You, сезон 2

Преди година колегата Ordo Malleus написа ревю за първия сезон на You, което тези дни ме вдъхнови да пробвам сериала. За голяма моя изненада, моментално се зарибих и изгледах двайсетте излезли досега епизода за една седмица. Първи сезон завърши по такъв начин, че се питах дали има смисъл от втори. Подозирам, че много зрители са останали с подобно усещане и затова реших, че има нужда от ново ревю. Предполагам се досещате и сами, но все пак ще ви предупредя – материалът е предназначен за хора, гледали първите десет епизода. В него ще има огромни спойлъри за предишния сезон, а You разчита до голяма степен на сюжетните обрати за максимално въздействие.

И след като намалих многократно броя на читателите, все пак да започна да пиша по същество. Вторият сезон отново ни пренася в света на наглед симпатичния Джо Голдбърг, който всъщност е психопат, но въобще не осъзнава точно колко е неадекватен и опасен. След като оставя няколко трупа след себе си в Ню Йорк, той е принуден да смени самоличността си и да се премести да живее в Лос Анджелис. За ничия изненада, там Джо среща нова жена, която да постави на пиедестал и да следи, само че сега името ѝ е Лав. За разлика от Бек, тя не само има богати родители, но и успешна кариера като шеф-готвач. Има само един мъничък проблем – близнакът ѝ Форти* – богат задник, който незнайно защо си е повярвал, че става за сценарист – решава, че Джо му е много близък приятел, но често го третира като част от прислугата. Не на последно място, той е и наркоман, а сестра му се грижи за него като за малко дете до такава степен, че голяма част от любовните ѝ срещи с Джо биват проваляни, защото един или двамата от тях трябва да ходят да спасяват брат ѝ от поредната бъркотия, в която се е забъркал.

Един проблем ли казах? Излъгах ви! В края на миналия сезон се оказа, че Кандис, бившата приятелка на Джо, която той, разбира се, е опитал да убие, защото е ревнив социопат, всъщност е оцеляла и гори от желание за отмъщение. След като прочита книгата на Бек, тя, за разлика от слабоумните ченгета, събира две и две и решава, че всъщност Джо е направил същото и с нея, само че успешно. За съжаление, колкото и да стискаме палци на Кандис, тя прави грешката да си разкрие картите и Джо, логично, решава да се скатае на другия край на Америка. Но ако сте гледали повече от три сериала през живота си, сигурно се сещате и без да ви казвам, че тя ще успее да го намери в най-неподходящия момент.

Също като в първи сезон, Джо проявява и голям интерес към съседите си. Той отново иска да защитава дете, в случая устатата тийнейджърка Ели, която много напористо желае да влезе в кинобизнеса, нищо че е само на петнайсет. Сестра ѝ Дилайла пък е журналистка, която се опитва да намери доказателства, че прочут холивудски комик е педофил. Разбира се, Ели иска да стажува точно при този комик, за ужас на кака си и на Джо.

Но стига толкова описания на сюжета – той е доста подобен на този от първи сезон, макар и с някои важни уточнения. Ролята на социалните медии остава по-скоро на заден план и е повече за комедийни цели, отколкото ключова част от историята и тематиката. Реализмът също си е дал отпуск, дори в по-голяма степен отколкото във втората половина на предишния сезон – например още в първи епизод виждаме, че Джо, едва пристигнал в Ел Ей, вече е успял да наеме огромно помещение и да сглоби копие на стъклената клетка, която използваше толкова често в Ню Йорк. Скоро след това пък му отрязват половината кутре, зашиват му го на същия ден и това няма абсолютни никакви последствия по-нататък – всичко е само за да шокира моментно зрителите. Ако първият сезон ви е харесал заради сравнително задълбоченото изследване на психологията на един психопат аматьор и жертвата му, то вторият може да ви разочарова, защото, макар че тези елементи все още ги има, се крепи повече на черна комедия и сюжетни обрати. Лав е твърде перфектна, липсват ѝ съвсем баналните кусури, които правеха Бек да изглежда толкова истинска (и които вбесяват множество фенове, свикнали с по-идеализирани персонажи). Форти има купища забавни реплики и ако сериалът беше ситком, щеше да е перфектен. Само че не е и човек почва да се чуди как изобщо го търпят хората около него.

Дилайла и Ели обаче определено са по-интересни от Пако и майка му, и някои от най-емоционално заредените сцени са свързани с тях. Трудно е да се интегрира напориста тийнейджърка в сюжета на такъв сериал, но в случая нещата са се получили добре. Сценаристите явно са били наясно, че немалка част от зрителите са на страната на Джо и затова са се постарали да покажат съвсем ясно, че той не е неразбран човек, който убива само „лоши“ хора, а тотален психопат, който заблуждава и самия себе си, като отказва да види очевидното. Пен Баджли даже се е попрестарал в това отношение, зловещите физиономии, които прави Джо на моменти идват малко в повече, но вероятно му е писнало от фенове, които романтизират героя му.

Като цяло, актьорите се представят страхотно – Баджли успява да накара почти всеки зрител да стиска палци за Джо поне от време на време. Виктория Педрети, известна с ролята на Нел от The Haunting of Hill House, е безупречна като Лав (може би някой ден ще получи и роля, където няма да е бавачка на близнака си). Джеймс Скъли играе Форти с голям апломб и героят му все пак успява да запази симпатиите на зрителите, нищо че съм сигурен, че на моменти ще ви се иска да го удушите. Само Амбър Чилдърс е твърде неубедителна в ролята на Кандис, до такава степен, че Шей Мичъл почна да ми липсва.

Големият плюс на сезона е, че гледната точка на Джо остава също толкова забавна и смразяваща както и преди. Съвсем спокойно мога да кажа, че ако го нямаше гласът зад кадър, който ни разкрива неговия вътрешен свят, сериалът щеше да е съвсем посредствен. Контрастът между пренебрежителните мнения, които раздава в мислите си за всички освен текущия обект на психопатската му обсебеност, и поведението му на „добро момче“ ме караше да се смея с глас многократно, но и да се замисля над психологията на такива индивиди. Безкрайното лицемерие на Джо и отказът му да се събуди и да надуши психопата в себе си, са ключовите елементи на сериала и за щастие, те остават такива и във втори сезон. Трудно е да не се разсмеете, когато в мислите си Джо критикува като анти-феминистки сценария на Форти, защото три женски персонажа загивали в него – без изобщо да се усеща, че самият той е отявлен женомразец! А моментите на ретроспекция – например невероятно емоционалните сцени с „призрака“ на Бек – бързо биват забравяни, защото Джо е неспособен да види себе си по друг начин освен като добър човек, принуден от обстоятелствата да върши злини от време на време.

Както и в първи сезон, към края събитията почват да се развиват с бясна скорост. Големият обрат е добре изпипан на чисто сюжетно ниво и реакциите на героите към това развитие са качествено изпипани. За съжаление, сценаристите отново разчитат на много удобни „съвпадения“, полицаите са все толкова некадърни в разследванията си, а на моменти персонажите показват удивителна липса на инстинкт за самосъхранение. Лично аз бих предпочел да имаше по-малко трупове и обрати и повече задълбаване във вътрешния свят на героите. Макар че сериалът вече се излъчва по Netflix, а не по кабеларката Lifetime, за моя изненада това не доведе до увеличение на голите сцени или тези с брутално насилие, което за мен е плюс, защото и без това вече бе доказал, че няма нужда от такива неща, за да постига целите си.

Един от плюсовете на You е, че създателите му явно са наясно колко нелепи са много от случките в него и ги иронизират – Джо упорито използва бейзболна шапка, като ходи да следи някого, и почти никога не го забелязват дори и ако стои на броени метри от тях (във фендъма я наричат шапка-невидимка), показаха събредит озаглавен r/FreeDrNicky, няколко герои обърнаха внимание на Джо, че се изплъзва от последствията от действията си, защото е привлекателен бял мъж и т.н.

Вече е обявено, че догодина ще има и трети сезон, който отново обещава да предложи достатъчно различни неща, че да не се изтърка формулата. Колкото и критики да отправям, осъзнавам, че няма да пропусна и следващите епизоди, защото сериалът е достатъчно оригинален и увлекателен, за да му прощава човек зеещите дупки в сюжета. Макар и да не достига до най-големите висини на предшественика си, вторият сезон на You е достойно негово продължение.