Агент Q5PZ от дървовидната раса на Алкорид 4, малка планета от шестия ръкав, се бе приземил през нощта близо до блатата.

Първите му впечатления от планетата го задъхваха от радост. Беше намерил достатъчно отдалечено и незабележимо място, където би могъл да се покрие. Искаше да се увери, че това е истина, и чак тогава да доложи в Центъра по заселнически проучвания, че има проблем. Всъщност надяваше се, че проблем няма да има…

Макар и с доста усилия, прекоси блатистата местност, а призори се оказа в подножието на хълм, обрасъл с храсти и хилави дръвчета, недостатъчно приличащи на него. Мъгливата светлина на утрото още можеше да заблуди евентуалния наблюдател, но през деня лесно щяха да го открият. На чужда планета трябваше да е готов на всякакви изненади.

Преодоля хълма и пред погледа му се ширна гориста долина.

Застина от неописуемата гледка.

Това трябваше да е раят.

Пред погледа му дърветата бяха със стволове като неговия, дори цветовете на кората и листата им бяха подобни. Нямаше да му се налага мимикрия – е, може би съвсем малко…

В този момент прелетя птица.

Агент Q5PZ безмълвно проследи полета ѝ, после се сепна и се понесе надолу, за да се слее с пейзажа, преди денят да е настъпил напълно. Вече бе убеден, че е на правилното място. Щеше, разбира се, да почака още малко, за да бъде напълно сигурен, но цялото му същество трепереше от радост. Планета, населена с птици, надминаваше най-смелите му мечти.

Намести се редом до няколко дървета, изпъна се, доби съвсем същия вид. Прецени цветовете на стволовете и започна коригираща мимикрия, докато изравни нюансите. След това обърна внимание на клоните и листата, изимитира няколко характерни за местните дървета извивки, започна да поклаща леко короната си в такт с останалите.

Сега можеше да отдъхне.

После да приведе в изпълнение плана си.

 

* * *

Изпрати хаотични сигнали за опасност, вкара почти всичко, застрашаващо живота на неговия вид, под формата на неясни (но достатъчно разбираеми) послания. Онези от заселническия център трябваше да изтръпнат и да отбележат планетата като неподходяща и заплашителна. Това можеше да му осигури вечно спокойствие и край на стария живот. Никой нямаше да го последва, а в базите на всички институции ще бъде заличен, като „загинал при проучване“. Нямаше да хабят ресурси и екипажи за нови изследвания поне години наред.

Ликуваше.

Най-после късметът му се усмихна. След толкова странствания бе намерил рая. Благоприятно място, благоприятна атмосфера, почва, всичко бе идеално. Освен това птици!

Птици!

Можеше само да мечтае някога сред клоните и листата му да има гнездо, а тук, на тази планета, това рано или късно щеше да се случи…

 

* * *

От центъра изпратиха запитвания, той продължи с неясните си разпокъсани сведения за киселинност, отровни облаци, вредни излъчвания на слънцето, магнитни бури и пясъчни урагани. Прекъсна артистично връзката с ужасяващо стържещ звук. После (много хитро) на няколко пъти за миг я възстанови (сякаш се опитва да се справи със ситуацията) и накрая, след още няколко добре преценени, накъсани съобщения за ужасни условия, невъзможност, лош късмет да попадне точно тук и т.н., окончателно ги заряза.

Радиопиеската, която им изигра, трябваше да свърши работа. Кроеше този план от години, докато скиташе и се чудеше как да се отърве. Ето че и мястото, и моментът се появиха. Представи си, как ще почакат известно време, ще направят още няколко опита да се свържат и после ще изтрият Агент Q5PZ от секретните бази с данни.

Загинал при проучване.

Устройваше го идеално.

 

* * *

Два пъти слънцето изгря и залезе, а Агент Q5PZ не можеше да се успокои от вълнението си. Сега вече мимикрията бе напълно завършена и между него и дърветата наоколо нямаше никаква разлика. Дори, само преди минути, някаква малка птичка кацна на един от клоните му, после бързо се отблъсна и отлетя. По-ясен знак за това, че се е слял с околните и е неоткриваем, нямаше. Щастието напираше в ствола му.

Тогава забеляза, че по дърветата край него има някаква цветна резка. Изглеждаше необичайно, учуди се, че я е пропуснал в началото. Не че беше проблем, до залез и той щеше да има такава благодарение на мимикрията. Само не разбираше за какво служи. Важното сега бе, че се измъкна и вече никой няма да го потърси.

Отпусна се, задейства мимикрията и зачака. Постепенно на ствола му се появи бледа резка, надвечер цветът стана като на другите дървета и вече съвсем всичко си беше на мястото, а по клоните му пробяга катеричка.

Птици, катерички…

Беше наистина в рая!

* * *

Мина около седмица, Агент Q5PZ се увери напълно, че планът му е проработил и реши, че може да се установи и да пусне корени. Птиците не се бояха да кацат по клоните му, катеричката редовно притичваше и листата му радостно прошумоляваха. Имаше усещането, че замаяното състояние на щастие няма да го напусне скоро. Всичко около него беше като в приказка. Можеше дори да забрави името си, тук никой нямаше да се обърне по име към него. Беше се слял напълно с новия свят и беше получил спокойствието, което бленуваше.

Корените се протегнаха и достигнаха места в мрака на почвата, където влагата бе невероятно освежаваща. Изпълни се със сила и радост. Единственото, което оставаше, за да е пълно щастието, бе птица да свие гнездо в клоните, сред листата.

* * *

Когато дойдоха хората и започнаха да разговарят съвсем близо до него, той с гордост отбеляза, че е неразличим дори за разумните обитатели на планетата. Изпълни се с удовлетворяващото чувство за добре свършена работа.

После нещата се развиха светкавично.

Забръмчаха машини, съседните дървета започнаха да стенат, скърцат и падат, а Агент Q5PZ с ужас видя как хората отделят от стволовете им клоните и листата.

Оголените трупи се затъркаляха мъртви около него, машините приближаваха, а той вече беше пуснал корените си твърде дълбоко, за да може да се измъкне.