Отгледани от вълци S02

Преди време Отгледани от вълци се завърна по НВО с втория си сезон и понеже така и така си причинихме първия, решихме да видим в какви посоки ще поеме продължението – отчасти поради мазохистичните си наклонности, отчасти поради нездраво любопитство, а отчасти и поради онази вечна глупашка надежда, че нещо, което е тръгнало на зле, може да се оправи. Уви, в природата, а явно и в изкуството (при все претенциите му за вечност) разложението може само да се отложи и понякога прикрие, но никога не е обратимо.

Решението на авторите да запазят брилянтното интро от първия сезон е може би едно от малкото добри попадения. Повечето от проблемите на Отгледани от вълци са наследствени, но не само.

Заварваме героите ни андроиди и тяхното семейство по неволя в тропическата зона на Кеплер-22Б, след като стигат там през една от привидно бездънните ями, оставени от гигантските змиеподобни обитатели на планетата. Там климатът е по-благоприятен, пустинята е отстъпила пред извънземна джунгла с богата флора и фауна, а водите са разяждащо-киселинни. Обетована земя, но не съвсем.

Там има и други хора – колония на атеисти, наречена Колектива, живеят под диктата на изкуствен интелект, The Trust (или Доверието). „Тръстът“ e някаква био-синтетична маса, излязла сякаш от това видео. Той разпределя ролите на колонистите за деня и манипулира и експлоатира човешките животи свободно, движен от атеистично-алтруистични и свръхрационални съображения отвъд човешките разбирания, респективно и човешките морали. Докато Тръстът привидно безусловно гласува доверие на новопристигналите и се стреми да ги интегрира в Колектива, останалите колонисти не могат да надмогнат човешката си природа и са ако не враждебни, то най-малкото мнителни към децата с амулетите на Сол на гърдите и с бивша митраическа школовка.

Очевидно, тук Отгледани от вълци прокарва линията, че независимо от религиозната си принадлежност (или липсата на такава), хората са все така склонни да се делят на фракции/племена и да таят неприязън едни към други, или най-просто казано, че атеистите не са по-различни от митраистите. Този метанаратив, този стремеж към заличаването на разликите между идеологиите и изобличаването им като кухи фикции прозира и в останалите дихотомии, които сериалът ни представя.

Андроидите например се сблъскват с проблема, че са станали твърде човечни, следователно ирационални и неспособни да изпълняват родителските си функции ефективно. Хората от Колектива пък, като твърде лоялни служители на Тръста, сами се лишават от хуманността си. Героите на втори сезон и динамиката между тях са изградени, за да изострят и задълбочат тези различия и конфликти. Но поради слабия сценарий успяват да изкомуникират това повече пряко, отколкото косвено. В не една сцена Баща ще огласи страховете си от тяхното „очовечаване“ пред Майка, а и тя самата ще изостри сетивността ни с изказването, че хората могат да бъдат препрограмирани не по-трудно от всяка машина.

Отгледани от вълци се стреми да заличи линиите на перцепцията ни и по линията Бог/Непонятното. Едно от децата, невинно и носещо чисто възприятие за света по подразбиране, казва, че според него няма значение дали сме ръководени от Бог или от извънземен сигнал, а изводите ни изглежда трябва да са, че просто ни е необходимо нещо, в което да вярваме, или по-скоро нещо, което да потвърждава вярването ни. И богът, и извънземният сигнал за него са еднакво далечни и абстрактни понятия и тъй като въздействието им върху поведението на хората не се различава особено, логично и те не се различават особено. Съвсем простичко, нали..?

Ала трябва да внимаваме при издигането на граници, и особено при премахването им. Безпочвено е да се впускаме в полемики относно идеологическия пласт на сюжета. Деконструкцията на фундаменталното, която извършва, е ръководена от твърде примитивен нагон. На този етап, с подобен идеологически екстремизъм Отгледани от вълци издава една пошла философия на скандалното и провокативното, която не изглежда да отива в конкретна посока, а само се върти в кръгове, генерирайки още скандали и още провокации, без да предлага решения нито със сюжета си, нито дори с намеците му.

Колкото до самия сюжет, френетичността на първи сезон дори не може да стъпи на малкия пръст на втори. Отгледани от вълци е като суетен и горделив сервитьор, който се опитва да ни стовари със замах цялата ни поръчка наведнъж. Резултатът, естествено, е тотално омазване, което в добрия случай можем да приемем като комично. В опитите си да ни достави и екшън, и експозиция едновременно, в крайна сметка не можем да кажем в кое от двете се проваля повече.

Компютърно генерираните образи тук са повече, но качеството им, като за днешни дни, е под всякакъв стандарт. Самият екшън е зле хореографиран, а кътовете, които е трябвало да прикрият това, отварят такива пропасти, че често се чудех как настоящата сцена изобщо следва от предхождащата. Обясненията често са протоколни, несвоевременни и не правят никакъв комплимент нито на сценаристите, нито на техните герои.

Самата актьорска игра не е лоша, доколкото успяха да се изградят някакви устойчиви образи от предходния сезон. Можем да роптаем против Травис Фимел, който отново играе Травис Фимел, а не Маркъс*, но има ли смисъл, след като върши работа?

Сезон 2 на Отгледани от вълци е дисфункционален на базово ниво и при добро разположение на духа ще го намерите за комичен. Несъответствията между идеи и реализация – това, което е било на хартия, и това, което виждаме на екрана – са твърде големи. Сковаността и изкуствеността на сценария не може да бъде изнесена на плещите и на най-добрите актьори. Бутафорната визия и кошмарният монтаж също не му помагат. Сериалът разработва и развива героите и сюжетите си със същата, ако не и по-голяма, хаотична страст, която видяхме след първите епизоди на първи сезон, и резултатът е само задълбочаване на проблемите, които пренесе оттам. И по-лошо, вече ни внушава и усещане за безизходност.

Та, както казахме, разложението е необратимо. Естествената реакция против него е ампутацията, но се боя, че приложим ли хирургическия метод към Отгледани от вълци, от него няма да остане много. Ако това са съвременните претенденти за сериозна научна фантастика, горко ни…