The Falcon and the Winter Soldier S01E04 The Whole World Is Watching

Миналата седмица ми се стори някак странно, че вече сме видели половината епизоди от The Falcon and the Winter Soldier. Имах чувството, че като цяло сериалът е показал твърде малко, да не кажа нищо. Харесвах персонажите и начина, по който се развиваха, но имах нужда от… повече. За моя огромна радост четвъртият епизод на минисериала – The Whole World Is Watching – достави доста мощно и ме зарадва с перфектно съотношение между драма и екшън.

Сюжетът тази седмица се върти около преследването и догонването, като всеки от персонажите има своето място в плетеницата от мотивации и цели. Съм и Бъки тръгват по петите на младата терористка Карли, като се възползват от опита и уменията на Барон Зимо. Същевременно новият Капитан Америка и партньорът му Батълстар успяват да издирят хората на Карли по друг начин. Oтделно от това дора миладже – почетната гвардия на Черната пантера – преследва Бъки и Сам, за да арестува Зимо. Стига се до няколко значими конфронтации, които включват както идеен сблъсък и интересни диалози, така и доволно количество екшън.

В тематично отношение този епизод задава може би най-добре дефинирания морален въпрос в сериала до момента: редно ли е суперсерумът, дал силите на Стив Роджърс, изобщо да бъде използван? Този въпрос стои в самия център на The Falcon and the Winter Soldier, но тук е разискан много по-подробно и от интересни гледни точки.

За някои герои отговорът е несъмнено „Да“. Всеки от тях, естествено, задава определени условия, в чиито рамки това би било редно, и те винаги са от типа „важното е просто да го използва човек с моите възгледи“. В този лагер намираме Карли и Джон Уокър – новия Капитан Америка. Карли смята, че социалната несправедливост по света ѝ дава правото да се инжектира със суперсили, да убива всеки, стоящ на пътя ѝ, да изпитва чувство на превъзходство към хората с различни възгледи. В една от сцените Карли се свързва със сестрата на Сам и в почти прав текст ѝ казва, че ако мнението им за световните власти беше срещуположно, щеше като нищо да я убие. Джон Уокър пък смята, че няма проблем серумът да бъде използван от силите на реда за борба срещу терористите. Че полицията, армията, правителството заслужават правото да създават супервойници, които да тъпчат закононарушителите. И, разбира се, разглежда себе си като напълно подходящ кандидат за тази позиция.

В лагера на противниците на серума пък са Барон Зимо и Сам. Зимо смята, че никой човек след Стив Роджърс няма моралния интегритет, необходим за понасянето на подобна сила – че хората са изначално зли и алчни и не могат да бъдат герои. Той предпочита да унищожи и последната капка от серума вместо да позволи на когото и да било – включително на себе си – да се сдобие с тези сили. Сам пък вярва, че серумът довежда само до нов вид неравенство и ескалиране на напрежението, независимо от това дали подбудите на човек да го използва са благородни или не.

Затрогващ е начинът, по който Сам се опитва да разговаря с Карли на няколко места в епизода, как се опитва да ѝ даде шанс, да я предпази от самата нея. Тези сцени са като ехо на сцените от Ерата на Ултрон, в които Стив се опитваше да направи същото за Уонда и Пиетро, казваше им „You can still walk away from this“ и протягаше ръка към тях. Естествено, Карли е доста по-тежък случай от близнаците, но благородността на Сам е наистина красива и въздействаща.

И докато сблъскът на идеи между Карли, Уокър, Зимо и Сам е емоционалното ядро на епизода, то екшънът е визуалното, а най-хубавите моменти от него включват битката с участие на дора миладже. Още когато Айо (Флорънс Касумба) се появи в последните кадри на предишния епизод, аз изревах от радост! В последствие четох коментари от зрители, че не е трябвало да бъде тя, че е трябвало да ползват Окойе или Накия, да покажат най-известната дора миладже и т.н. Но изглежда някои хора забравят, че Айо реално беше първата дора миладже, която видяхме в MCU – още в Civil War, където се появи на високи токчета с черна рокля и масивни обеци и нареди на Черната вдовица: „Move or you will be moved!“ За пръв път в живота си имах чувството, че някой би могъл безпроблемно да отмести Черната вдовица от пътя си. Айо съпътваше Черната пантера в преследването на Зимо, така че е логично точно тя да бъде изпратена да го залови отново.

Финалът на епизода беше смразяващ. Няма да навлизам в детайли, защото последствията от случилото се тук тепърва ще се видят през оставащите два епизода, но ще кажа, че имаше един изключително зловещ кадър, който дълго ще преследва мислите ми.

Като цяло това беше най-интересният и вълнуващ епизод досега. Искаше ми се в това ревю да поговоря за завръщането на Емили Ванкамп в ролята на Шарън Картър, но тъй като участието ѝ тази седмица беше съвсем минимално, няма да го направя сега. Ревюта и на последните два епизода очаквайте през следващите седмици в ShadowDance!