La Casa de Papel (Money Heist) O bella ciao, bella ciao, bella ciao, ciao, ciao!

Questo è il fiore del partigiano
O bella ciao, bella ciao, bella ciao ciao ciao
Questo è il fiore del partigiano
Morto per la libertà

Докато пътувах с колата това лято, по радиото зазвуча модерна френска версия на популярната партизанска песен „Bella Ciao“, която ме заинтригува толкова много, че още след края на пътуването реших да проверя защо тази песен се излъчва в тази си версия точно сега. Оказа се, че причината е нов испански сериал – La Casa de Papel, който става много популярен в Испания и Франция и впоследствие няколко по-съвременни версии на „Bella Ciao“ влизат в чартовете. Реших да използвам възможността да се запозная с нещо от съвременната испанска телевизия и никак не останах разочарован.

La Casa de Papel (буквално – Къща от хартия) разказва историята на една необичайна кражба. Мистериозен мъж с прякор Професора събира колоритна група престъпници и месеци наред ги подготвя за делото на живота си – обир на фабрика за печатане на банкноти. Идеята му съчетава алчност и благородство, тъй като Професора иска да забогатее, но не като открадне чужди пари или ограби друг човек. Затова решава да се насочи към фабриката за пари: да я превземе с хората си посред бял ден, докато служителите ѝ са още вътре, да принуди работниците да включат всички машини и да печатат банкноти на пълни обороти, а накрая да се измъкне с парите. Действието на сериала започва с влизането на крадците във фабриката и обхваща последвалите дни, като разглежда сложните взаимоотношения между обирджиите и заложниците, както и контактите между крадците и органите на реда.

Един от най-големите плюсове на сериала е изключителната му динамичност. Действието върви бързо, наситено е с огромно количество обрати, във всеки епизод има поне няколко епични еуфорични момента. La Casa de Papel държи зрителите под напрежение и то по най-хубавия възможен начин. Причината за това е, че сюжетът не се движи по определена формула, а непрекъснато се развива и видоизменя. Сериалът започва с концепцията, че Професора е предвидил всичко и има готов отговор за всяко действие на полицията. И сюжетът остава верен на тази идея… почти до края на първия епизод. И оттам нататък настава хаос. В сериала непрекъснато се случва нещо – някои обрати са очаквани от Професора, други го хващат неподготвен и той предприема различни действия, чиято успеваемост е силно променлива.

Другото голямо постижение на La Casa de Papel са персонажите – реалистични, пълнокръвни и изтъкани от недостатъци. Сериалът е разказан през погледа на Токио* – жена с престъпно минало, която се доверява на Професора просто защото не вижда друг начин да се измъкне от проблемите си със закона. Тя е хитра, схватлива и много опасна, но едновременно с това е импулсивна, понякога лабилна и в определени моменти напълно объркана. Поетичността и драматизма в мислите я превръщат в идеален разказвач на историята. Но Токио далеч не е единственият многопластов герой – практически всички персонажи са сложни и противоречиви, всички дават на зрителя причини както да ги обича, така и да ги мрази.

Героите са страхотни не просто заради добрия сценарий, но и заради феноменалната актьорска игра. Урсула Корберо е изключителна в ролята на Токио и по някакъв начин ми напомни на енергията, която имаше Елоди Юнг като Електра във втори сезон на Daredevil. Алваро Морте е Професора – персонаж, който би могъл да изглежда доста сух ѝ роботизиран, но нюансираното изпълнение на Морте му придава плътност. Един от най-интригуващите герои е Берлин, изпълнен от Педро Алонсо. В много отношения Берлин показва защо сериалът е толкова силен – той е неприятен и откровено гаден човек, който обаче е представен толкова реалистично и изигран толкова естествено, че образът буди симпатии дори когато се държи като изверг.

Моята лична любимка е Итсиар Итуньо в ролята на детектив Ракел Мурийо. Ракел е жената, на която е поверено залавянето на престъпниците. По своя човешки начин Ракел е не по-малко гениална от Професора и успява да бъде негов достоен противник. Казусът с окупираната банка се случва точно докато Ракел води борба за попечителство с бившия си съпруг, който също е част от силите на реда, но освен това я е подлагал на домашно насилие. Изключително интригуващ е начинът, по който тази жена се бори за закона и системата, докато същевременно изстрадва всички недостатъци на същата тази система. И съм убеден, че ако героинята беше от американски сериал, актрисата щеше да бъде номинирана за всички възможни награди.

Всъщност въпросът за несъвършенствата на системата е един от централните в сериала. La Casa de Papel става популярен с това, че използва редица партизански символи на комунистическата съпротива по време на възхода на фашизма в Европа. Партизанската песен „Bella Ciao“ звучи в няколко ключови момента и дори финалният епизод е кръстен на нея. Обирджиите са облечени в червени гащеризони. В един от епизодите Професора обяснява, че един от мотивите да се заеме с обира е несправедливостта на системата, и говори за това колко милиона евро на година печели Европейската централна банка – пари, които взима от нищото, сякаш директно ги печата. „След като банките могат да печелят милиони, защо и аз да не напечатам милиони за себе си и за няколко обикновени хора, които имат нужда от тях?“ пита Професора.

В чисто техническо отношение сериалът е безпогрешен. Режисура, операторска работа, костюми, декори – всичко е на изключително високо ниво. Музиката също е страхотна и винаги подсилва усещането на сериала. В някои моменти се забелязва съвсем лека блудкавост и прекалена драматичност, просто защото продукцията е испанска и героите са една идея по-показни и емоционални от тези в американските сериали. Но нещата определено са премерени и този тъничък слой захар дори придава на Casa de Papel още повече чар и индивидуалност.

При оригиналното си излъчване по канал Antena 3 сериалът е един сезон, разделен на две части – общо 16 епизода по около 70 минути. Когато Нетфликс го купуват, те разрязват епизодите по нов начин и така получават 21 епизода по около 45 минути. Освен това избират да използват за англоезичната публика заглавието Money Heist, за да се избегне объркването с Къща от карти. Тъй като La Casa de Papel става изключително популярен, Нетфликс умоляват създателите да направят още епизоди. Първоначално сценаристите отказват, тъй като смятат, че са разказали напълно историята, която искат, и са я завършили подобаващо. Но Нетфликс продължават да настояват и накрая Алекс Пина и колегите му се поддават и решават, че могат да заснемат нов сезон, в който престъплението да е по-импровизирано и необмислено и в който да използват вече изградените връзки между героите, вместо да разкажат още една история за непознати крадци. Оригиналният актьорски състав отново е събран, а амбициите на Нетфликс да надмине оригинала водят до това, че втори сезон на La Casa de Papel е най-скъпият испански сериал, сниман някога. Първата половина от новите епизоди вече е качена в Нетфликс, втората също ще бъде пусната скоро. Лично аз съм гледал само оригиналния сериал, така че нямам представа доколко добро е продължението. Скептичен съм, тъй като бях наистина доволен от финала, но все пак ще изгледам всички нови серии, когато излязат докрай.

Сериалът отдава на женските персонажи толкова внимание, колкото и на мъжките, което BBC определя като „иновация за испанската телевизия“

Цялостно погледнато, La Casa de Papel е изключителен сериал и аз го смятам за едно от големите си открития на 2019 г. Интригуващ, динамичен, със страхотни герои и прекрасна музика. Не ви препоръчвам да го гледате в Нетфликс поради неприятното нарязване на епизодите и липсата на адекватни български субтитри. Но знам, че родните зрители има къде да открият оригиналните епизоди с хубав превод. Професора несъмнено би ви подкрепил!