Lyra’s Jordan Тъмните му материи, S01E01

Трилогията на Филип Пулман, Тъмните му материи, е сред най-обичаните фентъзи YA поредици. Първата книга излиза малко преди Хари Потър и бързо набира популярност с приключенията на младата Лира в приказен свят на дирижабли, говорещи животни и вещици. Въпреки привидната си приказност, трилогията не се свени да разисква тежки теми като религия, бунта на човек срещу Бог, първородния грях и съзряването*. Сериалът не е първият опит за екранизация. През 2007-а излиза и пълнометражен филм по първата книга — The Golden Compass, който дали защото не посмя да пресъздаде по-противоречивите теми, дали защото не успя да адаптира книгата пълноценно, не пожъна комерсиален успех и плановете за трилогия бяха изоставени. Настоящият проект изглежда да се е поучил от този печален опит и съдейки по първия епизод, обещава да ни представи адаптация каквато книгите заслужават. 

Lyra’s Jordan започва с експозиция в текст, която да ни разкаже набързо за света, в който се развива действието. Паралелен на нашия, но в него част от душата на човек има физическа манифестация, наречена деймон*, която приема формата на животно и винаги съпровожда човека, на когото принадлежи. Другата важна информация е, че светът до голяма степен се контролира от теокрация, наречена Магистериум. Веднага след въведението ни показват главната героиня Лира като бебе и как чичо ѝ лорд Азраел я поверява на грижите на ректора на колежа Джордан, като се позовава на т.нар. scholastic sanctuary – имунитет от църковно преследване, даван на образователни институции. Детето е много важно и трябва да бъде предпазено от църквата. Тринадесет години по-късно Лира лудее из покривите на Оксфорд заедно с приятеля си Роджър.

Lyra’s Jordan следва плътно събитията в книгата. Лорд Азраел се завръща в колежа от експедиция на север, носейки със себе си открития, които в очите на преподавателите са ерес, от която дори и имунитетът им няма да ги спаси. Лира страда, че се вижда с чичо си толкова рядко, но той отново я изоставя и заминава на север. В колежа пристига мистериозната г-жа Коултър, която предлага на Лира да я вземе със себе си в Лондон, където да я представи пред висшето общество.

Паралелно се развива друга сюжетна линия с така наречените gyptians. Те са номадско общество, което пътува с лодки по реките на Англия. Едно от техните деца е отвлечено от мистериозна личност с демон лисица и се оказва, че това не е изолиран случай. Шестнадесет деца са изчезнали и gyptians организират група за тяхното издирване.

Бих искал да отворя малка скоба за gyptians. Тяхното общество е вдъхновено от елементи от ромската култура като номадството и са маргинализирани по подобен начин, но смятам за неуместно да бъдат наричани цигани, както са в превода на оригиналната книга и в субтитрите на сериала. Думата gyptian е измислена, образувана по подобие на думата gypsy, която е производна на Egypt, докато думата циганин има доста по-различен оттенък. Още повече, че в сериала са избрали да не представляват етническа група, а по-скоро разнородно общество от маргинализирани хора. В ревютата си ще използвам думата gyptians.

Демоните са прекрасни! Котката ми много тормоз е видяла от мен, докато четях книгите и си мечтаех да си имам демон, така че нямах търпение да видя как са ги пресъздали. Демоните би трябвало да представляват онази част от съзнанието ни, която в нашия свят оприличаваме като вътрешен глас, и очевидно сценаристите са внимавали в това отношение. Малки моменти като Панталеймон, демонът на Лира, който забелязва нещо и в следващия миг и тя поглежда натам, или демонът на лорд Азраел, който го подсеща, че е забравил нещо, допълват това усещане. Единствената ми забележка е, че влизат в кадър прекалено рядко. Най-вероятно от бюджетни съображения, но има масови сцени, в които се виждат един-два демона в далечината и усещането, че всеки човек би трябвало да има демон, се губи.

Лира е пакостливо хлапе, което отказва да се подчинява на нормите, отредени на „младите дами“ в това консервативно общество. Дафни Кийн, която блесна в Логан, перфектно изпълва този образ. В кожата на лорд Азраел влиза Джеймс Макавой и си личи, че изключително харесва ролята си. Азраел е суров и целеустремен човек, но и дълбоко загрижен за Лира. Целият този спектър от емоции е пресъздаден само с погледа и действията на Макавой. Третият важен персонаж, г-жа Коултър, се играе от Рут Уилсън, която бях гледал само в сериала Аферата. Там тя играеше използвана и измъчена жена и бях искрено изненадан от образа на властната г-жа Коултър, която пресъздаде. Едновременно мила към Лира, но с тиха заплаха в погледа, от която настръхнах. Много добре подбран актьорски състав.

В обобщение, страхотен първи епизод, който улавя всички сюжетни нишки, необходими за повествованието да се разгърне нататък. Следва плътно книгата, така че няма изненади за хората, които са я чели, но напълно компенсира с вярното пресъздаване на света и чудесните актьори.

И за финал, някои размисли (спойлерите от книгите са обозначени):

• Главно заради фентъзи тематиката, книгата оставяше впечатление, че се развива в свят, застинал във викторианската епоха. За визията на сериала е избрано да изглежда модерен, със съвременни костюми, автомобили и тук-таме анахронизми като дирижабли. Смятам, че това е по-добрият избор, защото става въпрос за паралелен на нашия свят, в който също е 21-ви век.
• Водоливниците по стените на замъка бяха демони вместо гаргойли – симпатичен детайл.
• Сцената с преподавателите от университета, които започват официална вечеря с групова молитва, беше много непринудена подсказка колко могъща е църквата в този свят.