Game of Thrones, Season 3: Episode 2 – Dark Wings, Dark Words

Втори епизод от Троновете отново е въвеждащ и ни разхожда през героите, които не успяхме да видим във Valar Dohaeris – Бран и неговата групичка симпатични скиталци, Аря с Баницата и Джендри, Джайм и Бриен. Теон Грейджой също е налице с доста изнесена напред във времето линия. За добро или за лошо ще става ясно тепърва, но в кратките минути на железнородния  HBO успяват да дадат high five на феновете на литературния образец… с хитро представяне на образа на Рамзи Болтън.

Освен обичайните заподозрени, Dark Wings, Dark Words е първият сблъсък на зрителите с Олена Тирел, Торос Мирски и дългоочакваните брат и сестра Тръстики, а всички те играят интригуващи роли в епичната игра на шах на Вестерос. Ще си позволя да бъда субективен и да споделя, че изборът на актъори за Тръстиките (Томас Сангстър и Ели Кендрик) оставя известни съмнения в мен, изглеждат твърде… нормални? Даяна Риг в ролята на Олена е разкошна и е удоволствие да слушаш мнението й за собствения й род, а Пол Кай с видима лекота влиза в ролята на Торос.  

Ще започна с това какво ми хареса в този епизод и няма как да не спомена на първо място Джайм Ланистър, изигран брилянтно от Николай Костер-Валдау. За моя огромна радост, любимият ми персонаж от книгите е и един от онези щастливци, които са подкрепени от страхотна актъорска игра. Джайм добре играе по нервите на Бриен, тя пък отвръща с ефектен шут по мъжкото му самочувствие.

В Кралски чертог надлъгването между Ланистър и Тирел тепърва започва и няма как да не похваля Джак Глийсън (крал Джофри) и Натали Дормър (Марджери) за успешното им въплъщение в покрито с коприна чудовище и манипулативна кучка. Сцената в покоите на краля си е чисто бижу.

Разбира се, пръдните на Тирел не миришат на рози, а Играта също има недостатъци, единият от които е включването на ненужни и разводняващи сцени, които нито движат действието, нито са от особено значение за персонажите в тях. Предвид стегнатият материал в трета книга, можехме да бъдем пожалени от поредното хленчене на Кейтлин и ах, трудните й взаимоотношения с Джон Сняг, както и от, хм, поредното хленчене на Сам, който се сърди на братята си от Стража за решението им да го оставят на Другите, които пропуснаха да превърнат дебелото момче в саздърма.

Все пак, вече всички сюжетни линии се преместиха (макар и на сантиметър), почти всички важни играчи ни намигнаха от телевизионните екрани, а колкото и да се напъвам, не мога да отрека, че GoT е най-доброто фентъзи, появявало се по TV-медията.

Като цяло, добър позиционен епизод, надявам се на по-целенасочено развитие в следващите.