Armour Тъмните му материи, S01E04

В четвърти епизод на Тъмните му материи джипшъните и Лира най-накрая пристигат в „севера“, или поне Тролезунд, което Гугъл не пожела да потвърди, че е Норвегия, но според канона в главата ми Е. Малкото градче на прага на снежната пустош е само временна спирка, колкото Корам (Джеор Морм…, пардон, Джеймс Козмо) да прати съобщение на една определена вещица, с надеждата нейният клан да се присъедини към неговия в предстоящия конфликт с Магистериума. Междувременно в Тролезунд е пристигнал и Лий Скорсби (Лин-Мануел Миранда) – аеронавт, чиято цел е да освободи несправедливо поробена мечка на име Йорек Бирнисон (Джо Тандберг, който, повярвайте ми, е доста по-секси в човешка форма). Пътищата им се пресичат, когато и Лира научава за Йорек и си наумява, че той ще е необходим съюзник. Но единственият начин да бъде освободена една северна мечка е – явно – да ѝ бъде върната бронята. А в случая въпросната е скрита от Магистериума.

Междувременно г-жа Колтър продължава да бъде по-компетентна и подготвена от всички около себе си. Следващата стъпка в плана ѝ е също да се засили към севера, където, оказва се, интригите ѝ с мечките са довели до пленяването на лорд Азраел (подозирам, че бюджетът няма да ни позволи да видим Макавой отново преди финала на сезона…) и където се надява да настигне дъщеря си.

Лорд Бореал също е в епизода, но не е ясно защо. Този път поне не ходи да се сваля с младежа от нашия свят, та сцената му е кратка…

Armour е поредният епизод, в който повечето сюжетни развития се усещат като да са „от книгата“. И тук е ГОЛЕМИЯТ обрат в това ревю: Аз не съм чел Тъмните му материи*. Съответно не мога да оценя как романът е екранизиран, но мога да си дам скромното мнение за качеството на сериала като сериал. И като сериал, за момента той искрено се дъни. Структурата на епизодите видимо се опитва да следва (доколко успешно, няма как да знам) тази на книгата, по начина, по който го правеше първият сезон на Игра на тронове – сериал, с който този много иска да се отъждествява, дори само ако съдим по абсолютно великолепната и епична шапка.

Проблемът обаче е, че двете истории не са съпоставими, а дори и да бяха, създателите на Игра на тронове доста бързо осъзнаха, че „глава по глава“ е тъп начин да филмираш каквото и да е, защото това просто са различни медиуми. Отделно, независимо какви невероятности ни очакват в следващите книги, ако HBO иска да има рейтингите да ги екранизира, трябва да ни даде все пак нещо в настоящия сезон. Игра на тронове имаше впечатляващ свят с дворцови интриги. Тъмните му материи има някаква недообяснена псевдорелигиозна организация с готино име от ранната Католическа църква, но не ни дава никакъв контекст. Какво точно е Магистериумът? Кой го ръководи? Какви са догмите му? Защо който и да било е против него, предвид колко всичко им е чисто и подредено? Защо има такова огромно политическо влияние и военна сила – и всъщност има ли ги изобщо? Понеже аз виждам само по един-двама свещенослужители и някаква „полиция“, която изглежда на два шамара живот. Игра на тронове имаше убийствени персонажи от самото начало. Тъмните му материи има Лира Белакуа, която е нахакано хлапе, изиграно от разкошна актриса, и г-жа Колтър, която демонстрира интензивни заложби, но не е ясно на какво са подчинени въпросните.

И това ме води до най-голямата разлика. Игра на тронове дава страхотни обещания още с първата си сцена отвъд Вала, след което добавя пластове и пластове на политически интриги, вражди между семейства и военни конфликти. Всичко това в първия си сезон. За момента Тъмните му материи мързеливо рисува умерено интересна алтернативна реалност, в която… правителството краде деца и група номади си ги иска обратно. ТОТАЛНО липсва интригата, която да подпали въображението, липсва врагът, срещу когото героите трябва да се изправят… И липсват самите герои, защото едно малко момиченце пролет не прави, колкото и да е симпатична.

Което ме води към бюджета. Сравненията с първи сезон на Игра на тронове продължават и тук. В Armour видимо липсват пари за повече от една мечка, и дори въпросната е показана само в няколко сцени. И докато всички се подигравахме на Тирион, заради чиито удобни припадъци пропускахме битките, то тук просто няма какво да компенсира липсата на мащаб.

Съзнавам, че всичко това звучи като купчина оплаквания от лаик, но истината е, че независимо колко популярна е една книга/поредица, повечето зрители на филмовата/сериалната ѝ адаптация няма да са я чели. И ако HBO искат Тъмните му материи да е успешен, те трябва да вдигнат както темпото, така и бюджета на продукцията. Защото не може след четири епизода все още да не знам каква е централната история, или да гледам сцена в „бункера“ на Магистериума, където внезапно осъзнавам, че знам повече за маймуната на г-жа Коултър, отколкото за двамата свещенослужители, които съм гледал вече няколко епизода да интригантстват из коридорите и чиито имена ми се наложи да проверя в IMDB.

Иначе въпросната сцена е разкошна откъм актьорската игра на Рут Уилсън, радва ме как Лира внезапно се превърна в Магическо Дете, Което Поема Огромни Рискове, а мечката беше яка. Но просто ако единственото наистина впечатляващо нещо в един сериал е оупънингът му, нещо не е наред, а аз поне имам огромното желание Тъмните му материи да се окаже успешен.