The Lost Boy Тъмните му материи, S01E05

След четири епизода експозиция картите вече са свалени на масата. Магистериумът държи отвлечените деца в Болвангар. Джипшъните, готови за бой и въоръжени с бронирана мечка, стабилно напредват. Историята вече навлиза в последната си фаза и нищо не я отклонява от крайната цел. Е, с две изключения: алетиометърът казва на Лира, че наблизо има село, в което има призрак и нещо ужасно се е случило. В нашия свят пък едно момче се опитва да води нормален живот, въпреки психичното заболяване на майка му и интереса на Бореал към него.

Епизодът започва с глас зад кадър, който повтаря отново казаното от всеки, срещнал Лира – тя е специална и има важна роля, стига никой да не ѝ казва какво трябва да направи. Този път е от името на вещиците и признавам, те още не бяха срещали Лира. По-важното е втората част на пророчеството: тя няма да бъде сама, съдбата ѝ е преплетена с тази на момче, Уил Пари (Амир Уилсън), от нашия свят. Още от самото начало приветствах включването на другото измерение толкова рано в историята, но този глас зад кадър ми се стори излишен. Да, важно е да се знае защо ни занимават с Уил, когато има деца за спасяване и много по-вълнуващ свят за изследване, но вече имахме сцена с Бореал, който търси нещо в нашата реалност. Това е достатъчно. Вече е очевидно, че бащата на Уил е Станислаус Грууман, пътешественик между два свята, липсващ и в двата. Уил е важен и без вещиците да го натъртват, а и гласът зад кадър е нетипичен за стила на сериала.

При все това, представянето на Уил ми хареса. Оставяйки за малко главната история настрана, епизодът забавя темпото, докато гледаме ежедневието на нововъведения герой и опитите му да бъде просто нормално дете и да води нормален живот. Но всъщност той е възрастният в семейството, а връстниците му се подиграват. Благородно отказва помощта на учителя си по бокс, защото той иска и може да се справи. В същото време Бореал е още по-зловещ, а болестта на майката на Уил може би не се дължи на естествени причини. Оценявам времето, което сериалът отделя на тази сюжетна нишка, въпреки че няма пряка връзка с основната история. Отдалеч подготвя почвата за срещата на Уил с Лира*, която ще бъде много по-вълнуваща, отколкото ако просто го бяха въвели тогава.

Обратно в света на Лира. Тя успява да убеди джипшъните, че трябва да види какво става в това село, в което има призрак*, и се мята на гърба на Йорек. След красив монтаж на езда през безбрежни снежни полета, сядат да се подкрепят. Има и симпатична сцена, в която двамата се сприятеляват, докато мечокът корми чифтокопитно, а Лира кротко похапва яйце. Изведнъж атмосферата рязко става тягостна. Селото е призрачно, няма жива душа. Една светеща лампа се откроява на фона на стелещата се мъгла, а вътре в призрачната сграда Лира намира Били Коста. Но нещо ужасяващо се е случило – той няма деймон.

Тук вече ми става много странно, тъй като вниманието, което сценаристите отделят на Уил, контрастира с начина, по който се отнасят със света на Лира. Съществуването на човек без деймон е нещо ужасно, недопустимо. Сцената е заснета блестящо, мрачна е, Панталеймон трепери от страх. И тук е най-големият проблем – сериалът просто изпусна възможността да покаже колко важни са деймоните наистина. Да въведе табутата свързани с тях, отношението на хората към тях и, вече имайки това знание, в комбинация с перфектно заснетата сцена, видът на човек без деймон да въздейства на зрителите по начина, по който се предполага, че въздейства на героите. Вместо това е избрано джипшъните да обяснят какво толкова страшно се е случило. Жалко, защото това не може да се оправдае с бюджетни съображения. Свикнахме с масови сцени без нито един деймон, не е толкова страшно, просто бяха нужни няколко малки сцени, които да покажат защо трябва да ни пука, че човек е останал без деймон. За пример ще дам как тази сцена със загубеното дете беше представена в книгата. Тя не представлява действителен спойлер, защото събитията там са абсолютно същите както в епизода, но все пак ще го замъгля, в случай че ревностно се пазите от разкрития за романа:  В книгата детето стиска сушена риба, защото това е единственият заместител на деймона му, който е могло да намери в този склад. Освен това умира едва след като джипшъните дават рибата на кучетата, защото не подозират колко важна е тя за него. Толкова простичко, но толкова въздействащо, на всичкото отгоре нискобюджетно.

Тъмните му материи се отърси от хаотичността на предните епизоди. Светът вече е установен и фокусирането върху само две сюжетни нишки е глътка свеж въздух. Сериалът, за жалост, изтърва възможността да обясни две много важни концепции достатъчно ясно – Магистериума и деймоните. А двата проблема имаха много прости решения. Магистериумът е църква и то не коя да е, а католическата. Едно споменаване на този факт щеше да даде достатъчен контекст за целите и мотивациите на организацията. Относно деймоните – ако просто бе запазена оригиналната сцена от книгата, това вероятно щеше да комуникира ефективно значимостта им. В същото време сценаристите показват, че са способни на подобно внимание към детайла в сюжетната линия на Уил.

Случайни размисли:

• Йорек доста надменно твърди, че никой човек не може да надхитри мечка, а Лира не е съгласна. Подозирам, че скоро ще имаме надхитрена мечка.
• Този епизод беше пълен с деймони. Този път имах чувството, че са навсякъде (е, поне в сравнение с липсата им в предните епизоди).
• Забавлявам се да си представям хора с по-нестандартни деймони. Ами ако деймонът ти е слон? И искаш да си купиш нещо от стъкларския магазин?