An Almost Religious Awe Пазителите, S01E07

Голяма новина! Доктор Манхатън е жив, тук е и почти се появява!

Снимка: НВО България

Вече веднъж ви говорих колко много харесвам заглавията на отделните епизоди на този сериал. Какво можехме да очакваме от епизод със заглавието An Almost Religious Awe тогава? В контекста на развитието на сериала да фокусира епизодите си върху един избран супергерой, беше логично този да е посветен на Джон Остерман – Доктор Манхатън. И напълно в духа на заглавието, реално не виждаме самия него, а само резултатите от неговите действия и култа, който светът е развил към личността му.

Този епизод започваме с Анджела, която продължава престоя си в Хилядолетния часовник на Лейди Трю. Все още не е напълно изчистена от носталгията на дядо си и продължава да се засипсва с епизоди от спомени. Този път обаче те са основно от нейното минало.

Снимка: НВО България

Серията ни запознава с детството на Анджела. Изглежда тя живее заедно с родителите си в новоанексирания Виетнам. Освен може би смъртта на родителите ѝ, в детството ѝ няма нищо кой знае колко шокиращо и особено, но дори тази смърт е използвана по-скоро да илюстрира мотивацията на Анджела да стане тази, която е в момента*. Тези спомени обаче са използвани от създателите на сериала, за да ни покажат живота във Виетнам след анексирането му.  Очевидно има окупационен корпус, част от който е бащата на Анджела, и съпротива срещу окупацията, но по-важното е смесеното отношение, което местните хора имат към Доктор Манхатън. Виждаме куклен театър, в който той се бие с партизани, големи стенописи с него, на някои места – надраскани. Очевидно Доктор Манхатън е много противоречива личност във виетнамското общество – боготворен от някои като почти истински бог (както знаем от пълнометражния, филм част от войниците от Виет Конг искат да се предадат лично на Доктор Манхатън), мразен и наричан убиец от други.

Снимка: НВО България

Същевременно в настоящето се случват много по-интересни работи. Най-накрая получаваме отговори на въпросите за мотивацията полицейския шеф Джъд Крауфорд. Лори решава да отиде да говори със съпругата му и, напълно в свой стил, разкрива всичките си карти но безкрайно наивно попада в клопка на Седмата кавалерия. Това развитие на персонажа на Копринения Призрак е прекалено удобно на развитието на сюжета. Силният образ, който досега ни показваха на отворената и винаги ориентирана в обстановката Лори Блейк, която не се поколеба да застреля атентатор на Седмата кавалерия преди всички останали да са реагирали, да попадне толкова удобно и нагласено в клопка? Сериозен минус и развитие в противоречие с всичко изградено за образа досега.  Развитие, което деконструира образа на супергероинята без маска и я поставя в ситуацията на принцеса, нуждаеща се от спасяване (а спасяването вероятно съвсем скоро ще дойде от поне три различни места).

След като удобно я пленяват, сенатор Кийн още по-удобно разкрива пълния план на Седмата кавалерия – защо строят тия работи, които строят още от първа серия насам, какво искат (както и, имплицитно, защо Джъд Крауфорд е толкова близък с Анджела и какво е общото му със Седмата кавалерия всъщност). Общо взето по-запознатият зрител ще стигне до извода, че от сюжетна гледна точка Лори Блейк няма как да не се окаже точно в тази ситуация. Въпреки това, същият ефект можеше да се постигне и по-елегантно и без да се дискредитира по този начин нейният образ.

Анджела пък провежда свое собствено разследване в Хилядолетния часовник, като се възползва от отсъствието на Лейди Трю, която е ангажирана с активирането му. Тук, за съжаление, сериалът също си спестява дълбочина и усилие в изграждането на постепенно навиване на сюжетни пружини. Нещата се случват прекалено елементарно: Анджела се скита из Часовника и търси начин да си тръгне, попадайки в доста сюрреалистични ситуации, докато накрая отникъде се появява Лейди Трю, която (също като Сенатор Кийн) разкрива някои важни мистерии без видима причина.

Бедни, бедни, Озимандиасе! Защо не умря на Южния полюс? Снимка: НВО България

Както е вече обичайно, продължаваме да не разбираме нито какво точно прави Озимандиас, нито каква е тази ситуация, в която се е оказал, нито кога точно се развива действието на сцените с него.*.

В обобщение – тази серия ни разкрива един от най-важните елементи на сюжета на целия сериал – къде е Доктор Манхатън и какво прави в момента. Същевременно обаче все по-сериозно е усещането, че случващото се на екрана е повече конспирация срещу зрителя, отколкото конспирация между героите. Всеки „случайно“ попада на подходящото място и знае всичко, което ние научихме тук – просто по някаква причина не го е споменавал досега. А лишаването на редица герои от сивотата им и превръщането им в черни или бели техни варианти е още по-голям минус. Все пак в комикса (и пълнометражния филм) имаме един злодей – Озимандиас, който е много противоречив и доста повече му отива да бъде определен като трагичен антигерой, и поне двама „протагонисти“ – Роршах и Комедианта, които са доста по-черни, отколкото бели. Опростяването на персонажите в тази серия значително ги дискредитира.

Общо взето единствените, които остават относително мистериозни в настоящата ситуация, са Лейди Трю и Озимандиас. Силно се надявам, че те ще останат верни на образа си и няма да бъдат опростени, както останалите.

Впрочем, бонус материал за всеки, изненадан от слона в серията – Лейди Трю е истинска историческа личност, която е национален герой на Виетнам. Казва се точно по същия начин като героинята от сериала и някои я наричат виетнамската Жана д’Арк – заради съпротивата, която организира срещу китайските окупатори през трети век. А освен това я изобразяват като яздеща слон. А пък логото на Трю Индъстрис от сериала всъщност не е преработеното „Т“ на Тесла, а е стилизиран слон. Случайност? Не мисля