Westworld S02E07: Les Écorchés Hold Infinity in the palm of your hand, And Eternity in an Hour.

След мудното начало и рязкото засилване на сюжетната рамка, наравно със заплитането и усложняването на историята, втори сезон на Westworld достига истински пик в седми епизод, където няма нито една излишна сцена, нито една реплика, която да не е съвършено на мястото си. Естествено, от тук насетне следват спойлери за историята.

Les Écorchés залага силна основа със заглавието си. Това е наименование използвано за определен стил в изкуството, който представя човешкото тяло без кожа и позволява фокусирането върху мускулите. Дали този епизод ще ни позволи да надникнем в същността на домакините и дали истинското предназначение на парка ще продължи все повече да се разкрива? Или е алегория към процеса на създаването, оголената човекоподобна структура, която виждаме в процес на създаване като фон във много епизоди? Les Écorchés наистина оголва много истини и поддържа високо ниво през цялото време.

Да започнем от един от най-вълнуващите моменти на сезона изобщо – завръщането на д-р Форд, не просто като задкулисно действащо лице, а като движещ историята механизъм. По всичко личи, че героят на Хопкинс е успял да съхрани идентичността си в системата и това му позволява да броди из нея, продължавайки своите планове и манипулации. Разговорът му с Бернард, който се явява своего рода ос на целия епизод, е брилянтен и разкрива по изключително елегантен начин основните замисли в сърцевината на парка. Разбираме от Форд, че мястото е създадено за да изследва хората, а не домакините, и причината сюжетните линии да останат непроменени повече от 30 години е, че променливите в този експеримент са гостите, които са и обект на изследване. Крайната цел, разбира се, остава безсмъртието.

“The humans are playing at resurrection. They want to live forever. They don’t want you to become them. They want to become you.”

Тази реплика е плочата, върху която по-късно стъпва и Долорес при разговора си с Шарлот, която се оказва натясно в централата на Меса. Долорес и нейната дружина най-сетне достигат Абърнати-баща и още по-важно – до Ядрото, където се съхранява копие от съзнанията на всички домакини. Сблъсъкът между Долорес и Шарлот е леден и разменените думи рязко очертават вододела, по който ще поемат двете фракции от тук насетне.  В рамките на този епизод Долорес напълно се отърсва от последните остатъци привързаност и човещина, които, според нея, са я държали в плен до този момент. Трансформацията ѝ в студено същество, което дири оцеляване и върви смело към висшата си цел, е плашеща и красива едновременно, а Евън Рейчъл Ууд е повече от великолепно превъплъщение на хладна красота, с нито една по-малко от перфектна сцена.

На фона на всичко останало, изглежда и в Les Écorchés получаваме Бeрнард във всяка възможна ситуация и времева линия, която епизодът предлага. Откриващата сцена, например, разкрива тайна врата в лабораторията, където Бернард убива Тереза Кълан в седми епизод на предишния сезон. Шарлот, екипът ѝ и вечно обърканият от кашата времеви линии и фалшиви спомени Бернард се натъкват там на цяла колекция негови копия, които стоят като паметници на резервен план или провалени експерименти.

I figured you’d have some skeletons in your closet, Bernard. I didn’t think they’d be your own.

Подсмихва се Шарлот, с което отприщва редица въпроси. И макар на доста от тях Форд да дава отговори, още много остават забулени. Ставаме свидетели и на няколко вълнуващи сцени, най-великолепната от които е моментът, в който Форд поема контрол над Бернард. Това извежда замисъла и влиянието на създателя на парка на съвсем ново ниво.  Той вече не е технически гений, не е просто създател, той започва да се превръща в божество, което тържествува над създанията си. Дали ще триумфира обаче, или ще претърпи крах от собствените им ръце, задето се е осмелил да лети твърде близо до творението си, предстои да разберем.

Като говорим за крах и връщайки се на идеята на Долорес да се освободи от всякакви връзки със своите създатели, не може да не отбележим силния момент, в който Анджела говори на наемника, пристигнал до Ядрото в опит да спре унищожението му. Описанието, което тя сама дава на себе си, е повече от съвършено и поставя още едно парченце от пъзела на какъв принцип се създават домакините и как създателите му използват стереотипите и предвидимото човешко съзнание за да направят гостите си опитни зайчета. В разрез с каквото и да е чувство за самосъхранение, войникът я зяпа твърде дълго и прекалено прехласнато. Миг преди тя да взриви всичко, думите ѝ сякаш завършват заклинание, с което машината парализира своята жертва.

“Not just pretty. Perfect. Just as you built me to be. Sexy, not threatening. Accommodating but not unchallenging. Sweet, but not boring. Smart, not intimidating.”

Мейв и Мъжът в черно, също претърпяват развитие в историите си, след като двамата се сблъскват някъде в парка, изживявайки дежавю̀, което отново включва Мейв, продължаваща да опитва да спаси уплашената си дъщеря,. Този път обаче героинята не е толкова безпомощна и успешно успява да надделее над Лоурънс, за да го използва срещу героят на Ед Харис. За съжаление, той изглежда е безсмъртен и вероятно още в следващия епизод ще го видим да крачи маниакално към целта си, сякаш не са го направили на решето преди часове. Мейв пък бива заловена и доведена тежко ранена в централата на Меса, където провежда силен разговор с Долорес. Двете си разменят едва няколко реплики, но от тях става ясен пътят им. Близки по съдба, но различни по предназначение, те внасят още един конфликт на идеи в редиците на андроидите. Макар Мейв да остава в изключително незавидно положение, очаквам историята ѝ да продължи да се развива в търсене на отговорите какво я прави толкова различна и откъде идват силите ѝ. Въпроси, чиито отговори ще искат да знаят и човеците.

Седми епизод силно придвижи историята напред и продължава да надгражда амбициозните заявки за финала на сезона, който очакваме с все по-голямо нетърпение.