Major Lazer

Major Lazer е сериал, който човек може да изгледа в рамките на около два часа. Десет епизода, всеки от тях дълъг десет минути. Порой от идеи, една от друга по-шантави и абсурдни, тук-таме изравняващи със земята лафове и много яка музика.

Освен името на предаването и на главния му герой, Major Lazer е названието и на музикална група, която миксира множество стилове и често сменя вокалите си. Персоната на Майор Лазер започва да се появява в клиповете им и постепенно се налага до степен да получи собствено анимирано шоу по канала FXX (първоначално е съществувала сериозна възможност да се появи редом с бруталните предложения на Adult Swim).

Светът на Major Lazer е светът на Земята от далечното бъдеще, разрушен от неназован апокалипсис, но въпреки това функциониращ в някакво състояние на относителна стабилност. Действието се развива основно в Ямайка, чиито миролюбиви и обичащи забавленията жители са систематично потискани от твърде белия си президент Уайтхол, който предимно пие мартинита в огромното си имение и нарежда през високотехнологични пултове на Генерал Боклук (General Rubbish) различни планове как да усмири населението и да се разправи веднъж завинаги с омразния Майор Лазер.

Въпросният майор (озвучаван от Адеуале Акинуйе-Агбайе, популярен с ролята си в Изгубени) трябва да е един от най-симпатичните супергерои в наличност. Мощен G.I. Joe ямаец с расти, червена барета, снаден с дясната ръка лазер и патрондаш, окичен с микрофони; най-обичаният ямайски диджей в свят, в който музиката и партита са най-висша ценност, съсобственик на местен клуб (заедно с приятеля си Old Rasta), нещо като готиният чичо на младото поколение, който никога няма да откаже качествен джойнт, но винаги ще оправи положението, когато нещата се скапят отвъд всякакви очаквания. Майорът си има собствен етичен код, който е премерена комбинация от кротък айляк и отговорна разумност („My lazer can wait, exercise cannot.“). Нещо като негов сайдкик се явява Пени (Анджела Тримбур), дъщерята на президент Уайтхол – секси и бойна тийнейджърка, чиято поличка почти всеки епизод се вее предизвикателно и която често попада в някаква любовна игра. Двамата пък често прибягват до помощта на Blkmrkt (Джон Боейга от новия Междузвездни войни) – хлапе-техничар, което е способно да направи всичко от всичко, включително да префасонира реактивни двигатели в гигантски музикални колони.

Сюжетите на епизодите са от абсурден по-абсурден. Първи епизод, който си остава любимият ми, показва епично напушване, завършило с лош трип и една от най-яките супергеройски битки, в която главният герой изпушва злодея. По-нататък дебнат вампири, вампири-вампири, гигантски подземни червеи, Double Cup, чието супер оръжие е сироп за кашлица, Доктор Нърд (Анди Самбърг), който е дестилирал перфектната капка бас (кхъм, да, за drop of bass става дума), и т.н. (Други известни артисти сред озвучаващите включват Азиз Ансари, Кат Пауър и Тиесто.) Светът на предаването и историята му в нито един момент не се взимат на сериозно, но някои от идеите и образността са толкова безумно силни, че просто си плачат да бъдат разгърнати в по-голям детайл някъде другаде.

Цялата тази психеделия е гарнирана с много силни парчета на самите Major Lazer – букет от различни стилове, който в комбинация с невъздържания сюжет и абсурдната визия за десетина минути много успешно вкарва инжекция от добро настроение, енергия и лежерност. Дълбочина няма, включително по отношение на всякакви стереотипи, но затова пък лафовете са веднъж. Например: „I fought the law and I won.” (Major Lazer, след като се е сражавал с разумен робот, който буквално се казва The Law; репликата вероятно е и препратка към популярна песен от 60-те и 70-те). Възлюбеният вампир на Пени (озвучен от вокала на The Vampire Weekend) пък ѝ дума следното: „Every time you look in the mirror and don’t see me, I’m there“. Богът на виртуалната реалност псува на floppy disks и т.н.

Major Lazer в никакъв случай не е някакво откровение, при тази му продължителност няма какво толкова да се очаква от него. Ако обаче искате да се посмеете на очарователно безумни лафове и да послушате зареждаща музика на фона на хващащ окото постапокалиптичен диско sci-fi, може би ще ви пасне идеално.