Love, Victor – сезон 2

В общия случай има две причини да ревюирам сериал в ShadowDance – или е фантастичен, тоест, полага му се да получи ревю в любимото ви онлайн списание за фентъзи и фантастика, или просто ми е харесал толкова много, че да не се сдържа да направя препоръка. Love, Victor е от вторите.

Сериалът е романтична тийн комедия на гей тематика. Или поне започна като комедия, но постепенно добави и доста искрени дози драма. Принципно се води спин-оф на филма Love, Simon, който излезе преди няколко години. Филмът разказваше за гей момче, което се разкрива в гимназията, и драмите около това. Лентата намери своята публика, но беше и критикувана, че представя нещата доста захаросано и не отразява реалността. Саймън беше от заможно бяло семейство с толерантни родители и разбиращи приятели и общо взето разкриването му не му донесе никакви негативи, драмата идваше от собствените му страхове, не от обкръжаващата го реалност. Разбираемо е, че някои зрители бяха разочаровани от този захаросан поглед и искаха нещо малко по-драматично.

По замисъл сериалът имаше за цел да бъде една идея по-реалистичен, като едновременно с това запази ведрия и романтичен дух на филма. Главен герой е младо момче на име Виктор, което посещава гимназията на Саймън няколко години по-късно. Семейството на Виктор не е особено богато, освен това родът му произлиза от Пуерто Рико, родителите му имат проблеми във връзката си и като цяло средата далеч не е толкова безопасна и предразполагаща. На този фон Виктор трябва да прецени може ли да поеме риска да живее автентичен живот.

Първи сезон излезе миналото лято. Оригинално беше поръчан от Дисни за платформата им Дисни+. След като беше завършен обаче, от Дисни казаха, че няма да го пуснат там, защото в десетте епизода имало цели три гей целувки, а компанията все пак се стреми да проповядва по-„семейни“ ценности. Затова го качиха в другата си, по-малка, платформа – Хулу. Там обаче сериалът си намери публика и бързо стана хит.

Защо разказвам всичко това, ще попитате! Ами за да обясня разликата между сезоните. Първи сезон беше приятен, но и доста повърхностен на моменти – героите понякога се държаха като карикатури от филмчета на Дисни, прекалено забавни, прекалено несериозни – не бяха като истински хора. Просто такава му е била идеята. И макар в това да си имаше чар, все пак ме вадеше от историята и ми напомняше, че гледам сериал, тоест, че гледам нещо изкуствено. Във втори сезон обаче сценаристите вече си знаят, че го подготвят за Хулу, затова си позволяват да бъдат по-смели и по-откровени във всеки един смисъл. Разликата се усеща веднага. Героите стават много по-плътни, по-истински. Не всичко е показано през розови очила, повдигат се по-сериозни въпроси и има неудобни сцени.

И сериалът печели адски много от това! Не си спомням кога за последен път съм гледал нещо с толкова рязко вдигане на качеството между отделните сезони.

Пътуването на Виктор към автентичността продължава и тук. Сериалът повдига някои доста сериозни теми, без да става прекалено депресарски и неприятен. Виктор (Майкъл Чимино) и Бенджи (Джордж Сар) вече официално са двойка, но това не заличава проблемите им. Сериалът много добре улавя обстоятелството, че колкото и да е трудно започването на една връзка, поддържането ѝ изобщо не е по-лесно. Задълбочаването на отношенията им води до по-дълбоко опознаване и двамата откриват неща един за друг, които не са толкова прекрасни.

Неочаквано много ми хареса развитието на Изабел (Ана Ортис), майката на Виктор. Изабел е вярваща жена, без да е фанатично религиозна. И съответно реакцията ѝ на случващото се със сина ѝ е сложна и многопластова – не е пълно приемане с отворени обятия, но не е и омраза и отвращение. Пътят на тази героиня – на жена, която в хода на живота си е научила адски много погрешни неща, които трябва постепенно да отхвърли – е представен с много състрадание и разбиране и за мен е от най-големите плюсове на сезона.

Останалите поддържащи герои също се разгръщат добре. Трудностите на Филикс (Антъни Турпел) – най-добрият приятел на Виктор – с психичните проблеми на майка му Доун, които бяха бегло загатнати в първи сезон, във втори стават една от централните сюжетни линии на сериала. Бетси Бранд е страхотна в ролята на Доун и играта ѝ придава плътност на сцени, които биха стояли малко картонено, ако бяха изиграни от по-слаба актриса.

Новите попълнения включват Антъни Кейвън, който играе Рахим – друг хомосексуален съученик на Виктор, криещ истината за себе си от религиозните си родители мюсюлмани. Честно казано, не очаквах да го харесам, защото сериалът преди включването му имаше достатъчно добра и балансирана палитра от герои и се притеснявах дали подобен нов образ ще успее да се впише в групата. Страховете ми са били напразни – Рахим е толкова магнетичен и чаровен, че още с първия си епизод се превърна в един от любимите ми герои (макар да се смръщих, когато каза, че Повелителят на мухите му е била скучна).

Цялостно погледнато, сезонът е страхотен. Макар драмата да е подсилена, комедията продължава да има важна роля и в епизодите се доста забавни лафчета от рода на “You say the word, and I will ditch these gays like a corporation after Pride month!” Пък и подсилването на драмата прави и самата комедия по-качествена и комплексна. След като Виктор се разкрива пред съучениците си, например, има някои страхотни сцени, в които непознати момичета или сядат драматично до него и му казват със сериозен тон “I want you to know that I see you!”, или съзаклятнически му подвикват по коридора като стари приятели “Heeey, girl, what do you moisturize with? Give me your flawless skin routine!’

Ако сте гледали първи сезон на Love, Victor, определено ви препоръчвам да продължите с втори – още по-готин е! Ако пък не сте гледали първи, пак ви препоръчвам да го изгледате и след това се метнете на втори! Единственият недостатък е, че сезонът отново завършва на най-интересната сцена. А трети сезон дори още не е потвърден и дори това да се случи, ще излезе най-рано чак след година!