Wynonna Earp

Едно от интересните явления при запознаването с дадена художествена творба е разликата между предварителните очаквания и реакцията, след като човек види лично за какво иде реч. Понякога почти няма разминаване – очаквате нещо от книгата/филма/играта/сериала и получавате на практика точно това. Понякога това разминаване води до големи разочарования, следвани от безкрайни спорове сред феновете и хейтърите, които, колкото и да са увлекателни за участниците в тях, почти никога не водят до промяна на нечие мнение. Но има и сравнително редки (а за сметка на това страшно приятни) случаи на почти нулеви очаквания, следвани от възторг и мисли от рода на: „Ей, това все едно са го правили специално за мен!“.

Една такава творба е Wynonna Earp. Преди няколко години четох по форумите ласкави отзиви, намерих описанието, веднага си казах: „Тия хора сигурно се шегуват, това няма как да не е голяма боза“ и така и не му дадох шанс. Като се има предвид колко много от най-любимите ми сериали на теория изглеждат като нещо, което не би ми допаднало особено, това не беше много умно от моя страна, но какво да се прави, всички грешим. А и по този начин можах да гледам накуп трите сезона, излезли досега, което винаги е добре, особено за сериали с любов към клифхенгърите и обратите. Какъвто определено е Wynonna Earp. За информация, четвъртият сезон се е забавил повече от година заради проблеми с финансирането, след което пък по средата на снимките започва пандемията, което води до нова пауза и не е ясно дали изобщо ще ни огрее тази година.

И след това обстойно интро, за какво все пак става дума? На фокус в сериала е Уинона Ърп – потомка на легендарния шериф Уайът Ърп*. Тя се завръща в родното си градче Purgatory (Чистилище) за погребението на чичо си. Оказва се обаче, че потомците на Уайът са прокълнати. Всичките 77 души, застреляни от него през бурния му живот, се завръщат като немъртви (revenants) и искат да отмъстят на семейство Ърп. Същевременно се оказва, че във всяко поколение на семейството има по един Наследник, който може да използва Peacemaker (револвера на Уайът Ърп). Което пък е единственият начин немъртвите да бъдат пращани обратно в ада. Уинона се завръща тъкмо навреме за 27-ия си рожден ден, което я прави Наследница, сиреч личността, избрана да спре немъртвата напаст. За капак на всичко, свръхестествените опасности, заплашващи градчето и околностите му, далеч не се изчерпват с тези немъртви.

За щастие, момичето привлича вниманието на тайна правителствена агенция, бореща се с демони и друга такава сволоч, която се ангажира да помогне… с малката подробност, че изпращат само 1 (един) агент, който на всичкото отгоре иска и да я командва. Споменах ли, че Уинона е прекарала доста време в изправителни заведения за непълнолетни под надзора на психиатри, защото баща ѝ и едната ѝ сестра загиват при атака на немъртви, когато тя е на 12? И че има непоносимост към спазването на законите?

Звучи доста тъпо, факт. Но по някакъв начин работи. Уинона се стяга, а покрай нея се създава екип от колоритни личности, които ѝ помагат да спасява града. Като цяло сериалът много напомня на Бъфи, убийцата на вампири –  чието кратко описание съм сигурен, че също би отблъснало много потенциални зрители. Създателите на Wynonna Earp не крият, че са се вдъхновявали от Бъфи и други култови класики и това е повече от очевидно. Ако искате нещо, полирано до блясък, бягайте надалеч: сериалът е нискобюджетен, качеството на сюжета варира, светостроенето е доста зле. Но ако обичате култови класики с малка, но много запалена аудитория, може да е точно за вас.

Кои са причините Wynonna Earp да се откроява сред морето от сериали, в които някакви хора трепят някакви чудовища? На първо място – главната героиня. Много народ в Холивуд опитва да създава „силни героини“, но повечето такива опити не са успешни по ред причини. Уинона няма суперсили, освен ако не броим способността да използва магическия револвер. Тя е истински ураган от нахаканост, има хаплив коментар за всичко и всеки, пие като казак, често действа прибързано и е повече от очевидно защо навремето е била черната овца на Purgatory. От друга страна, въпреки мрънкането си, тя приема мисията да защитава невинните и е готова на всичко, за да помогне на близките си хора. Макар и да няма бляскавата външност на холивудска звезда, има тонове харизма и лидерски качества. Но уязвимостта, породена от травмите в детството, винаги остава да виси като Дамоклев меч над нея.

Другите главни герои са също добре изградени и получават достатъчно време да блеснат – колкото и да обожавам Уинона, фактът, че „съединението прави силата“ в сериала, може само да ме радва. Най-важните сред тях са Долс, вече споменатият агент на тайна организация, който се опитва да обуздава урагана Уинона с променлив успех и колкото и да се опитва да го крие, е много впечатлен от способностите ѝ в ритането на немъртви задници; Док Холидей, най-близкият съратник на Уайът Ърп, който не остарява поради сделка, сключена с вещица, но има известни проблеми с нагаждането към модерния свят; и Уейвърли, по-малката сестра на Уинона. Тя е интелектуалката в семейството, опитва се да разконспирира немъртвите чрез изследване на стари документи, но когато се ядоса, дори и Уинона започва да внимава какви ги говори. Сред епизодичните герои изпъква местният шериф, който е изненадващо компетентен и приятелски настроен към протагонистите.

Една от най-силните страни на Wynonna Earp са диалозите. Те са пълни със забавни лафове, особено когато Уинона има думата. Разбира се, хуморът в сериала едва ли ще се хареса на всеки, но мога спокойно да заявя, че малко други неща на екран са ме разсмивали повече. Сериозните диалози също са окейни, макар от време на време да избиват на повече патос от необходимото. Сценаристите са се постарали повече да показват, отколкото да разказват, съответно няма много инфодъмпове в сравнение с други сериали от жанра. Това обаче понякога води до объркване дори и сред по-наблюдателните зрители, които след края на съответния епизод се питат какво всъщност се е случило в дадена сцена.

Дотук ставаше дума повече за забавната страна на нещата, но освен екшън и майтапи, сериалът предлага и драма, нерядко с елементи на трагедия. Задачата на протагонистите никак не е лесна и понякога те дават свидни жертви. На моменти сценаристите даже прекаляват и пречукват някой второстепенен герой, тъкмо когато е почнал да става интересен. Като цяло комбинацията от бутафорен екшън, гарниран с много хумор, и драма, сериозна до степен да се тревожите доста за оцеляването на любимите си герои, работи изненадващо добре.

За това много допринася и актьорската игра. Мелани Скрофано е ни повече, ни по-малко изумителна като Уинона. Роля, която не е никак лека – немалко от безкрайните ѝ шегички не са толкова забавни на хартия и направо не ми се мисли каква каша би се получила, ако ролята бе дадена на актриса с по-малки комедийни способности. Реакциите ѝ, когато стане нещо изненадващо, също са безценни. Обикновено при сериалите най-любимите ми герои са по-второстепенни, но тук Уинона е номер едно и до голяма степен това е заслуга на Скрофано. Това не значи, че останалите актьори са зле – Тим Розон е чудесен Док Холидей и успява да предотврати това героят му да прекрачи границата към мелодрамата прекалено често. А единствената ми забележка към Доминик Провост-Чалкли (Уейвърли) е, че чат-пат се чува малко от родния ѝ британски акцент.

Благодарение на пълнокръвните герои, Wynonna Earp предлага интересни и разнообразни взаимоотношения – приятелства, роднински и любовни връзки. Чепатият характер и голямата уста на главната героиня води до това нещата невинаги вървят гладко, но като цяло изсмуканите от пръстите кавги между героите са малко на брой. Развитията са логични, макар и понякога болезнени за участниците в тях и за голяма част от зрителите. Уейвърли и Уинона умират да се шегуват една за сметка на друга, карат се нерядко, но няма никакво съмнение, че са страшно привързани помежду си. Мога отговорно да заявя, че много малко отношения между братя или сестри, които съм гледал в сериал, достигат това ниво. В Бъфи например има куп изпълнени с патос речи на тема колко много Бъфи обича Доун (и обратно), обаче въпреки големите усилия на двете актриси, аз хич не останах убеден в това. Приятелствата в сериала се изграждат полека-лека, но от един момент нататък установих, че ме радват всички комбинации от главни герои. Док и Уевърли на някаква мисия сами, например? Кеф. Долс и Док са прекалено мачо, за да признаят, че всъщност ценят дружбата си, но всеки може да види, че това е факт.

При любовните връзки има нещо много интересно и рядко срещано – главната такава е между Уейвърли и полицайката Никол Хот (която след първи сезон става пълноправен член на екипа). Никак не е изненадващо, че сериалът има голям контингент от LGBT фенове, които не може да си позволи да загуби, защото и без това е постоянно на ръба на оцеляването заради ниски рейтинги. Може би затова въпросната връзка поне засега успява да избегне повечето капани, в които често попадат лесбийските екранни двойки. За разлика от много други сериали (Агентите на ЩИТ например), тук почти няма насилена драма и акцентът е повече върху това да ни покажат една щастлива двойка. Разбира се, Уинона няма как да пропусне момента и ръси реплики като: „В сравнение с вас и Тетрадката е мрачна история“.

При самата нея нещата са по-различни. Едва ли ще изненадам който и да е човек, гледал повече от три сериала през живота си, като кажа, че и двамата главни герои от мъжки пол проявяват интерес към нея и се получава нещо като любовен триъгълник. Казвам „нещо като“, защото като цяло любовният живот на Уинона остава на доста заден план и типичните в такива случаи ревност и драми са рядкост. Това е добре не само заради елемента на оригиналност, а защото и от Марс си личи, че нашата любима героиня хич не е готова за дълготрайна стабилна връзка, а и няма особено желание за такава.

Визуално Wynonna Earp не блести кой знае колко – ниският бюджет си личи, специалните ефекти са евтини, понякога до такава степен, че ни спестяват напълно някои от тях – камерата се обръща към Уинона и зрителите само чуват как поредният злодей хваща бързия влак за ада. Като плюс мога да изтъкна красивите пейзажи от заснежената канадска прерия. Музиката е хубава, даже има и кратки откриващи надписи с много зарибяваща мелодийка.

Време е и за минусите. Най-големият проблем е, че третият сезон е доста по-зле от предишните два – остави ме с чувството, че сценаристите много са се чудели как да вкарат колкото се може повече „изненадващи“ обрати, без въобще да мислят за последствията от тях или за това, че някои от развитията отявлено противоречат на вече показани събития. Дори в първите два сезона сценарият не се свени много-много да пренаписва части от историята на семейство Ърп или на Док Холидей, но в третия тази склонност тотално излиза от контрол.

Друг недостатък е и тайната организация Black Badge, за която работи Долс и впоследствие всички главни герои, било официално, било не. Тя е потресаващо некомпетентна и често избива на комедийно злодейство от рода на: „ако се разчуе за разните му там чудовища, ще бомбардираме целия град“. Знам, че е традиция в подобни сериали шепа хора да спасяват положението дори и когато уж работят за могъща организация, която на теория би могла да прати малка армия да им помага, но тук специално е направо трагикомично.

Като стана дума за традициите в жанра, имаме и друг добре познат проблем – злодеите имат огромно числено превъзходство, много от тях са в една и съща банда, пита се в задачката как досега не са успели да убият целия род Ърп и след това да правят каквото щат? Обикновено това би ме подразнило повече, но фактът, че атмосферата никога не е прекалено сериозна, помага за преглъщането на проблеми от този род.

Wynonna Earp не е за всеки. Екшънът и чудовищата са бутафорни, дисонансът между количеството трупове и безкрайната размяна на остроумни реплики също може да попречи за подобаващо възприемане на драматичните сцени. Но ако сте фенове на Бъфи, убийцата на вампири (особено на първите няколко сезона) и други подобни култови класики, той може да се окаже точно за вас. Не само заради хумора и ритането на задници – драматичните сцени често са изненадващо добри, а „малките“ моменти наистина трогващи – например начина, по който Уинона и Уейвърли се подкрепят взаимно чрез откровени разговори в края на някои от епизодите. Ако се напъна, мога да напиша още поне толкова минуси, но чисто субективно мога да заявя, че сериалът ме изненада много приятно и вече планирам да го гледам пак, и то скоро.