Vampires

Ако обичате вампири, тийнейджъри и Париж. Ако не можете да забравите гимназията и все натам ви тегли. Ако харесвате копи-пейст формулата за сериали на Netflix. Ако имате пет часа за губене. Е, имате късмет. Vampires е точно за вас.

Този сериал не предлага нищо ново или особено нито от гледна точка на герои, нито от гледна точка на история. Едно семейство вампири, начело с майката – Марта – се е самоотлъчило от Обществото на себеподобните си и си живее кротко и безидейно в едно парижко предградие. Пийват си животинска кръв от декантерче, все пак са французи. Размотават се по хлабаво вързани сатенени халати и потници. Обичайните неща. Поводът за разлъката с другите вампири е изчезването на съпруга на Марта – Редуан, човек и лекар, с изразен интерес към генетични мутации. Марта обвинява Обществото за неговото изчезване, а те от своя страна отричат до последно.

В този вариант вампирите са хора с генетична мутация, която ги кара да правят всичките стандартни неща за един средностатистически вампир – да се събличат голи, да правят шантав садо-мазо секс, да пият кръв, да купонясват постоянно и въпреки това да са подчертано кисели и нацупени. Освен партитата, сериалът не предлага никаква кой знае каква информация относно какво правят със супер дългия си живот. Естествено има някаква интрига, колкото да се каже, че някой демонстрира жажда за власт, но и това е вяло и някак не на място. А и привидната организация на това Общество не предлага много място за въвеждане на някакви демократични механизми, които да разместят статуквото – то се ръководи от доайен, който е най-старият член на групата. И толкоз. Има си подмазване и някакви дребни закачки, но нещата са си предвидими. А и откровено казано, както споменах по-горе, изглежда всяка борба за власт се свежда до дрязги около това кой ще избере темата на следващия купон. А темата всеки път изглежда да е „латекс и дантела“.

Основната драма се завърта около това, че Обществото се присеща, че е минало прекалено дълго време, в което Марта е държала семейството си извън вампирските кръгове и изпраща призовка. След драматична подготовка и дълги изпълнени с напрежение погледи Марта все пак се явява пред старите си приятели с надежда да ги убеди да ги оставят на мира. Обществото обаче е разбрало, че най-малката дъщеря на Марта е „специална“. Каква неочаквана изненада, наистина. И иска тя да им бъде представена. После искат да я убият. После искат да живее. Въобще единственото, което става ясно е, че дезорганизацията е пълна.

Парадоксално или не, вие ще прецените, главната героиня Дойна има една единствена цел в живота. Може да е научила, че майка ѝ я е лъгала и тъпкала с хапчета напразно, че се трансформира от нормално момиче във вампир, че съществува тайно общество с такива като нея, че брат ѝ е отвлечен. Нищо, казвам ви, нищо обаче не изглежда да има значение за нея. Освен едно – да ходи на училище и да положи своите зрелостни изпити. Да, приятели. Франция е това. Така се възпитават граждани, а не пройдохи. Другото, което прави впечатление е, че главната героиня съумява да изкара всички шест серии с една и съща физиономия. Реакцията ѝ на всичко е буквално само една – никаква. Респект.

Накрая се оказва, че и любовен триъгълник имало, но това е толкова зле въведено и изиграно, че наистина е изненада. Още първата серия научаваме, че Дойна си пада по съученика си Насер. После се забиват и после тя го ухапва. И после вече го мрази. И после пак не го мрази, а го моли да ѝ гледа кучето. После той ѝ е сърдит. Пак не знаем защо. И после пак са заедно. И някъде там се появява Ладислас – готин френски вампир, който души сластно и изглежда клиширано безгрижен и рошав.

Въобще всяко нещо в този сериал е толкова произволно, че спокойно можете да разместите сериите и пак ще постигнете горе-долу същия ефект. И тук идва момента за препоръка. Да гледате или да не гледате? Откровено казано, не знам какво да ви посъветвам. Нищо няма да спечелите, но и нищо няма да загубите. Визуално сериалът е приятен, има много красиви пердета, кадри от Париж и предградията. А и можете да си го пуснете на френски, тъкмо да си го припомните. Ън, ду, троа, аре чао.