Game of Thrones, Season 3: Episode 6 – The Climb

Винаги съм казвал, че имам редица проблеми с екранизацията на Песен за огън и лед. Но въпреки всичко не мога да нарека черното бяло – за трета поредна седмица Игра на тронове ни доставя наистина качествен епизод със страхотен диалог, приличен екшън и редица надъхващи моменти. Всъщност The Climb до момента е най-силното попълнение за годината. И щом сериалът успява да бъде толкова силен в средата на сезона, където обикновено е мястото за филъри, направо не знам какво да очаквам от финалните епизоди.

За първи път тази година сцените отвъд Вала ми бяха истински интересни! Разговорът между Сам и Джили беше доста чаровен. Джон Брадли и Хана Мъри стоят много добре един до друг с тези кръгли личица и наистина успяват да породят у мен усещане за плаха и невинна романтика и то в обстановка, която не предразполага особено към подобни мисли.  Разбира се, това е продукция на HBO, съответно нещата не могат да бъдат прекалено сладникави. Така че още в следващата сцена виждаме брутално дране на кожи на малки зайчета.

Междувременно Джон Сняг и Игрит продължават своите диви приключения. Всъщност тяхната сюжетна линия за мен беше най-силната в епизода, и, което е по-важното, най-добре разпределената от доста време насам. Една от по-сериозните ми критики към настоящия сезон, включително към последните две иначе готини серии, е ужасното накъсване на действието. Имаме близо десет сюжетни линии, героите са пръснати из целия свят, съответно всеки персонаж получава по пет минутки на епизод и всички сцени на даден герой са струпани накуп – пет минути Сам, след които той повече не се появява в епизода, пет минути Роб, след които той повече не се появява, пет минути Аря, десетина минути в Кралски чертог, а за финал – пет минути струпани сцени на Денерис.  Подобна подредба ми се струва малко мързелива и ми разваля удоволствието от гледането, дори всичките петминутки да са готини. Настоящият епизод избира друга стратегия относно сцените на Джон и Игрит и резултатът е доста радващ. Тяхната линия е разпръсната из целия епизод и сцените им се редуват със сцени на други герои. Освен това чисто сюжетно линията е добра, защото не е просто сбор от случайни сцени, а си има начало, среда и край – Джон и Игрит имат някаква начална точка, извървяват определен път и накрая достигат до нова позиция. При това физическото им пътуване в пространството е паралелно на вътрешното им пътуване един към друг. Също така изкачването на Вала е адски зрелищно, а финалният пейзаж е сред най-красивите гледни, които съм виждал в този сериал.

В друга част на кралството Мелисандра, в червена рокля и с червена качулка, язди гордо и величествено из гората, заобиколена от няколко стражници, наподобявайки Айез Седай от Колелото на времето. Неочакваната й поява при Братството без знамена въвежда интересна промяна спрямо събитията от книгите, но, честно казано, не съм особено против. Все пак с този ход сценаристите на сериала успяват да свържат някои от независимите сюжетни линии, а това винаги е плюс. Пък и така се гарантира участието на Джендри (Джо Демпси) във втората половина на сезона, което определено е за предпочитане пред представянето на пореден нов персонаж. Е, моментът в който Мелисандра оглежда изпитателно очите на Аря, прозира в бъдещето на момичето и й заявява драматично „Ще се срещнем отново!”  ми напомня по-скоро на сцена от фенфикшън, но все пак мога да го простя.

А в Кралски чертог играта на тронове продължава да се вихри, приемайки все по-зловещи форми. Студената война между Варис и Кутрето този път дава реална жертва, изобразена в един от най-ужасяващите кадри в целия сериал. В центъра на заговорите е невинната Санса Старк, в чиято роля Софи Търнър става все по-убедителна. Тук е моментът да кажа колко доволен съм от представянето на Санса напоследък. За мен тя е невероятно труден за адаптиране персонаж, тъй като е изключително интроспективен герой и главите й са наситени с вътрешен монолог, който трудно би могъл да се предаде на екран. Продуцентите обаче успяват чрез някои външни характеристики да изобразят духовното състояние на Санса и една от тези характеристики е прическата й. Санса изглежда оформя прическата си по подобие на жената, която уважава и цени най-много. В първи сезон косата й беше вдигната и напомняше за тази на Церсей, във втори сезон беше по-свободно пусната като косата на майка й – Кейтлин, а сега често е прибрана назад, подобно на някои от прическите на Марджери Тирел. Сюжетната линия в Кралски чертог завършва с епична реч на Кутрето, която щеше да ми се стори три пъти по-епична, ако не я пуснали цялата в един от официалните промо клиповете за сезона. На фона на зловещите думи виждаме разплаканата Санса, печално загледа в отиващия си кораб. Тази картина по някаква причина ми напомни за митологичната фигура на Пенелопа, загледана към морето, чакаща корабите на своя скъп Одисей. Подобно на Пенелопа, Санса е затворена в дворец и наобиколена от алчни женихи, които я искат заради неземната й красота и богатите й земи. Страхувам се обаче, че съдбата на Санса няма да получи щастливия край на историята на Пенелопа.

Това са само някои от сюжетните линии, засегнати в The Climb. Сред другите герои, появяващи се в епизода, са Теон Грейджой, Бран Старк, Джейми Ланистър и Бриен. Специална похвала заслужава символната за сериала реплика „If you think this has a happy ending, you haven’t been paying attention”.

За финал само ще спомена, че другата седмица ни чака епизод, писан лично от Джордж Мартин…