Iron Fist

Iron Fist е УЖАСНО слаб сериал. Искам да започна ревюто по този начин, за да демонстрирам колко точно силно ме подразни и колко изнервящо и протяжно упражнение по мазохизъм беше гледането на тези тринадесет ненужно проточени епизода. Нямам нерви за прелюдия. Iron Fist е крака. И сега ще се опитам да обясня защо.

На първо място, още с първия си половин час, новото отроче на Netflix носи почти непреодолима нужда човек да го спре и да си пусне началото на Arrow, за да си махне лошия вкус от устата. Не зная доколко произходите на двамата герои си приличат и искрено не ми пука, но не можеш да си позволиш да правиш сериал с нов герой, чиято история е 95% повторение на тази на друг, много по-успешен герой, който вече се наслаждава на петия си сезон. Но докато сме на тема сравнения, буквално няма съпоставим елемент, в който Iron Fist да не се дъни, което само кара недостатъците му да изпъкват още повече.

Да започнем със самия герой. Дани Ранд (Фин Джоунс, който, милият, душата си дава да направи нещо от счупения сценарий, но уви…) е неравномерно написан образ, който започва сериала като леко саркастичен непукист и плавно прелива в неприятен истерик, който – бетер от Никълъс Кейдж в The Knowing – движи сюжета основно на базата на принципа, че никога не прави това, което всъщност трябва да прави, и никога не обяснява действията си на никого, или поне не предварително. „Израстването“ на образа, доколкото можем да разтеглим термина, се изразява във все по-силен интензитет на гневно фъчкане и тийнейджърски изблици, които водят основно до още по-голямо забатачване на всички сюжетни линии.

Които сюжетни линии и без негова помощ са някакъв сценарен запек с олимпийски пропорции. Тъй като по някакъв начин останалите герои в Iron Fist съумяват да са едновременно също толкова неадекватни и хаотични, колкото е Дани, но и зле изиграни, историята цикли в неясни посоки (и на моменти толкова бавно, че само дето не се движи назад); сюжетни линии се загатват, без да отидат където и да е, а потенциалните емоционални моменти се сриват в слаба актьорска игра и болезнено некадърни диалози. Сериозно, един от най-драматичните моменти в целия сезон се случва единствено благодарение на факта, че Дани решава ирационално да игнорира план, в чието създаване е участвал активно, което ненужно поставя 70% от основния каст в смъртна опасност.

Но черешата върху тази колоноскопична мелба е екшънът. ЕКШЪНЪТ, за бога! Сериозно, наистина мисля, че си струва да спрем за момент и да си дадем време да осмислим факта, че в сериал, в който главният герой е прекарал целия си живот в изучаване на Кунг-Фу в мистичен чуждоземен манастир, по-голямата част от действието минава без нито една битка, а когато въпросните се случат, те са зле хореографирани, кратки, хаотични и скучни. И най-тъжното е, че актьорите видимо знаят какво правят. Движенията и езикът на тялото на Фин Джоунс са елегантни и фокусирани и излъчват смъртоносна ефективност. Но битките, в които той и останалите са поставени, не се възползват от този факт. Четох някъде, че хореографията често е била давана на каста в деня на снимане, което определено не е достатъчно време за изучаването ѝ. И е трагикомично, че отварящата анимация на сериала има повече и по-надъхващо Кунг-Фу от всичко след това.

Отдавна не бях попадал на сериал, който до такава степен да се дъни във всеки един възможен аспект. Началната история сме я виждали в пъти по-добре изградена в Arrow. Персонажите са ужасни, с едно-две изключения, които са заемки от другите сериали в същата вселена. Развитието на сюжета и злодеите са неописуемо дъно и тотален позор за компания, която ни даде историята на Jessica Jones и злодеи като Уилсън Фиск и Килгрейв. А фактът, че мога да видя по-добра бойна хореография по време на разпродажба на телевизори в Уолмарт, е тоталното падение за точно този герой. Като цяло, искрено се надявам Defenders да е правен от друг екип, защото като актьор Фин Джоунс всъщност има потенциала да ни даде много по-добър Железен Юмрук. НО към момента, Iron Fist е буквално най-слабото творение на Netflix, което съм гледал, а това включва грехопадения като Hemlock Grove. Гледането му е изпълнено със скука и самоненавист и не си струва при никакви обстоятелства, а жертвата е необходима единствено с цел пълно познаване на вселената. Но това си остават тринадесет часа, които никога няма да мога да си върна…

П.П. Искам да отбележа, че сред милионите проблеми на сериала, расата на Дани Ранд не е един от тях. От години се дразня на „избелването“ на азиатски персонажи, но първообразът тук е бял и каквито и расистки тонове да има в оригинала, цялата история и личност на героя са базирани на неговата различност спрямо културата, в която е бил обучаван. А и Iron Fist е толкова зле в толкова много други отношения, че белотата на Фин Джоунс е горе-долу последната драма, върху която някой би следвало да се фокусира.