Westworld S03E06 Decoherence

Decoherence, освен името на шестия епизод на Западен свят, е и феномен от квантовата физика. Детайлите на всичко свързано с квантовия свят са прекалено сложни за моя мозък, но както всички знаем от рекламите на сапуни и пасти за зъби с квантови „перли“, намесен ли е квант, то продуктът е магически ефикасен. Е, епизодът не е магически ефикасен, но името много добре пасва на събитията. Decoherence е това, което се случва на прословутата котка на Шрьодингер, когато отворим кутията и проверим аджеба това добиче живо или мъртво е, а в контекста на настоящия епизод е това, което се случва, когато роботи и хора са деконструирани на съставящите ги личности.

Най-малък „decoherence“ изпитва Мейв, която отново е в симулацията. Епизодът започва с пасторален пейзаж, с който Серак се опитва да я подкупи. Вечния живот в блаженство, заедно с дъщеря ѝ. Мейв отбелязва, че нищо от това не е истинско. Разбирам я, поляната, на която се намира, изглежда като здрав фотошоп на уиндоуски wallpaper. Серак обещава да ѝ даде съюзници, за да пребори Долорес, но миг по-късно Мейв е отново във Военния свят, където си устройва ръкопашен бой с нацисти. Признавам си, тук бях леко объркан, защото по никакъв начин не видях как това ще помогне в борбата ѝ с Долорес. В следващия момент осъзнах, че тя чака тялото ѝ да бъде принтирано и просто убива време. Това беше толкова типичен Западен свят момент – все пак, въпреки философските теми, които засяга, сериалът е основан на идеята за увеселителен парк, в който хората избиват роботи. Бих заклеймил всеки друг сериал, който запълва време по този начин, но тук беше съвсем на място. Серак доставя необходимите съюзници на Мейв, които са Хектор, Клементайн* и един засега неизвестен. Цялата сюжетна линия на Мейв се развива в симулацията, където освен да избива нацисти, тя се среща и със стар познайник (спойлер в звездичката)*.

Не ми е съвсем ясна мотивацията на Мейв и най-вече каква е гаранцията, че Серак ще ѝ даде това, което иска. Предвид всичко, което сме видели от него досега, изглежда, че по-скоро би изтрил роботския рай, отколкото да рискува някой да достъпи съзнанията на хостовете, затворени вътре. Разбира се, Мейв няма този поглед върху действията му, който ние имаме, но не виждам причина да му вярва. Долорес е тази, която има това, което Мейв иска, и тя поне демонстрира някакво желание роботският вид да оцелее. Мейв си е Мейв, все пак, и най-вероятно има план да прецака Серак, а може би и Долорес.

Следващата по ред на „decoherence“ е Шарлот-лорес, която е на път да осъществи успешно затварянето на публичния статус на Делос, но час преди важната среща на борда Серак убива приносителя на решаващия глас пред очите ѝ. Какво да се прави, светът е в хаос и трупът на един член на борд на директорите на мегакорпорация е просто част от статистиката. Шарлот-лорес е осезаемо разтърсена от събитията, но Долорес-прим ѝ дава нова задача – да спаси каквото може от технологията за произвеждане на хостове, преди Серак да я унищожи. Шарлот-лорес е раздвоена. Тя е съзнанието на Долорес-прим , но животът, който води, я е променил. Загрижена е за семейството на Шарлот до степен, че това я издава като хост – роботите са по-човечни от хората (на моменти), както този сериал неуморно ни повтаря. В предния епизод Бернард се опита да убеди Конъл-лорес, че има избор и не е нужно да се подчинява безпрекословно на Долорес-прим. Той се замисли, но въпреки това направи необходимото и се самоуби безропотно. В настоящия епизод Шарлот-лорес си задава същите въпроси и докато прави необходимото, все пак се опитва и да преследва своите желания. Интересно ми е дали Мусаши-лорес ще продължи градацията и съвсем откровено ще се разбунтува срещу Долорес-прим.

Стигнахме и до Уилям, мъжът в черно, който в този епизод е мъжът в бяло, затворен (вероятно) в център за превъзпитание на Серак. Той бива подложен на същата терапия, на която и Кейлъб, и при него „decoherence“-ът е пълен. Уилям халюцинира всичките си реинкарнации – като дете, като младеж, стъпил за първи път в парка, като мъжа в черно, и като „истинското си аз“, филантропа от реалния свят. Уилям търси отговор на въпроса, който неуморно сериалът ни задава отново и отново – ние програмирани ли сме, или нещата, които сме, и изборите, които правим, са заложени в нас по рождение? В крайна сметка заедно с него всички стигаме до очевидния риторичен въпрос – има ли значение? Западен свят никога не е бил особено деликатен в опитите си да направи паралел между хората и роботите и да покаже как всички сме подвластни на програмата, заложена в нас, било чрез еволюция или чрез програмен код, още повече в този сезон, в който гигантски компютър направлява живота на всички. Надявам се вече да затворим тази страница… защото наистина няма значение?

Започнах сезона с притеснение, че сериалът безвъзвратно е заминал в посока на гонене на обрати и опити да изненадва, независимо от логика и история. Мога да кажа, че шест епизода по-късно съм опроверган. Западен свят може и да е малко дидактичен на моменти, може и темите, които засяга, да са очевидни, но си остава дяволско добро забавление и този епизод не е изключение.