Game of Thrones, Season 3: Episode 1 – Valar Dohaeris
Създател: Дейвид Бениов, Д. Б. Уайс, Джордж Мартин
Сезони: 3
В ролите: Питър, Динклидж, Лена Хеди, Мишел Феърли, Чарлс Данс
Имам да кажа само едно нещо за първи епизод от трети сезон на Игра на тронове:
“ААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА!!”
Но предполагам, че това не е особено професионално, така че ще се опитам да овладея малко ентусиазма си, за да събера две-три кохерентни думи.
Игра на тронове със сигурност е най-впечатляващият фентъзи ТВ сериал, правен някога и спокойно може да мине дори за най-добрата адаптация на фентъзи книга като цяло заедно с Властелина на пръстените. Съответно чакането на трети сезон през изминалата година беше особено дълго и тежко, а многократните гледания на излезлите досега епизоди и мигновената консумация на всеки излязъл тийзър или трейлър само подклаждаше нетърпението ми. Но ето, че 31-ви март 2013 най-накрая дойде и остана един единствен въпрос – ще могат ли създателите на сериала да оправдаят все по-високите очаквания на феновете? За щастие отговорът засега е твърдо „да!“
След драматичните събития в края на предишния сезон, първи епизод започва с чудесно темпо. Всеобщият любимец Тириън, който със сигурност не е станал по-хубав след раната в лицето при битката за King’s Landing, има неприятна среща със сестра си Церсей и още по-неприятна такава с баща си Тайуин. Във втората за първи път виждаме дълбоката, непреклонна ненавист на стария Ланистър към сина си в чистия й вид. Питър Динклидж и Чарлз Данс се справят невероятно и правят тази трудна за гледане сцена една от най-силните досега. Междувременно Денерис пътува с леко порастналите си дракончета и обилно драйфащте по палубата на кораба дотраки към Астапор, където възнамерява да си купи „малка“ армийка за без пари, Роб Старк стига до прокълнатата крепост Харенхол, а Сер Давос прави неуспешни опити да вкара малко акъл в главата на силно сдухания и още по-комплексиран от обикновено Станис Баратеон.
Последните месеци доста хора се опасяваха, че Сиърън Хайндс, когото познават най-вече като строгия Цезар във всеизвестния HBO серал Рим, няма да е подходящ за ролята на Манс Рейдър. Обаче още при първата си проява в Игра на тронове британският актьор демонстрира игриво излъчване, идеално за Краля отвъд Стената. Също както се случи с „прекалено старата“ Кейтлин, сигурен съм че след някой-друг епизод никой няма да протестира срещу присъствието му.
Има и още добри новини – изглежда след огромния успех на първите два сезона HBO са отворили потрфейлите си по-широко, защото мащабът и качеството на визията са още по-впечатляващи отпреди. Лагерът на Манс Рейдър, армията на Роб и дракончетата на Денерис показват доколко е започнала да се размива границата между сериала и високобюджетен филм. С това визуално пиршество е още по-лесно да се потопиш в света на Джордж Мартин.
Следващата неделя и втори епизод изглеждат толкова далече…
Оценка: 8.5/10
Това ревю ми хареса най-много от трите , но и другите 2 бяха интересни. Много добра идея за седмични ревюта , досега можех да чета такива в западни сайтове .
Pavel, коментарите се виждат еднакво под всички части на материала и не става ясно кое точно ревю ти е харесало, така че е добре да уточниш 😉
На някои хора фенбоизма им си личи отдалече 🙂
Добри ревюта, както винаги, но моите впечатления от епизода са малко по-смесени, въпреки че и аз умирам от чисто фенски кеф.
Основно несъгласие с една от забележките (мисля, че беше на Роланд) – за мен е голяма грешка, че е съкратено времето на Давос, прекарано на острова. Вярно, гони се график тук, но според мен за едни 5-10 минути можеха да покажат страданието, жаждата и лудостта на Давос, и диалозите които води с различните си видения. Точно времето на острова е повратен момент за Давос, който окончателно го обръща срещу Мелисандра, и го връща в лоното на Седемте. В случая аз поне получих впечатление, че механично се следват насоките на книгата, без напълно да бъде показана вътрешната мотивация.
Извън това, липсата на бюджет малко е поосакатила северняшката линия – без да броим, че Джон Сняг не ме радва като актьор. Манс също не ме радва, човекът играе супер, но твърде много прилича на индианец, и някак му липсва енергията, струяща от Манс на моите представи. Тормунд и Игрит радват, както и цялата линия в Кралски Чертог. Марджери много ме радва с играта си, дано да продължава така!
Моето мнение най-много с Демандредовото се покрива като цяло. Беше ми по-скоро скучен епизодът (с малки изключения.) 🙂 Нямам търпение да видя Джайм и Бриен, те си ми бяха любима сюжетна линия, та ми е интересно как ще ги представят там нещата.