Създател: Дейвид Бениофф, Д. Б. Уайс, Джордж Мартин

Сезони: 7

Формат: 7 епизода х 60 мин

В ролите: Софи Търнър, Кит Харингтън, Мейзи Уилямс, Лина Хейди, Емилия Кларк и др.

Да, Dragonstone!

Земя на голи скали и диви дракони! На предателства и пламъци! На дим и сол*! Родовото имение на Таргариените никога не е изглеждало по-наситено с история и напрежение. Последната издънка на великата валирианска империя и първата стъпка по пътя на Егон Завоевателя, Драконов камък най-сетне посреща своите истински господари отново. Кръгът на историята се затваря! Денис Пророчицата, преживяла Ориста на Валирия в сънищата си, довежда Таргариенския род тук, а четиристотин години по-късно нейната съименничка Денерис – сама може би кулминация на пророчества – го връща обратно.

И как да ви кажа, не просто Дани стъпва отново у дома си, а ние самите сме най-сетне вкъщи! Game of Thrones е отново тук! Голямото чакане свърши! След десетките изтървани снимчици, завоалирани туийтове и лийкнати сценарии, истинското ястие е най-сетне на масата и да, нямаме грам търпение да забием зъби в него. Истината е, че светът винаги се е делял на две. Тез, които умеят да се хайпват, с щедра насмешка подминават слабите моменти, тържествуват във всепомитащите експлозии от епика и драма и като цяло живеят живота в наситени цветове – и онез, които хейтват, мрънкат за диалози, търсят под вола теле и като цяло са си забравили адреналина вкъщи. Dragonstone за вас, неверници! С други думи, излишно е да ви казвам, че откриващият епизод в седмия поред сезон на най-обичания сериал на нашето време изцяло оправдава високите до небето очаквания. Game of Thrones навлиза рязко в зенита си и сега или никога е моментът да му се насладим изцяло.

Shall we begin?


 (излишно е да казвам също и че спойлерите се прескачат оттук насетне)


Сезонът стъпва ударно върху финала на предния и довършва отмъщението на Аря в една от най-запомнящите се сцени в епизода. Брилянтната актьорска игра на стария Фрей плавно прелива в епичното „The North remembers“ и разнася приятни тръпки по гръбнака. Проблемът е, че Аря вече изглежда непобедима. Не е изцяло ясно какво сюжетно развитие извън драконов огън изобщо може да я застраши и ми се струва, че това ще стане причина да видим (с щедра насмешка, нали помните?) още повече небивалици в нейната арка, която и без това опасно натежа от тях в предния сезон. Всъщност нейната линия още в този епизод ни предлага и най-странното скупчване на случайни персонажи и реплики в историята на телевизията – дружеска сбирка на Ланистърски войници в гората, сред които самият Ед Шийрън пее хайдушка песен и прави някаква безумна свалка с Аря. Вероятно трябва да си мислим за лудостта на войната и за малкия човек във Вестерос, но не се е получило много-много.

Но за Севера и зимата ни беше думата. Бродниците настъпват, зомбита гиганти крачат след тях (ЗОМБИТА ГИГАНТИ, bitches), а Бран е вече на топло и по всяка вероятност оборва фенски теории. Така или иначе, хубаво е да си спомним и за него, тъй като и той е сред персонажите с потенциал както за много епика, така и за голям сюжетен криндж. Тъжните и драматични визии за нашествието на Другите между другото изобилстват из епизода, като в една от тях Сандор Клегейн, старият циник и убиец, преживява красив катарзис, взрян в огъня на великия бог Р’хлор и подклажда доброто си сърце с нови сили. Истината е, че като за толкова напред в историята и тази сцена е поразвлачена и не предлага нещо повече от плоски шегички, но все пак получаваме още няколко щриха от образа на Сандор. Освен това се явява и добра постройка на мотиви за цялото Братство без знамена да се влачи бавно на север, за да стигне някой ден на края на сезона отвъд Вала и да ни предложи badass битката от трейлъра.

Севера! И зимата! Да си дойдем най-подир и на тях. На Джон и Санса не им е леко. От една страна, трябва да подготвят човешкия род за голямата война с Бродниците. От друга, ще трябва да отстъпят Зимен хребет на Бран. А от трета, ще трябва да понесат и интрижките помежду си, които сценаристите и Бейлиш очевидно държат да им създават. По тази причина, пред цялото кралско войнство на Севера, на тях двамата им се налага да спорят публично за това как се възпитава лоялност у васалите. Сцената е тегава за гледане и всява излишен раздор из сплотеното ни фенско братство. Y-обусловените сред нас разбира се симпатизират на Джон и биха желали доста силно Санса да знае кога да мълчи и да не подрива и без това крехкия му (с тази смешна коса) авторитет. Останалите пък недоволстват от феодалния патриархат, който не признава дълбоката мъдрост и познания на законната кралица на Севера. Това натегнато напрежение за щастие е разсейвано от ефирните свалки на Тормунд с Бриен и от разтърсващите душевни оргазми всеки път, щом Лиана Мормонт тресне някой северен лорд по главата с поглед.

Сценаристите ни предлагат интересно огледало на сложните роднински отношения и на юг, където Джейми и Церсей говорят за живота и бъдещето на връзката си, а от време на време и за това на Вестерос. Както отдавна знаете от трейлърите, Юрон Грейджой, пиратски капитан и крал на Железните острови, е новият съюзник на Ланистър. Сцените в Кралски чертог за съжаление страдат от няколко доста безумни реплики, но все по-безапелационната игра на Лина Хейди, щастието да чуеш малко от гласа на разума в лицето на Джейми, както и пънк-рок имиджът на Юрон спасяват положението. Всички знаем, че Церсей ще е голямото зло в този сезон, и епизодът прави каквото може, за да я обрисува като още по-корав противник и тежък социопат.

Още по на юг, голямото разочарование на епизода за съжаление е Сам. Хогуортското усещане на неговите сцени може би е приятно разнообразие, а и трябва да призная, че макар и поне минута по-дълъг от нужното, монтажът по Гай Ричи с нощните гърнета беше по своему забавен. За сметка на това всичко останало в Староград успя доста да подразни. Късогледият майстер, за който в Цитаделата са най-великите учени на света и всичко е суета. Отдавна известната информация за обсидиана*, която едва ли си струваше гнусотията с гърнетата. Очевидният Джора. И най-подир, скандално продължаващата липса на архмайстера Марвин! С две думи, провал.

Но! Всичко това е в миналото. Майката на драконите стъпи на Драконов камък. Свали фалшивите баратеонски знамена и стовари фино стъпало върху обсидиановите стъпала на тронната зала. Гигантската карта на Егон Завоевателя отново пламва с живот и краят вече е близо! Остава една тъжна, самотна и дълга седмица до следващия епизод.

Една дума: НИМЕРИЯ!!!

 

 

 

Оценка: #gameofthronesisback/10