Случвало ли ви си е да гледате някой сериал и да започнете да си задавате въпроси от рода на „Абе, тия пичове някога общували ли са с жени въобще?“, „В Холивуд има ли изобщо жени сценаристи?“ или „В кой век живеят пък тия?“ Целта на настоящата статия е да изложи някои дразнещи клишета, характерни за изграждането женските образи в телевизионните сериали и отношението на другите герои към тях. Колкото и да ни се иска (поне на някои от нас) равноправието между половете да е нещо напълно естествено и повсеместно както в реалния живот, така и на малкия екран, все още това не е така. Все пак, добре е да спомена, че положението при сериалите е много по-добро, отколкото при холивудските филми, голяма част от които се дънят брутално дори и по наглед лесни за изпълнение критерии като теста на Бехдел.

Искам да уточня и, че в никакъв случай не настоявам героините да бъдат перфектни, даже напротив – идеализацията на жените е една от главните причини за съществуването на някои от тези клишета. Моето желание като зрител е женските персонажи да имат като цяло пълнокръвието и разнообразието на мъжките такива. Немалко сериали вече са постигнали това, което е прекрасно, но общо взето още има доста трески за дялане. Също така, далеч съм от мисълта, че тези стереотипи продължават да съществуват само и единствено заради явен сексизъм, мизогиния и т.н. – най-вероятно просто мнозина сценаристи, било то мъже или жени, се движат по пътя на най-малкото съпротивление, който включва използването на изтъркани похвати.

Всички жени обичат деца

Ако дадена героиня настоява, че всъщност не обича децата, нито желае да има собствени, всеки гледал повече от два сериала в живота си ще се сети какво неминуемо ще стане – тя или ще роди и покаже майчинска привързаност, която ще накара повечето родители да позеленеят от завист, или най-малкото ще се наложи да се грижи за дете на друг човек и, чудо на чудесата, ще се привърже към него, показвайки неподозирани умения в отглеждането на деца.

Въпрос – ако в даден сериал има три сестри, колко от тях ще родят в крайна сметка? Отговорa търсете в Чародейките.

Абортите не съществуват

В американските сериали е по-вероятно сериен убиец-изнасилвач да е положителен герой и любимец на голяма част от зрителите, отколкото, не дай си Боже, някоя героиня да извърши аборт. Ако сценаристите са по-либерално настроени, има вероятност да покажат, че опцията аборт все пак съществува, но все нещо ще стане, което ще попречи на осъществяването ѝ – я странно навременен спонтанен аборт, я ще се окаже, че героинята дори не е била бременна, я нещо още по-странно, ако творбата е с фентъзи насоченост.

Всички жени са винаги наконтени

Бързам да уточня, че нямам нищо против това да гледам красиви жени в приятни за окото тоалети.  Проблемът тук е контекстът – съгласете се, че е нелепо агент на ФБР, например, да преследва редовно престъпниците на високи токчета и с къса пола. Или група хора, заседнали на някакво островче месеци наред, да са с перфектни дрехи, прически, гримирани и епилирани. Това, разбира се, важи и за мъжките персонажи, но все пак на тях по-често им е позволено да не изглеждат все едно идват от официална церемония. Освен всичко друго, този похват е и доволно безсмислен от гледна точка на фенсървиса, защото огромната част от актрисите в Холивуд са достатъчно красиви, за да радват окото дори и като са с разрошена коса, анцуг и маратонки и без (видим) грим. Понякога тази нездрава любов към радващите окото тоалети е буквално опасна за живота, например в случая с броните, които оставят половината тяло незащитено, нежеланието да се носят каски или бронежилетки и т.н.

Любовта е сляпа… и тъпа

Може би сте чували изказването, че щастливите екранни двойки са скучни. Не знам дали холивудските сценаристи наистина вярват в това или просто гледат да угаждат на аудиторията си, но за мое голямо съжаление, за много сценаристи е съвсем нормално една любовна история да се влачи години наред, като главната причина за това обикновено е неспособността на главната героиня да реши кого от ухажорите си харесва повече. Особено досаден е вариантът, при който въпросните ухажори са Лошото момче™ и Доброто момче™, като тук има два под-варианта, които поне мен ме навеждат на мисълта, че хората, които пишат тия неща, май нямат много добро мнение за жените като цяло (и/или за зрителите):

  • Лошото момче в крайна сметка се оказва (поне на теория) много готин и чувствителен човек и героинята някак успява да прозре това, нищо че въпросният хубостник се отнася с всички  ужасно, а с нея самата само на моменти една идея по-малко зле. Ясно е, че такова поведение се среща и в реалния живот, но обикновено търсенето на “златното сърце” на това момче завършва с неуспех, нерядко и с намесата на полицията, защото домашното насилие не е нещо, което следва да се търпи в името на очакване на чудотворна промяна у партньора.
  • Доброто момче чувства, че жената, в която е влюбен, е длъжна да отговори на чувствата му, просто защото той е добрият. И тя в крайна сметка го прави, ако ще и той всъщност да я третира също толкова зле, колкото и “лошите” момчета.

Мислите, че си имате проблеми? Помислете за Бъфи, която се разкъсва между Сериен убиец с аромат на труп № 1 и Сериен убиец с аромат на труп № 2. Вече проблемите ви ви се струват по-дребни, нали?

Не ме разбирайте погрешно, аз не държа героите, били те мъже или жени, винаги да правят “логичния” избор в любовта. Само че ми се струва, че от жените се очаква много по-голяма нелогичност в това, с други думи, че при тях любовта е “по-сляпа”. Главните герои мъже може и да преспят с някоя жена вамп, но обикновено не прекарват години в опити да открият златното ѝ сърце и да се оженят за нея.

Друг дразнещ похват при любовните връзки е склонността на женските персонажи да винят жената, която избраникът им си е хванал за гадже, вместо самия него – все едно мъжете не могат просто така да пренебрегнат “нашето момиче”, освен ако някоя пуста съблазнителка едва ли не ги е омагьосала. Това важи дори и в случаи, в които въпросният избраник няма представа, че героинята си пада по него (например Рос, Рейчъл и Джули от Приятели).

Друго клише, което лично мен ме влудява, е идеята, че ако жени на отговорни позиции плюят на принципите и задълженията, защото са влюбени в някой престъпник, това е направо върхът на романтиката. Ако дадена героиня е например агент на ЦРУ и се влюби в доказан терорист – тя трябва да го прикрива и да му помага, а шефовете ѝ да мрънкат, колкото да не е без хич, но така и да не правят необходимото, за да спрат това. Ако пък сте жена, която е призвана да изтребва вампири, върколаци и друга подобна свръхестествена паплач, шансът да се влюбите до уши в някой представител на въпросната паплач е 99,99%. Далеч съм от мисълта, че подобни връзки не може да са интересни и добре написани, но мисля, че те са прекалено често срещани на малкия екран, а толерантността, която останалите герои показват към глупостите, които героините правят, подтиквани от любов, е абсурдно голяма. Ако например героинята вземе, че даде нов шанс на възлюбения си, а той продължи да коли и беси, това почти никога не води до дълготрайни негативни последици за нея. 

Роботите също се влюбват и преминават на страната на противника.

Жените злодеи са невинни създания, които само чакат сгоден момент да преминат на страната на доброто

По някаква причина, твърде много сценаристи на сериали са решили, че ако една жена тръгне да извършва престъпления, тя непременно има някакво оправдание и не се иска особено усилие да бъде убедена да зареже престъпния живот, особено ако контактува с някой мускулест красавец, борещ се с престъпността. Популярни форми на оправданието са лоши родители, домашно насилие, а ако сценаристът иска да е малко по-дързък, тогава се добавя и изнасилване или сексуален тормоз в миналото на героинята. Естествено, това невинаги е лоша идея – мнозина злодеи и от двата пола в шедьоври на киното или литературата имат подобно минало. Проблемът идва когато се злоупотребява с него и от зрителите едва ли не се изисква да съчувстват на героинята X, защото (примерно) в училище я тормозели и тя затова пробва да убие най-добрата си приятелка.

Липсва ви достатъчно драма? Убийте брутално гаджето на главния герой

Представете си, че сте сценарист на сериал, в който героите често се сблъскват с опасни врагове, било то вампири, мафиоти или данъчни инспектори. Но в последно време пустите му зрители почват да мрънкат, ако нашите хора все печелят, без да дават свидни жертви. От друга страна, продуцентите и рекламодателите няма да ви позволят да убиете никой от наистина важните герои (обикновено въпросните са мъже), дори и да ви се иска. Какво може да сторите? Да накарате злодеите да убият приятелката (може и сестра или майка) на някои от тези герои, разбира се. Колкото по-безсмислено и брутално е убийството, толкова по-добре, така ще спечелите и точки в графата „darker and edgier“. Дори и сценаристи/продуценти, които се славят с подкрепата си за феминизма, нерядко попадат в този капан – например любимият на голяма част от нашия екип Джос Уидън убива четири важни персонажа в Бъфи, убийцата на вампири и всичките четири са от женски пол.

Watch and find out!

Разбира се, фактът, че дадена героиня умира, не означава непременно, че имаме случай на това клише (познато сред англоговoрящите фенове като Stuffed into the Fridge). То е налице само в случаите, когато тези убийства са с единствената цел да разгневят други герои и/или да шокират зрителите, вместо да са трагичен, но все пак интерес и логичен край на историята на персонажите, които хвърлят топа. Което естествено е супер субективно, и подозирам, че мнозина ще ме заклеймят, защото споменах Уидън в тази категория. 😉

За финал, държа да спомена, че въпреки всичките змии и гущери, които избълвах, ситуацията с героините в сериалите далеч не е толкова черна като цяло и се подобрява с всяка изминала година. Но апетитът идва с яденето и на човек винаги му се иска подобренията да са повсеместни и да стават по-бързо.