Game of Thrones, Season 3: Episode 3 – Walk of Punishment

Седмицата отмина бързо  и докато се усетим, дойде време за поредната наситена с емоции разходка из Вестерос и да видим докъде са стигнали борбите за власт там. Първите кадри ни потапят в драматичната обстановка на Речен пад, където Кейтлин си взима последно сбогом с наскоро починалия си баща и глава на рода – Хостър Тъли. Постепенно се запознаваме с останалите представители на клана на скачащата пъстърва и последващите сцени бързо ни ориентират в обстановката и семейните проблеми. Клайв Ръсел пасва чудесно в ролята на Бриндън Тъли и представя героя си стегнато, пълнокръвно и без излишно размотаване. Тобиас Мензис прави прилично представяне на Едмур Тъли – малкия брат на Кейтлин. Добро присъствие на екрана, но арогатност, която някак не се вписа в личната ми представа за персонажа. Разделяме се с Речен Пад, оставяме Кейтлин потопена в мъката си по баща си и изгубените си синове и се настаняваме около масата, на която се нищи политика и се заплитат интриги.

В Кралски чертог попадаме на заседание на любимите ни безмилостни управляващи и интриганти. Петир Белиш отново е представен като далеч по-повърхностен герой, отколкото е в книгата и тъй като е един от любимите ми персонажи, тази черна несправедливост неизменно продължава да ме дразни. Освен това сценаристите упорито наблягат на страничните му занимания, като съдържател на редица публични домове и използват всяка възможна секунда екранно време да ни го напомнят. Тирион Ланистър е все така остроумен и ненавиждан от баща си и сестра си, а силното му присъствие на екрана умело говори и този път, представяйки ни блестящ разговор без думи между него и Тивин Ланистър. И така след бързо разглеждане на обстановката и новоназначението на Дяволчето, сериозните занимания в Кралски чертог са изчерпани и неусетно сме завлечени в поредната еротично-хумористично ситуация, която е абсолютно празна откъм съдържание, но пълна на гледки…

След нагорещените сцени някъде в  тъмните улички на столицата, следва да охладим страстите, отлитайки на север, където немъртвите очевидно са преоткрили себе си и са се отдали на изкуство. За сметка на това странно изпълнение,  имаме абсолютно истински и пълнокръвен Крастър, изигран от Робърт Пю. Усещаме и подобащавата атмосферата на неговия дом на ужасите, който въпреки всичко подслонява малобройния вече отряд на нощния страж.

Денерис е все така решителна и неумолима в желанията си да спасява роби и да завладява Вестерос и малкото моменти с нея са изпипани и красноречиви. Сцените с Аря и Станис за сметка на това стоят някак вяло и се появяват между другото.

Алфи Алън е идеален Теон Грейджой и в този епизод има няколко брутални момента със скоростно редуване на надежда и кошмарно отчаяние и се справя завидно добре с представянето на ужасения си герой.

Финалът на епизода е по традиция силен и изненадващ и показва развоя на събитията около Джайм Ланистър и Бриен Тартска точно толкова рязко и шокиращо, колкото в книгата. А на нас ни остава привкусът на стомана и кръв и огромното нетърпение да видим  четвърти епизод.