Westworld S03E07 Passed Pawn

И така, сравнително неусетно този път се изнизаха почти осем епизода и сме на финалната права за трети сезон на Westworld. Тепърва предстои да видим какво ще ни сервират за финал, но няма вече да се кривя душата – въпреки разни трески за дялане трети сезон се оказа стегнат и качествен екземпляр на телевизионната научна фантастика. Предпоследният епизод на сезона продължава нещата в този дух.

Passed Pawn ни връща отново в компанията на Мусаши-Долорес (Хироюки Санада), който все още раздава заповеди и придвижва планове в Джакарта, когато след обаждане от Шарлът го нападат и обезвреждат Ханарьо (Тао Окамото) и Клемънтайн (Анджела Сарафян). Сцената е интересна най-вече заради разкритието, че Шарлът или се е присъединила към Мейв, или по друг начин е научила за планираното покушение срещу Мусаши и не прави нищо по въпроса. Има и забавна препратка към Ghost in the Shell (1995) с автомата, скрит в куфарче, който Мусаши изважда в патакламата, още една добавка към и без това силно киберпънк атмосферата и тропите на сезона и епизода.

Тропи, които продължават и по-нататък в епизода: Кейлъб коментира за “Полудял ИИ? Чудесно.” Въпросният ИИ очаквано е версията Соломон на Ровоам, създадена от шизофреничния Жан Ми (братът на Серак) и споделяща, според Долорес, някои от особеностите на създателя си. Версията, оказва се, отговорна също така за обърканите спомени на Кейлъб и вероятно на хиляди други. Освен заради разкритията, разговорът със Соломон е забавен и заради студените, механични отговори на интелекта към опитите на Долорес за фамилиарничене и прокарване на аналогии между нея и него*. Особено на фона на цунамито от дисоциативни спомени, омешани с истинските, което залива Кейлъб през това време.

От тези спомени впрочем получаваме още късчета светостроене, покрай основния наратив за Ровоам, Соломон и плана на Серак за световна благодат. Виждаме, че американските военни сили са преминали от дронови атаки към по-прецизни, но също толкова нехайни към “приемливите” странични щети и жертви орбитални удари чрез сателит. Всичко това барабар с лимбични наркотици за военнослужещите, за притъпяване на сетивата и усещането за вина. Научаваме и че приложението RICO, който Кейлъб и партньорите му използват, е корпоративен продукт и инструмент на статуквото, което си мислех от първия момент, в който го видяхме, поради твърде полирания му и безличен интерфейс. Целта му е едновременно контролиране на престъпността, еволюция на настоящата gig икономика, но и начин за Серак да залавя “непригодните” като Кейлъб, Уилям и брата на Серак – хора с проблемни тенденции като агресия или умствени заболявания, нарушаващи прогнозата на алгоритъма му.

Тези хора биват насочвани към рискови професии като армията, където могат да са “полезни” на обществото… а ако не са, биват превъзпитавани чрез комбинация от добавена реалност (augmented reality) и лимбични психотропици. Или замразявани в криогенен сън под надзора на Соломон, в деветте от десет случая, в които превъзпитателната терапия не проработва. С всичко това този RICO момент ми напомня още повече на концепцията за shadowrun от едноименната киберпънк ролева игра – опасни мисии, вършени от лесни за захвърляне хора, отритнати от обществото, използвани за маша в нечии чужди планови, за чийто работодател не се знае (почти) нищо, точно както с тукашното приложение. Естествено продължение на невежеството на консуматора в нашия свят за това откъде идват стоките му и как са направени, просто логична стъпка, която прилага същата пазарна логика към динамиката работник-работодател. И както сам казва Соломон: “Проекциите ми не съвпадаха с наличните данни… следователно трябваше данните да се променят”.

Именно в тези данни и проекции се крие според Долорес ключът към нужната революция, която тя пламенно възвеличава пред Кейлъб, докато реално иска просто крах на системата. Но след всичко, което виждаме, не смятам, че може да я виним, нито дори че вече е движена само от користни подбуди, предвид факта че с намесата на Ровоам и Соломон “реалният” свят е също толкова нагласен в полза на едни за сметка на други, колкото и парковете на Делос. Точно когато са на път да изтискат от Соломон нов алгоритъм за света обаче, пристига Мейв, а с нея и гвоздеят на епизода – сблъсъкът им с Долорес.

Сцената по-рано, където Долорес използва смарт снайперистка пушка с разузнавателен дрон, беше изключително задоволителна с предоставената перспектива на дрона, картографиращ терен и препятствия, докато маркира жертвите… след което Долорес изби въпросните пазачи, без дори да я видят. Но бойната сцена между двете диви на сериала беше още по-силна, с много добър монтаж и избрани ъгли на камерата, а таекуондо уменията на Еван Рейчъл Ууд определено спомагат за усещането на реализъм в ударите и използваните техники. Мейв се бие по-премерено с катана, а Долорес – все по-агресивно, особено когато за пореден път бива обвинена в нехайност към всички ъплоуднати домакини. Битката става още по-свирепа, когато се пренася навън и двете опитват да се надхитрят, за да попаднат под обстрела на хеликоптера на едната и автоматизирания снайпер на другата. Което води до още по-динамични кадри от кръжащия дрон. Просто невероятна операторска и режисьорска работа съответно от Мат Фланъри и Хелън Шейвър в този епизод и особено в тези сцени.

Междувременно преминалата пешка* от заглавието, Кейлъб, най-накрая си припомня отдавна подозираната от нас истина, че всъщност той е убиецът на Франсис. Гневът и скръбта от това разкритие уви са предадени по типичния монотонен начин на Аарън Пол, с оцъклени очи и леко отворена уста, докато ръмжи. Наистина нямам нищо против актьора и много го харесвам в Breaking Bad, но явно там сравнителната многопластовост на играта му въпреки донейде сходните опасни ситуации с тези тук, е била плод на алхимия между сценария, режисурата и съвместната работа с Браян Кранстън. Тук последният фактор го няма, а първият не му дава голямо поле за изява и като цяло играта му се набива на очи неприятно. Прочие, точно когато той приема възложената от Долорес задача да води революцията и да следва инструкциите на Соломон, Долорес активира ЕМП снаряда на Соломон, с което изключва него, себе си и Мейв. Наистина ударен момент, защото реших, че се жертва, за да може Кейлъб да продължи мисията… преди да видя промото за следващия епизод, където естествено и двете са ок. Не че е задължително логическа грешка това, перлите им не изглеждат като типа носители които биха се увредили от това, но моментът изглеждаше много по-драматичен, отколкото явно е.

За Уилям, Бернард и Стъбс не говорих, защото те не правят нищо значимо в епизода, освен че научават за вируса в кръвта на Уилям и потеглят на пътешествие към Кейлъб. Уви, сценаристите явно наистина не знаят какво да правят с тях, освен да ги придвижват от точка А до точка Б за сюжетни цели. А за великия диалектически конфликт между Бернард и Долорес, който се загатна в края на втори сезон, не може и да става дума. Но поне има една-две забавни реплики между двамата домакини и открито ненавиждащия ги Уилям.

Въпреки недостатъците, все пак задоволителен и увличащ епизод с чудесна музика, светостроене и екшън сцени, който предимно подготвя почвата за финала. Стискам палци този път Джой и Нолан да не ме разочароват и да чакам четвърти сезон с нетърпение вместо със скептицизма, който изпитвах към този.