Dark S03

Нека съм честен, нямах импулса да нищя прекалено подробно трети сезон на Dark. Колежката Urd много добре е обобщила предполагаемите му достойнства. С някои от тях съм съгласен, с повечето – не. Тук съм, за да си изкажа мъката и разочарованието в директна литания от критики и оплаквания. След финалните надписи на трети сезон на Dark се чувствах изцеден и празен, но не по хубав начин. От друга страна, това може би трябваше да се очаква – както отбелязва в една своя статия върху криминалните загадки/whodunit историите Чайна Миевил, те са най-забавни, докато осцилират между хипотези за възможни извършители и мотиви. Та така и с Dark, чийто първи сезон за мен ще си остане най-силният.

Не може да се дефинира само един конкретен проблем, който сгромолясва третия сезон на сериала; тук имаме по-скоро набор от поносими сами по себе си фактори, които заедно вгорчават преживяването. Играта на много от актьорите е сякаш по-еднотипна, отколкото в предните сезони. Особено тази на младшите Марта и Йонас, които като че ли имаха повече актьорско присъствие във втори сезон дори с кусурите си, а тук не спряха да се блещят и да ловят мухи.

Музикалните монтажи, които споменах като минус още в ревюто си на втори сезон, тук са още по-зле поради увеличената им честота под път и над път. Признавам си и още по-субективния грях, че почти никоя от песните не ми допадна, а и текстовете нямаха кой знае колко общо с действието. Ефектът се губи в прекаленото повторение. Нямаше и голям съвършен монтаж в последния епизод както с My Body Is A Cage от втори сезон. Вместо това съпроводът е някаква невзрачна песен на Нена, чието звучене е избрано умишлено, за да подчертае по-тясномащабната природа на развръзката между Йонас и Марта.

Като говорим за прекалено повторение, сред драматичните и предполагаемо шокиращи моменти вече почти нищо не ме впечатли така, както нападението на Улрих над малкия Хелге или непредумишленото убийство на Егон Тийдеман от дъщеря му. Просто след толкова насилие и смърт, човек спира да се впечатлява, особено ако тези неща идват отникъде като в случая с Петер Доплер, и то с некадърно вкаран елемент на сексуално насилие срещу дъщеря му .

Но най-големите проблеми за мен идват от дължината на сезона и произлизащите от нея вече досадни повторения и излъгани очаквания. Очаквах да видим как Йонас на средна възраст преживява невъобразими неща, за да се превърне в Адам, а всъщност той просто бива саботиран в експериментите си да създаде машина на времето и претърпява трудови злополуки от работата с Тесла трансформатори и тъмна материя . Образът на Марта/Ева е интересно развит, права е колежката Urd, но този на сина ѝ е абсолютно в джаза, целенасочено или не. И като цяло, сезонът започва добре, след което сякаш гледаме просто празните обороти на една машина, което може и да е търсен ефект, но със сигурност би могло действието да се посбие с помощта на умело писане и качествен монтаж, понеже на този етап вече сме наясно какво трябва да сполети и ще сполети разни персонажи. Постоянно някой повтаря, че началото е краят и краят е началото, или пък друга вече изтъркана реплика, до степен сериалът да залита към самопародия.

Докато сцената с унищожението на Винден и света беше предвидливо оставена за кулминацията на втори сезон, тук я видяхме бог знае колко пъти. Изпада се в онова досадно клише, в което светът винаги бива спасяван, като всеки път се качват залозите… но реално след като веднъж са вдигнати прекалено, това спира да прави впечатление. Точно така ми подейства апокалипсисът тук – напълно се обезцени както като зрелище, така и като мащаби и последици. Пък разкритието че има трети свят беше логично, та не го отчитам като голям обрат в полза на сериала.

И стигаме до финала на тирадата ми. Една от критиките ми на втори сезон беше, че прекалено много се е съсредоточил върху тийнейджърски любовни драми… Тук развръзката на сериала и съдбата на три свята зависи от точно такава драма. Да, наблегнато е на желанието на Марта и Йонас да спасят ближните си, но най-вече и на желанието им да се опитат да спасят един другиго и да бъдат заедно. Което, извинявам се, но абсолютно издиша за мен както откъм правдоподобност (дори да са влюбени тийнейджъри), така и откъм писане и особено откъм актьорската игра. Луис Хофман и Лиза Викари просто нямат необходимата химия, за да ме убедят в тази светоизгаряща любов, особено напук на другите утежняващи фактори.

Все пак се радвам, че всичко остана логически издържано във триухата времева примка, а и цялостната продукция беше на ниво. Но останах като цяло разочарован от трети сезон и в ретроспекция – от сериала. Радвам се, че изгледах първи и втори сезон, и за в бъдеще ще се преструвам, че историята е завършила с мистерията от внезапната поява на уж току-що убитата Марта в къщата на Йонас точно преди апокалипсиса. Ако перифразираме Т. С. Елиът, така приключва светът на Dark, не с взрив, а с жално хленченe (това на Нена). Остава ни надеждата, че следващото отроче на Баран бо Одар и Янтйе Фризе ще е същото толкова интригуващо като първите два сезона на Dark и че двамата ще успеят да се приземят по-гладко на финалната права.