Автор: Ърнест Клайн
Издава: Broadway

Ревю: Рандъм

 

Ready Player One беше страхотна изненада за мен. Подхванах я, след като случайно се загледах в множеството добри ревюта, без да знам какво точно да очаквам, и в крайна сметка в продължение на няколко дни прекарвах почти всяка свободна минута с нея. Книгата е прекрасно забавление в толкова много отношения, и макар да си остава предимно гилти-плежър, увлекателността й спокойно я поставя в личната ми класация за най-добри прочетени романи тази година.

Годината е 2044. Светът се е превърнал в твърде неприятно място, където ресурсите не стигат за изхранването на населението, сигурността на гражданите е постоянно поставена под въпрос, а повечето от тях са принудени да оцеляват в мизерни условия, разчитайки на оскъдни държавни помощи. Уейд е осемнадесетгодишно момче, което живее с наркоманизираната си леля и още дузина наематели в една от стотиците каравани, натрупани една връз друга нейде извън Оклахома Сити. Уейд е с наднормено тегло, не умее да комуникира в истинския свят, родителите му са отдавна мъртви, бъдещето му е без каквато и да е перспектива. Това, което прави живота на Уейд поносим, е ОАЗИС ­­­– Интернетът на бъдещето, триизмерна виртуална утопия, където всичко е възможно. Достъпът до ОАЗИС е безплатен за всеки, който разполага с необходимите очила и сензорни ръкавици. Тази виртуална мултивселена предлага неизчерпаеми възможности за бягство от реалността. Многобройните й сектори са изпълнени с десетки хиляди планети, на чиято повърхност работят симулации на огромно разнообразие от светове. Мнозина използват ОАЗИС за работа, образование, за да прекарват време с приятелите си или да търсят половинката си. За милиони обаче ОАЗИС е освен всичко и едно гигантско MMORPG. Безброй куестове, които могат да вдигнат нивото на аватара ви, магически и технологични оръжия, гладиаторски арени ­– в ОАЗИС дори пълен аутсайдер като Уейд може да сътвори за себе си нова и вълнуваща идентичност, в която да намери убежище.

В ОАЗИС Уейд нарича себе си Парсивал и, също като рицаря от кръглата маса, е посветил живота си на куеста, който би го прославил из целия свят. Преди около пет години създателят на ОАЗИС – гениалният гейм-дизайнер Джеймс Халидей – поставя със завещанието си началото на най-голямото състезание в историята на човечеството. Някъде в ОАЗИС Халидей е скрил своето великденско яйце, чийто откривател ще получи контрол върху компанията на милиардера. Трофеят обаче е скрит повече от добре – три ключа и три порти стоят между него и милионите гънтъри (думата е бленда от словосъчетанието „egg hunter“), какъвто е и Уейд. Куестовете, чието разрешаване ще отворят портите към яйцето, са тясно обвързани с манията на отшелника Халидей, а именно поп-културата на 80те години на 20 век. Именно затова Уейд, като всеки уважаващ себе си гънтър, прекарва безкрайните си свободни часове в гледане, слушане, четене и играене на всички любими произведения на Халидей, с тайната надежда, че ще се натъкне на следа, водеща към първия от трите ключа. Когато това се случва, аватарът на Уейд изведнъж се оказва в центъра на всички прожектори, а с това си навлича и множество врагове, някои от които разполагат с неограничени ресурси и не биха се поколебали да убият в истинския живот, за да се доберат до акциите на Халидей. Уейд осъзнава, че не му остава друг избор освен да спечели състезанието.

Горното описание не звучи особено оригинално и различаващо се от множество кибърпънк романи, включващи виртуални реалности и аватари. Ready Player One печели читателите си с нещо друго. Преследването на яйцето на Халидей е само по себе си един гигантски куест, изпълнен с множество загатки и препятствия, и по това историята напомня донякъде на класическо фентъзи. С разликата, че в тази фантазия различните части на куеста отвеждат Парсивал на коренно различни места и го поставят в ситуации, които биха били немислими дори в най-невероятния научно-фантастичен или фентъзи роман. Постоянните препратки към игри, филми и музика от 80те са изключително забавни и покачват значително увлекателността на повествованието. Естеството на куеста пък позволява на читателя да се наслади на безумно смешни сцени. Представете си древен могъщ лич в тайно подземие, който предизвиква главния герой на двубой. Но вместо с мечове и магия двамата се сражават във видео игра, чиято цел е да повалиш противника с копие от птицата, която е яхнал (щраус или щъркел в зависимост дали контролиш Player 1 или Player 2).

Иска ви се да кръстосвате космоса с модифицирана версия на кораб от клас Firefly? Да се метнете на Делореана от Завръщане в бъдещето, да го паркирате и смалите с магия, колкото да се събере в джоба ви, а след това да потанцувате в клуб с нулева гравитация? Да си построите имение на собствен астероид или да подкарате някой от лъвовете от Волтрон?

Всичко това е възможно в света на Ready Player One. Лепилото, което споява тези разнородни елементи и им придава кохезия, е гледната точка на главния герой. Книгата е разказана от първо лице и това работи идеално, защото погледът на Уейд е пристрастяващ и приковаващ към случващото се. Текстът далеч не блести от стилистична гледна точка, дори може да се каже, че е твърде равен и невпечатляващ. Това обаче се компенсира от факта, че разказвачът е именно Уейд – хлапе, което е социален инвалид и е прекарало години от живота си в бягство от реалността. Иззад очите му за читателя не е трудно да си представи чудесата на ОАЗИС и да изживее тръпката от безкрайното куестене, както и възбудата и страха, придружаващи безмилостната надпревара. Тук се крие и един от евентуалните минуси на романа. Колкото и добре подбрана да е гледната точка на Уейд, прекарването на историята през нея превръща Ready Player One по-скоро в Young Adult роман, отколкото в сериозна фантастика. В крайна сметка ОАЗИС прилича повече на безкрайна игрална площадка, отколкото на истински сериозен поглед върху бъдещето на виртуалната реалност, а гийк-фестът на места идва в повече. Тук-таме авторът напипва няколко по-сериозни технологични и социални теми, но не задълбава в тях, за сметка на приключенията, загадките и по-скоро елементарните взаимоотношения между героите. Диалогът също страда от известна доза неестественост, но този елемент може би всъщност пасва добре на онова бъдеще, обсебено от виртуалния живот.

С тази уговорка за природата на романа, Ready Player One е страхотно четиво, което тече с невероятна лекота и, макар и да не блести твърде силно с концептуални качества, демонстрира отлично колко важна е добре напипаната гледна точка за една история. Освен това книгата е чудесен прозорец към множество произведения от 80те години. Непознаването им далеч не е пречка, тъй като Уейд е увлекателен гид в света на гийк-културата. Комбинирането на тези няколко разнородни елемента се е получило изключително успешно и романът наистина се чете като епично приключение в най-добрите традиции. Дори ми се дощя отново да подхвана Otherland на Тад Уилямс.

 

Оценка: 8/10