявилия се остър тон в гласа на Еск. — Те са без конкуренция що се отнася до…
— До раждането на деца и т.н.?
— Това да — съгласи се великодушно магьосникът. — Но те понякога са много неспокойни. Твърде много се вълнуват. Висшата магия изисква изключителна яснота на мисълта, разбираш ли, а дарбите на жените не са в тази посока. Техните мозъци имат склонност прекалено да се разгорещяват. Съжалявам, но трябва да ти кажа, че съществува една-единствена врата към магьосничеството и това е главният вход на Невидимия Университет, и че нито една жена не я е прекрачвала никога.

Както със всичко друго, и тук големият проблем е в крайностите, към които хората толкова обичаме да залитаме. Това, че на жените им се отдава да се грижат за околните, да се справят в напрегната ситуация и имат силно развита интуиция за естествения ред на нещата, не означава непременно, че ги бива само за болногледачки, бавачки и домакини. Различните пътища на магията в творчеството на Пратчет са прекрасна метафора точно за това. Нотката се усеща навсякъде, но в книгите за вещиците именно това е основната тема.

Останалите образи във вещерското сборище са не по-малко интригуващи от Баба Вихронрав. Начело с личния ми фаворит Леля Ог, те са уникална комбинация от характери, които се допълват чудесно и спомагат за решаването на проблеми чрез прилагане на различни гледни точки.

И така дами и господа… Изумителната и неповторима Леля Ог:

„О, колко мил джентъмен сте да помогнете на една нещастна стара жена! Ще пийна едно двойно уиски, благодаря”

Този абсолютно великолепен образ е едно от големите съкровища в Света на Диска. За Леля Ог се казва, че е стара жена и обикновено си ляга по светло… на сутринта. И винаги проверява да не би случайно някой мъж да се спотайва под леглото… човек никога не знае кога ще му излезе късметът. Стар купонджия и добродушен човек, широко скроен до немай къде, Леля е всепризнатият лидер, установил матриархат над огромния род Ог. И тя също има виждане за света на магията:

 Когато навлезе в Занаята, човек се научава, че най-сложният вид магия е да не използва магията изобщо.

Леля Ог освен страшно забавна е и изключително мъдра по един особено естествен начин. Богатият житейски опит, който е натрупала, я прави разсъдлив събеседник и мъдър съветник, който интуитивно усеща правилната посока на нещата. Освен това Леля е решителен пълководец и виртуозен манипулатор, когато се наложи.

— Всички ще се върнем в замъка — реши Леля. — Ама както на нас ни отърва. Ще му се опълчим на тоя граф. Ще си носим чесън, лимони и каквото още се полага. И светената вода на господин Овес. Само не ми разправяйте, че като съберем всичко накуп, няма да върши работа.
— И те ще ни пуснат охотно вътре, така ли? — заяде се Агнес.
— Ще си имат други грижи. Щото пред портата ще напира тълпа. А ние ще се шмугнем през задната вратичка.
— Каква тълпа? — не разбра Маграт.
— Ще си я организираме.
— Лельо, никой не организира тълпа — прояви наивността си Агнес. — Тя се събира от само себе си.
Очите на Леля блеснаха.
— В нашия край живеят седемдесет и девет юнаци с фамилията Ог. Няма начин да не се съберат от само себе си.

В този цитат се промъкват още две вещици от сборището – Маграт Чеснова, която се кичи с названието „типична мокра кокошка” и има навика да залита по окултни символи, и Агнес Нит, която със своето раздвоение на личността е живото доказателство, че у всяко пълничко момиче живее едно кльощаво (в нейния случай се казва Пердита). Очарователна подробност е, че горепосочената характеристика на Агнес, която би била повод за подигравка навсякъде другаде, е всъщност най-голямото ѝ предимство. Двойствената ѝ природа и вътрешният диалог, който тя непрестанно води, се оказват сериозна пречка за всеки, който би опитал да ѝ влияе или да я манипулира. Не подценявайте и Маграт! Колкото и плашлива и вяла да изглежда, тя с решителност навлече броня, грабна бойната брадва и започна да коли зли елфи, когато си позволиха да  нападнат кралството ѝ.

Вещиците не са перла в короната на женските образи в Света на Диска. Не, те разбиват на пух и прах схващането, че жените са за украса. Те са металът, от който е излята тази корона. Здравата основа на женското превъзходство, на която ще стъпят всички останали образи.

1 2 3 4 5