Автор: Адам Робъртс
Издава: Gollancz

Ревю: Рандъм

За Yellow Blue Tibia Ким Стенли Робинсън написа преди време, че това е романът, който трябва да вземе Букър, най-престижната и продаваща награда за литература във Великобритания. Не съм в състояние да преценя до каква степен е бил прав, тъй като рядко чета номинираните за наградата предложения. Тази странна книга със странно заглавие обаче определено заслужава внимание. Може би не чак Букър, но авторите на така наречения „литературен реализъм“ определено могат да почерпят от нея идеи как да направят историите си по-интересни, световете си – по-вълнуващи, идеите си – по-замислящи.

Адам Робъртс вероятно е един от активните в момента автори, които са най-наясно с жанра. Англичанинът е университетски преподавател по литература в Лондон, специализирал в творчеството на Робърт Браунинг, автор е на критическото изследване Science Fiction, както и на изчерпателния том The History of Science Fiction, доколкото е възможно да се говори за изчерпателност в случая. Робъртс освен това е активен блогър, човек със здраво подкована критическа мисъл и солидно чувство за хумор. Когато един и същ човек е способен да издаде интелектуален обзор на трудовете на Фредерик Джеймсън наред с пародии на популярни заглавия (Тhe Soddit,Тhe Sellamillion, The Dragon With a Girl Tattoo и т.н.), и отгоре на това да пише по един качествен фантастичен роман почти всяка година, на читателя трябва да му светнат поне няколко лампички, че си заслужава да следи развитието на точно тази кариера.

В духа на горното въведение в Робъртс, трябва да спомена, че едва ли има по-подходящ писател, който да напише книга като Yellow Blue Tibia. Въпросният роман е комично-сатирично-сериозно изследване на феномен, залегнал дълбоко в популярната култура и психология, както и във фантастиката, а именно НЛО и отвличанията от извънземни. В Science FictionРобъртс разглежда тази тема като реакция срещу травмите оставени върху колективното съзнание от войните, репресивните режими и расовите геноциди от миналото. Yellow Blue Tibia обаче предлага отговор на загадката, който е много повече в духа на научната фантастика. На края на романа чудото си остава чудо, но читателят вече разполага с концептуален модел, който хем е много по-странен от всичко познато досега, хем е много по-смислен.

Нека все пак се насочим към историята, която оформя рамката на това мета-изледване на жанра и възможностите му. Действието започва непосредствено след Втората световна война. Неколцина от водещите руски автори на научна фантастика са откарани в усамотена вила в руската провинция, където се срещат със самия другар Сталин. Мисията, която им е възложена, е едновременно смехотворна, вълнуваща и плашеща. Убеден в неизбежния разгром на следващия Враг – Америка, – Сталин нарежда на писателите да сътворят нов опонент, който да обедини целия свят под шапката на Каузата. За тази цел Врагът трябва да е заплаха за цялото човечество, за планетата. Авторите се залавят със задачата в условия на пълна секретност и произвеждат огромно количество истории за нашествието на извънземната напаст. Отвличания, саботиране на космически полети, атомни експлозии, врагове, изтъкани от „радиация“ – фантастите се отдават с почти детски плам на задачата си. В даден момент обаче проектът е прекратен и засекретен, също толкова неочавано като започването му. Главният герой – Константин Сворецки, – чиито мемоари всъщност представляват романа, се връща в Москва и започва неравната си борба с поствоенната реалност.

Четиридесет години по-късно, по време на перестройката, бившият писател е двойно разведен, полуразорен преводач на непълно работно време. Измъчван от здравословни проблеми, бивш алкохолик, настоящ въздържател, достигнал дъното на анонимността. С пристигането в Москва на двама американци от сциентоложката църква се започва и невероятната поредица от събития, които изваждат Скворецки от забвението. Сърдитият старец първо бива уж ненадейно срещнат от стария си познайник Ян, един от фантастите, творили заедно преди десетилетия. Според Ян, понастоящем държавен служител с неясна длъжност, всичко, описано от Скворецки и компания, започва да се случва наистина и само усилията на тайните служби не позволяват на новината за инвазията да излезе наяве. Скворецки, разбира се, отказва да му повярва и посреща реалността с типичния си сарказъм. Реалността обаче се оказва далеч по-добър иронист. Необяснимо убийство, таен клуб на НЛО любителите, параноичен таксиджия с докторантура по ядрена физика и синдром на Аспергер, КГБ, Чернобил, совалката Челънджър – въпросните елементи са оплетени от Робъртс в смешно-сериозна история, в която Скворецки отчаяно се опитва да изчисти опетненото си име и да предотврати ядрена катастрофа. Междувременно старецът преоткрива смисъла в живота си по най-неочаквания начин, а с това и заглавието на книгата придобива повече смисъл.

„Да, я кажи за това заглавие, що за име на роман? Жълто-синкав пищял? Синкаво-жълт пищял?“ Заглавието е съвсем в тон с опита на Робъртс да пресъздаде двуезичното възприятие на реалността от страна на Скворецки, който е и един от единствените герои, говорещи руски и английски. Това би трябвало да е достатъчен жокер, за да разгадаете що за заглавие е това. Ако не преди да започнете книгата, то поне доста преди идеята да бъде ясно формулирана в самия текст. Възприятието на две паралелни равнини на мисълта има постоянно присъствие в подтекста на книгата. Американската култура срещу руската, обикновения човек срещу всезнаещия агент на КГБ, НЛО любителя срещу здравомислещия другар, фантастичното обяснение на света срещу реалистичното.

Както споменах по-рано, Yellow Blue Tibia е опит за нормализиране на парадокса НЛО. Как е възможно милиони хора убедено да твърдят, че им се е случило нещо толкова абсурдно? Масова халюцинация в следствие на културно-психологическа травма? Може би. Този роман обаче предлага доста по-различен поглед. Обръгналият реалист Скворецки си остава такъв почти до самия край, като дори най-странните ситуации получават нормално обяснение. В повечето случаи то върви ръка за ръка с предизвикваща хилеж сатира на социалистическата реалност, което допълнително приковава текста към реалистичната традиция. Почти до самия край изглежда, че Робъртс пише сатира на фантастичното, изобличавайки несъстоятелността му. Затова и развитието в последната част идва изненадващо и ефектно за неподготвения читател, предлагайки решение, което е толкова фантастично, че успява да бъде много по-смислено от реалистичните такива, поне в света на романа. Това, което Робъртс дава на читателя, е идеята за двойствената, многолика реалност, която за повечето от нас е непознаваема. Фантастиката е именно начин да мислим за непознаваемото, да чертаем въображаеми Борхесови карти на невъобразимото, които да доближат концептуалните ни модели до едно по-освободено възприятие на света. Възприятие, което не винаги е по-полезно, но е често по-интересно, по-смело и по-скромно в признанието си, че същестуват множеството мистерии и че като вид още дори не разполагаме с мисловните инструменти, необходими за разпознаването им. Реалността винаги има поне две лица, също както наританият от живота пищял може да доведе до коренно различно възприятие на същия този живот.

 

Плюсове:
+ Качествена сатира.
+ Стилът на Робъртс е добре овладян и подходящ за целите му. Изказът на Скворецки е стегнат, ясен и отчетлив, като в същото време изобилства на ярки и неочаквани метафори.
+ Доста ефективно преливане между реализъм, сатира, сюреализъм и фантастика.
+ Няколко изключително забавни ситуации.
+ Таксиджията Салтиков.
+ Концепцията за извънземните и цялата врътка с квантовата теория, която подтиква към интересни размисли за ролята на въображението и историите в космически мащаб.

 

Минуси:
– Макар и добра, сатирата е като че ли не твърде задълбочена, поне що се отнася до соц-елемента. Така ми се стори на мен, човек, който не си спомня нищо от онези години. За по-възрастни читатели от източна Европа проблемът би могъл да е по-сериозен.  Но Робъртс все пак е британски фантаст, не руски сатирик.
– Въпреки цялостно много високото качество, Yellow Blue Tibia едва ли ще ви държи на нокти, в очакване да видите развръзката на събитията. Романът е по-скоро премерен в баланса си между комедия, скептицизъм и хитро внушено идейно съдържание.

 

Силна книга от силен автор. Определено има с какво да обогати мисленето ни за неща, които сме склонни да отхвърляме с лека ръка.

Оценка: 8/10