Жените в Света на Диска: от клишета към вдъхновение
Когато стане въпрос за фантастични образи, първата ми асоциация е неминуемо свързана със Света на Диска – това удивително място, което е едновременно изкривено огледало на нашия свят и плашещо точно описание на случващото се в него. Героите на Тери Пратчет винаги са били съчетание от остроумно осмени клишета и дяволски точна критика на реалните житейски образи. Светът на Диска е необятно място, но точно тази седмица фокусът ни пада върху женските персонажи в творчеството на саркастичния британец.
И отговорът на въпроса „Каква е позицията на дамите в литературното богатство на Пратчет?” е доста очевиден за всеки, докосвал се до поредицата му. Една от първите книги носи името Еманципирана магия (Equal Rites) и представлява подробно описание на проблемите, с които се сблъсква младо момиче, което си е избрало (или е било избрано за) типично мъжка професия.
Безспорно примерите за прекрасно описани женски персонажи в творчеството на Пратчет са солидно количество и, опасявам се, изискват много повече от една статия по темата. Без да претендирам за изчерпателност, ви предлагам в следващите няколко страници да направим кратка обиколка из Света на Диска. Ще посетим само някои от най-емблематичните образи на вдъхновяващи дами, които населяват това необикновено място.
Поздравления 🙂 Само бих добавил и един епизодичен, но впечатляващ персонаж – Бабата на Брута от „Малки Богове“
„… всичко, което имаше Брута, беше неговата баба, а тя също Вярваше. Тя вярваше така, както желязото вярва в метала. Беше от онзи тип жени, от които се ужасява всеки поп в паството; от онези, които знаят всички псалми, всички служби. В Омнианската църква жените се допускаха в храма само от немай-къде и трябваше да пазят абсолютно мълчание, добре прикрити в собственото им отделение зад амвона, за да не би зърването на половината от човешкия род да накара мъжките членове на паството да чуят гласове, не по-различни от онези, които тормозеха Брат Намрод през всеки един час от денонощието. Проблемът беше, че бабата на Брута притежаваше такава индивидуалност, която може да се проектира през лист оловна ламарина, и дълбока набожност със силата на диамантен свредел. „
Здравейте! Радвам се, че статията се е харесала!
Поздравления от мен за чудесното включване с бабата на Брута. Тя действително е много интересен образ, който има огромно влияние върху историята без изобщо да се появява на практика.
чудесна статия. би било интересно да развиете обзора си и да включите други неспоменати образи (примерно от „Чудовищна команда“, която по мое мнение доразвива одновите, положени в „Еманципирана магия“).
*основите
Това с бабата на Брута подсеща и за мисис Кейк :).
http://www.lesedwards.com/imagebank/9/7/5/975822.jpg
надписа на вратата на Пощата
DONT ARSK US ABOUT:
rocks
troll’s with sticks
All sorts of dragons
Mrs Cake
Huje green things with teeth
Any kinds of black dogs with orange eyebrows
Rains of spaniel’s
fog
Mrs Cake
…и оная Агнес, дето сама си вика „Пердитаксъ“ 🙂
Но да, като става въпрос за жените при Пратчет, Баба Вихронрав и Леля Ог някак си крадат прожекторите, поне за мен.
Баба Вихронрав, Сюзън и Ангуа са любимите ми образи. Но, както вече казахте, Светът на Диска е пълен с интересни женски образи. Само можем да гадаем, каква би била съдбата на Анкх Морпорк без Лейди Марголота- наставникът на Лорд Ветинари- просветения тиран. А кралят- тоест кралицата- на Джуджетата? Келдата на волния народец?
Чудесно представени образи! Чета и препрочитам Тери Пратчет и винаги намирам нещо ново!А Баба Вихронрав и Леля Ог ми са любими!
Чудесен обзор! Четох с удоволствие! Накара ме да искам да отворя наново книгите, обръщайки повече внимание на характерите и ценностните системи на героите.