Game of Thrones, Season 3: Episode 1 – Valar Dohaeris
Създател: Дейвид Бениов, Д. Б. Уайс, Джордж Мартин
Сезони: 3
В ролите: Питър, Динклидж, Лена Хеди, Мишел Феърли, Чарлс Данс
Новият сезон на Game of Thrones започна със епизод, който поставя добра основа на сюжета за тази година, без обаче да е особено запомнящ се сам по себе си. Основен негов фокус са сюжетните линии на Тирион, Денерис, Давос и Джон, при първите три от които почти всичко е на високо ниво. За радост на феновете на книгите разговорът между Тирион и Тивин, ключов за разбиране на отношенията помежду им, е пренесен почти дума по дума, и брилянтно изигран и от двамата актьори. При Давос адаптацията е много умела и макар промените да са сериозни, духът на сцените е напълно запазен. Денерис след нелепостите в последните епизоди на втори сезон най-после получава по-читав сюжет и реултатите са много добри. Астапор изглежда впечатляващо, драконите също, а финалната сцена от тази сюжетна линия беше прекрасен завършек на епизода.
Сюжетната линия на Джон Сняг обаче за пореден път демонстрират, че Кит Харингтън е посредствен актьор, чиято неадекватност сериозно сваля качеството на сцените, в които участва. От друга страна Киърън Хайндс в ролята на Манс Райдър показа смазващо екранно присъствие, а Роуз Лесли продължава с добрите си изяви. Другата сцена отвъд Вала, показваща Сам и останалите от Нощния страж, е малко разочароваща, след края на предишния сезон очаквах доста по-сериозен екшън от показания тук.
Най-слаби за мен бяха двете по-кратки сцени, показващи ни какво става със Старките. В първата от тях армията на Роб влиза в изоставения от врага Харънхъл. Проблематичният момент за мен беше решението на Роб да направи от майка си затворник, при положение, че Рикард Карстарк, който в сериала беше основната причина за това Джейми да бъде освободен от Кейтлин, по никакъв начин не е наказан и по всичко изглежда, че Роб все още си няма идея за неговата роля в цялата история. Цялата тази сюжетна линия има сериозни дупки от самото си начало и вероятно така ще е до развръзката й. Другата проблематична сцена е разговора между Санса и Кутрето, в който Ейдън Гилън определено преиграва, а за пореден път неговият герой се показва като посредствен в интригите и лишен от каквато и да subtlety, за разлика от литературния си първообраз. Но това си е тенденция от началото на втори сезон и изглежда така ще стоят нещата и в бъдеще.
Джофри, Марджъри и Церсей също получават по няколко минути екранно време, които не допринасят особено за сюжета, но пък са добре изиграни и има няколко доста забавни момента. Пренебрежителните погледи на Церсей при някои от репликите на снаха й са безценни.
Във визуално отношение всичко в епизода е на високо ниво, както може да се очаква. Астапор е изпипан във всяко едно отношение – крепостните стени, шлемовете и броните на Неопетнените, харпиите на знамената, CGI гадината, която нападна Денерис…. Отвъд Вала естествено всичко изглежда съвсем различно, но не по-малко впечатляващо.
В заключение – това е един много добър епизод като цяло и изпълнява ролята си да постави едно солидно начало на сезона. Леко разпокъсан е поради прескачането между многото сюжетни линии, но това нмам как да се избегне при уникалния мащаб на сериала.
Оценка: 7/10
Това ревю ми хареса най-много от трите , но и другите 2 бяха интересни. Много добра идея за седмични ревюта , досега можех да чета такива в западни сайтове .
Pavel, коментарите се виждат еднакво под всички части на материала и не става ясно кое точно ревю ти е харесало, така че е добре да уточниш 😉
На някои хора фенбоизма им си личи отдалече 🙂
Добри ревюта, както винаги, но моите впечатления от епизода са малко по-смесени, въпреки че и аз умирам от чисто фенски кеф.
Основно несъгласие с една от забележките (мисля, че беше на Роланд) – за мен е голяма грешка, че е съкратено времето на Давос, прекарано на острова. Вярно, гони се график тук, но според мен за едни 5-10 минути можеха да покажат страданието, жаждата и лудостта на Давос, и диалозите които води с различните си видения. Точно времето на острова е повратен момент за Давос, който окончателно го обръща срещу Мелисандра, и го връща в лоното на Седемте. В случая аз поне получих впечатление, че механично се следват насоките на книгата, без напълно да бъде показана вътрешната мотивация.
Извън това, липсата на бюджет малко е поосакатила северняшката линия – без да броим, че Джон Сняг не ме радва като актьор. Манс също не ме радва, човекът играе супер, но твърде много прилича на индианец, и някак му липсва енергията, струяща от Манс на моите представи. Тормунд и Игрит радват, както и цялата линия в Кралски Чертог. Марджери много ме радва с играта си, дано да продължава така!
Моето мнение най-много с Демандредовото се покрива като цяло. Беше ми по-скоро скучен епизодът (с малки изключения.) 🙂 Нямам търпение да видя Джайм и Бриен, те си ми бяха любима сюжетна линия, та ми е интересно как ще ги представят там нещата.