Последните Старки Игра на тронове S08E04

Макар че Последните Старки се пада четвърти епизод от настоящия финален сезон на Игра на тронове, по същество това е първият епизод, в който сюжетът се придвижва напред. Зимен Хребет ни припомни кои бяха героите и ги събра на едно място, Рицар на Седемте кралства ни даде някои излишно разтегнати моменти с тях, а Дългата нощ представляваше една нелепа тъмна мазаница, която уж трябваше да е кулминация на всички магични и митологични сюжетни линии в сериала,  а всъщност успя да покаже огромен среден пръст на митологията, магическата система и светостроенето, градени в продължение на години. Тази седмица нашите герои изгарят падналите в битката, които се броят на пръсти, и спокойно продължават политическите си интриги, сякаш ледените чудовища никога не са идвали.

Това само по себе си е проблем, отиващ много отвъд конкретния епизод. През голяма част от предходните сезони Игра на тронове изглеждаше като сериал за това как хората се мразят, нападат и избиват един друг, без да осъзнават, че към тях неотменно се приближава истинската заплаха – Вечната нощ, самата Смърт, много по-зловеща и непобедима от всичко в човешкия свят. Или поне на мен така ми се струваше. След епизода от миналата седмица вече знам, че съм в бил грешка – Игра на тронове е сериал точно за дворцовите интриги и борбата за власт между хората, а ледените зомбита са били само странична, второстепенна линия, която приключи набързо и без загуба на главни герои – само Джора, Теон и още двама-трима от статистите. А тази седмица виждаме истинското шоу, истинската драма – дали Денерис ще се ядоса на Церсей!!!

Оставяйки настрана този огромен проблем, развалящ целия сериал, трябва да кажа, че Последните Старки никак не беше лош епизод, имайки предвид целите, които си е поставил.

След кладите ставаме свидетели на празненството по случай победата, на което Денерис разбира, че дори да даде една титла и да вдигне тост, хората пак не ѝ се радват толкова, колкото се радват на приятелите си, с които са се били рамо до рамо в продължение на години. Следват няколко от любимите на сериала моменти тип „двама герои водят статичен диалог в затворена стая с нулево действие и динамичност“. Но след това нещата потръгнаха, действието се задвижи и в един момент достигна толкова високи обороти, че не можех да повярвам, че всичко това се е случило само за час и половина.

Централната тема на епизода е разрастващата се пропаст между Денерис и Джон и смея да кажа, че Последните Старки се справи много добре с развиването на този сюжет. Драмата между двата персонажа е поднесена качествено, а диалозите между тях са смислени и действително отразят развитието на героите. Истината за произхода на Джон Сняг постепенно достига и до други герои, като начинът, по който тайната се разнася от уста на уста, е показан по интригуващ и въздействащ начин. В крайна сметка фактите достигат до Тирион и Варис и следва интересен, многопластов и смислен диалог за властта, подчинението, верността и нуждите на народа. Тази обмяна на идеи, прекрасно поднесена от двамата актьори, в някаква степен върна вярата ми в сериала и ми напомни защо обичам да гледам Игра на тронове.

Последните Старки е епизод, в който се случват много неща. Проблемът е, че след застоя от предишните три серии, въпросните неща се случват толкова бързо, че изглеждат неприятно наблъскани. Денерис за минути потегля от Севера, достигна южните Кралства, участва в морска битка, губи един от драконите си и много от корабите, в целия хаос Церсей отвлича Мисандей и я държи известно време като пленник, после Денерис и армията ѝ идват пред стените на Церсей, Тирион преговоря със сестра си, Церсей нарежда публичната екзекуция на Мисандей, а Планината изпълнява заповедта. Преди това Джон е казал истината за произхода си на Санса и Аря, Санса казва на Тирион, Тирион казва на Варис. А дори преди това Джендри става законен благородник и предлага брак на Аря, тя му отказва, после потегля на юг с Хрътката, който по време на пиршеството има задушевен разговор със Санса. Джайм пък най-после се поддава на чувствата си към Бриен, двамата спят заедно, имат кратка връзка, след това той научава за проблемите в столицата и също си тръгва. И наблъскано между всичко това се появява Брон и прави уговорки с Тирион и Джайм.

Не ви ли звучи… ужасно претъпкано? Просто нещата се случваха толкова бързо, че се замислих, че сериалът е излишно разтеглен – с тази скорост на повествованието можеше съвсем спокойно да свърши с пети или шести сезон.

Не ме разбирайте погрешно – радвам се, че получихме много действие. Беше нужно. Но именно това създава контраст и предишните три епизода сега, в сравнение с този, изглеждат още по-излишни и безсъбитийни. Хайде вече да го приключват! Джон и Денерис да се избият взаимно, Церсей да се гътне и тя някак, а Санса и Тирион да седнат на трона! И да настане мир!