American Gods S03 "Thank Gods I found you."

Трябва да ви призная нещо – преди да започна това ревю се наложи да си прочета предишното, за да се уверя, че този път не съм чак толкова разочарована. Истината е, че не обичам да пиша ревюта за неща, от които не съм доволна, което обикновено докарва главоболия на екипа. За всеобщо щастие положението този път не е толкова трагично. Трети сезон на Американски богове успява да се вдигне от пепелта на предишния – макар и бавно и полека – и да направи това, за което всички фенове се молеха: да се върне към оригиналния сюжет на романа. Авторът на книгата, Нийл Геймън, на няколко пъти адресира проблема със сценаристите, който беше основна причина за провала на втори сезон и за напускането на голяма част от любимците ни на екрана. Радвам се да ви споделя, че тази година развитие има.

Но нека очакванията ви да са реалистични: между втори и трети епизод новият мениджмънт на сериала уволнява поредната от големите си звезди, обект на любовта на публиката – Орландо Джоунс, изпълняващ ролята на африканския бог Ананси. Първите няколко епизода все още се усещат като едно голямо нищоправене с множество паузи, погледи, плавни транзиции и сцени, които не допринасят особено много за напредъка на сюжета.  (Епизодът с отвъдните преживявания на Лаура спокойно можеше да го няма.) Въпреки това продукцията е видимо по-обрана и целенасочена с по-малкото си пламенни речи, фантастични секс сцени и винетки, предаващи имигрантските преживявания и връзка с родовата памет. Тези елементи пак присъстват, но си личи опитът те всъщност не просто да загатнат, а да изяснят своята стойност в историята.  С две думи, историята се изгражда отново.

Докато първи и втори сезон ни водят на пътешествие с Шадоу Муун и Мистър Уензди из четирите краища на Съединените щати, част трета ни дава ясно да разберем, че Шадоу е приключил с военните схеми и се заема да се установи в Лейксайд, Уисконсин – малко наглед идилично градче, за което скоро откриваме, че притежава тъмна тайна. Дотук добре – поне главният ни герой е там, където така или иначе стига (за начина, по който е стигнал, може и да си затворим очите). Въпреки нежеланието му да се меси в “божиите работи“, бившият затворник не успява да избяга от съдбата си и собствените си способности и се заема да разнищи сам мистерията с изчезващите деца. Този мотив се точи известно време като фон, за да имат възможност останалите разпръснати части и герои да се съберат малко по малко.  Това е и причината да няма твърде много нововъведения откъм герои – чисто и просто нямаме време да ги правим каквото и да е било.

Към края на сезона вече започваме да натискаме газта по-сериозно – смъртта на Один е събитието, чието значение е толкова голямо, че успява да постигне целта му приживе – да събере и обедини най-познатите ни смъртни и безсмъртни и да ги изправи макар и само на кратък преговор срещу Новите Богове. Това, за щастие, също става точно както и където трябва си бъде. Финалът вдъхва надежда дори повече от предишния. Ако всичко върви по този начин, има шанс да получим поне един качествен сезон, нищо, че може и да е последният. Няма нужда да гледаме твърде много назад, за да си припомним колко е важен завършекът на един сериал за неговата репутация след приключването. Единственото, на което горещо се надявам, е четвърти сезон да се окаже наистина финален.  Макар и откъм темпо, свързаност и последователност да има много какво да се желае, Американски богове остава пълен с интересни и автентични герои, които предават послание, по-важно сега от когато и да е било. Най-малкото, което и те, и феновете, и самият автор заслужават, е достойно изпращане.