The Queen’s Justice Game of Thrones #S07E03

След един посредствен и един откровено слаб епизод този сезон, The Queen’s Justice леко ми напомни за по-добрите години на Game of Thrones. Въпреки че някои аркове продължават да са мъчителни за гледане, темпото в епизода е по-добро, а качествените сцени са повече и по-добре написани, изиграни и режисирани. Има някаква малка надежда този сериал да става за гледане, ако нещата продължат по този начин.

Интеракцията между Джон Сняг и Денерис в началото на епизода започва доста дървено, докато Кит Херингтън и Емилия Кларк се пъчат и се стараят да изглеждат достолепни, всеки както си може, но с малко помощ от страна на Тирион и Давос, нещата тръгват в добра посока. Диалозите между Джон Сняг и Тирион са особено добри и показват колко малко е нужно на Питър Динклидж, за да се развихри отново (и колко тъжно беше, че сезони наред нямаше весели диалози с персонажи като Брон). Както помним от първи сезон, Джон Сняг беше от най-добрите събеседници за Тирион, защото простодушието и прекомерната северняшка честност на Джон даваха предостатъчно възможности на дребния Ланистър да остроумничи. При новата им среща и двамата са се променили донякъде, но диалогът им все още е забавен. Динамиката е много подобна на тази от едно време. Тирион дава акъл, Джон гледа неразбиращо, следва саркастичен коментар и всички са доволни.

Церсей е особено силна в този епизод, както и Джейми. Лина Хеди прави може би най-доброто си изпълнение от няколко сезона насам. Въпреки че стигането ѝ до сегашната ситуация е доста нелепо (няма никаква логика в пълното изчезване на ултра-религиозните врабци и липсата на каквато и да е реакция в Кралски чертог след атентата в септата на Белор), крайният резултат е доста ефектен. Церсей е опиянена от властта си и може да прави буквално каквото си иска, отмъщенията ѝ са по-изобретателни и зловещи, а военната ѝ стратегия е бърза и ефектна (за разлика от пълния провал от страна на Денерис и Тирион). Жената със сигурност има всичко нужно за добър главен злодей преди да стигнем до битката срещу ледените зомбита. Междувременно Джейми все още е под чехъла на Церсей, но не е загубил чара си и има значителен напредък като лидер на ланистърските армии. Военните му подвизания не са голяма част от епизода, но са осезателно по-добре написани в сравнение със супер зациклилия арк в Речен пад от миналия сезон (да не говорим за безумното му приключение в Дорн). Той най-накрая този сезон получава и по-интересен диалог в сцената с лейди Олена.

Юрон Грейджой пък продължава да преиграва жестоко в ролята на поредното „лудо копеле“. Честно казано и Джофри, и Рамзи бяха много по-добри в това, докато Юрон прилича повече на дворски шут, отколкото на страховит водач на най-могъщата армада от кораби в Вестерос. Освен това начинът, по който Пило Асбек играе ролята, е доста различен от по-скоро тежкарския му подход в предишния сезон. Това само по себе си не е голям проблем, но минаването му от скучен страничен злодей към екстремен такъв с оцъклен „ебачески“ поглед е меко казано неадекватно.

Сцените в Цитаделата бяха от малкото по-забавни в първите два епизода и тук не правят изключение, но цялата история с болестта на лорд Френдзоун е може би най-очеизбождащата загуба на време през последните сезони. За нея нямаше никаква явна причина откъм нуждите на сценария, а Бениоф и Уайз явно се отказаха да го убият героично (засега) също толкова бързо, колкото му лепнаха този проблем преди два сезона. Изведнъж се оказа, че е супер лесно да се излекува сива люспа в напреднала фаза! Обелваш човека, намазваш го с мехлемче и е готов да си ходи, при това с по-малко странични ефекти дори от дъщерята на Станис, за която предишния епизод ни обясняваха, че се е оправила само, защото са я хванали отрано. Добре че е Сам, единственият човек в Цитаделата, който може да чете инструкции! Това е почти толкова „забавно“, колкото супичката, която излекува тежко ранената Аря в предишния сезон…

Сцените със Санса и Кутрето са най-слабата част на епизода. Санса продължава да се прави на голям „играч“ доста неубедително. Например тук можем да видим как тя съветва някакъв лорд да сложи кожа на новите брони, за да не му измръзнат войниците. Явно човекът сам не може да се сети и Санса изведнъж се е превърнала в най-печения военен експерт в крепостта. Междувременно Кутрето все още е тотално беззъб и изглежда напълно е забравил характера си от първите 5 сезона. В момента се държи като момченце, хванало се за полата на Санса. Няма и помен от интриганта с големите планове, който кръстосваше словесни шпаги с лорд Варис на равна нога и дърпаше конците на половината Вестерос. Все пак аркът в Зимен хребет като че ли е на път да получи глътка свеж въздух след изненадващото завръщане на Бран, а и Аря най-вероятно ще се появи в четвърти епзиод.

В края на краищата критките ми към The Queen’s Justice не са толкова проблеми на самия епизод, колкото неизбежни последици от не един и два недоклатени избора, които сериалът влачи от край време. Освен това, както Ордо спомена в другото ревю, необичайно безумните военни стратегии на отбор Таргариен и прекално лесните успехи на отбор Ланистър са доста изсмукани от пръстите. Според мен това е явен опит на Бениоф и Уайз да обединят интересите на Джон Нищо Не Знае и Денерис Родената В Буря, Неизгоримата, Кралицата на Мирийн и т.н. и т.н. и да опростят иначе доста сложната политическа сцена във Вестерос, защото не им остават много епизоди до края. Поне самите битки са представени една идея по-добре от безумието с Яра и Юрон от предишния епизод. Междувременно срещите на персонажи, които не са се виждали заедно още от първи сезон, погъделичка носталгията ми по отминалите времена, та общият ефект почти ми хареса.