Dark Matter

Dark Matter е един от обичайните за SyFy пълнежи на програмно време, който продължава традицията им на лековати сериали за екипажи на космически кораби и поредния продукт на сложната плетеница продуцентски къщи, сценаристи и актьори, въртящи се из голяма част от жанровата телевизия в последните 7-8 години (която се снима предимно в Канада).

И като за нещо, което поне на мен ми се струва създадено колкото да не „разваля серията“, е занимателен и натиска правилните бутони у тези от нас, отраснали с неща като Lexx, Stargate, Farscape, Firefly и т.н… които вероятно са всички от нас. Това, от гледна точка на човек, минал именно през гореспоменатите обаче, е и основният недостатък на сериала. Успехът му се крепи на това доколко сполучливо ще ти напомни за първообразите си – с тази разлика, че сравненията практически никога не са в негова полза, а от стаяване на дъх в очакване да видиш нов елемент или нов подход към нещо познато можеш да си умреш от задушаване (или да се преквалифицираш в endurance artist).

Завръзката впримчва подобаващо вниманието – шестима души от екипажа на космически кораб се будят от криостаза, установявайки, че не помнят кои са. (И от самото начало решават да се наричат с реда, в който са се събудили, от Едно до Шест.) Впоследствие, когато става ясно защо, разбират и че всъщност са шайка безскрупулни бандюги, събрали се оттук-оттам, за да издевателстват по бандюшкому. Нещо повече, за главите им са обявени награди – и поотделно, и вкупом.

Драматичният заряд обаче нито е особено дълбок, нито се мъчи да се прави на такъв. И сценаристите, и актьорите сякаш са наясно, че ще прекарат много време пишейки/разкарвайки се из скалъпени, евтини декори насред свят с „космически японци“, „космически британци“, „космически корпорации“ и всякакви подобни стереотипи – които сериалът в първия си сезон така и не се опитва да задълбочи. Към тях спадат и героите – съвестният everyman льольо с измита физиономия Едно (Марк Бендейвид), бойната мацка с решителен поглед Две (Мелиса О’Нийл), циничният подмолник с крива усмивка Три (Антъни Лемки), студеният, дисциплиниран космически японец Четири (Алекс Малари Мл.), бездомното оръфано хлапе, което много разбира от джаджи Пет (Джодел Ферланд а.k.a. детето-чудо от Tideland на Тери Гилиъм, която растейки се е снимала сякаш във всеки жанров филм и сериал на тоя свят), и излъчващият мъдрост и спокойно наставничество чернокож Шест (Роджър Крос).

В течение на първия сезон миналото на всекиго от тях го застига по един или друг, но неизменно неособено жесток начин, който задължително трябва да се реши и изясни в рамките на един епизод. Не че това приключва дотам, разбира се – елементи от историята на всеки герой се прокрадват тук-там и по-нататък, колкото да дадат тласък на още някой епизод.

Почти нищо от тях обаче не развива или задълбочава света на сериала, което е може би най-очевадният пропуск на Dark Matter в сравнение с предшествениците му. В досега излезлите 17 епизода практически нищо не ни става известно, освен че някъде там има корпорации, които са разбира се Лоши™ и от време на време се сещат да погнат нашите хора и/или да ги затворят/хванат в капан/нападнат с пушечно месо под формата на пичове с пластмасови пушки.

Актьорската игра обхваща пълния спектър на нотната стълбица – с което имам предвид, че всеки от актьорите представлява точно един тон и свири единствено и само на него: блудкаво клонящи към клишето „свестен, ама корав и уж лош, ама все пак свестен“. Пълната гама се допълва от корабния андроид (Зоуи Палмър), която комай се справя най-добре с ролята си – заради това, че играе добре безизразност, вместо безизразно да се мъчи да играе добре, – плътно следвана от Антъни Лемки, който успява поред да навява спомени за Мал, Уош и Джейн, и получава единствените горе-долу забавни реплики.

При все всичко, трудно ми е да дам на сериала съвсем ниска оценка, защото все пак успява, до момента, да си изпроси носталгичното ми благоволение. Но ако залозите не се вдигнат и ако Dark Matter не се опита да избяга поне спорадично от Problem of the Week формата си, съм готов да го даря с внимателно премерената си и формулирана оценка „Мнях“ и да го затрия от паметта си досущ като корав, но свестен космически бандюга, на когото му е доста скучно.