Автор: Чайна Миевил
Издава: Del Rey

Ревю: Рандъм

Всеки знае, че небето се състои от два слоя, а светът – от четири. Долното небе се издига на две-три мили плюс една бисквитка разстояние от релсоморето, а след това започва отровното горно небе, в което ловуват странни извънземни летци. Добре, че мръсотията и мъглата скриват тия страшни гледки и само понякога, когато облаците се разпръснат, съществува опасността да зърнеш някоя от тварите, а опазил те Онзи Уместен Ом да не се стовари някоя от тях мъртва върху главата ти.

Но нас не ни интересуват небесата, интересува ни четворно-разслоеният свят. Подземният, където ровят ровещите твари и всичко се опитва да изяде всичко останало. Релсоморето, легнало на плоската земя, разчертана много отдавна от боричкащите се богове, които я надраскали с безкрайните железопътни мили като малко дете, шарещо с флумастер върху лист хартия. Третият слой, или твърдата скала на островите, които се издигат над релсоморето, там където са човешките градове. И над него планините, осеяни с отпадъци, отрови и опасности от горното небе, където само безразсъдните горегмуркачи смеят да се изкачат.

Шам ап Сурап, който също знае всичко това, е докторски чирак на борда на къртицоловния кораб Медес. Медицината не се отдава особено на младия Шам, нито пък го привлича особено животът на къртицоловците; накратко, него не го бива особено в нищо. Съвсем не тайната му мечта е да стане спасител на отпадъци, да претъсва релсоморето за нови и древни останки и артефакти, кои изпуснати от извънземните твари от горното небе, кои загубени от злощастни пътници по релсите. Ала реалността е друга и Шам съвсем скоро е напоен от глава до пети в кръвта на гигантска къртица, уловена от екипажа на Медес. Такъв живот ли го очаква? Къртича кръв, тежки запои по релсоморските пристани и преследване на капитански философии? Една немислима снимка, прочетена от случайно спасено парче памет, може би ще го издърпа от тази траектория и ще го запокити по много по-интересна крива от релсоморето.

Railsea е поредната доза Миевил и, също като предшествениците си, този нов негов роман измества представите за странност и нормалност и разкрива нови хоризонти във фантастичното писане. Книгата е много неща наведнъж. Началото загатва, че може би историята е преразказ на Моби Дик, че Капитан Нафи (Abacat Naphi, анаграмосана версия на Captain Ahab) и Присмехулния Джак (Mocker-Jack), преследваната от нея гигантска жълта къртица, ще бъдат жизненият център на събитията. А може би всъщност романът разказва по-скоро за възмъжаването на Шам? Приключенска история с пирати и скрито съкровище в стила на Робърт Луис Стивънсън? Притча за корпоративната алчност и разпада на капиталистическото общество? Екологична фантастика? Постмодернистична еквилибристика? Кой знае. Познавайки творчеството на автора, бих предположил, че проектът е започнал просто като оправдание за съществуването на релсоморето, този така абсурден и чуден миевилизъм.

Самият Миевил не веднъж е заявявал, че едно от най-големите удоволствия във фантастиката за него е да хване възможно най-странните идеи и да ги превърне в нещо със своя собствена реалност в текста. С това се е справил блестящо в Railsea. За обитателите на този свят безкрайната плетеница от релси е нещо естествено, което винаги е било. За тях дървеният материал, от който са направени траверсите, не идва от дърветата, а по-скоро дърветата са направени от траверсите, защото релсоморето е изконна част от метафизиката на този свят, то е изначално и божествено, а за поддръжката му се грижат тайнствени железни ангели. Във вселената на Railsea думичката „and“ и идеята зад нея не се изписват с поредица от букви, което би било налудничаво, а със „&“. Какъв по-подходящ знак от този, който наподобява постоянното криволичене на релсоморските пътища, свързващи остров с остров, съдба със съдба и история с история. Изпод същите тези релси ровят къртици големи колкото кораби, плъхове колкото кучета и червеи колкото човешки ръце. Същите тези хищници, освен източник на сигурна смърт за неблагоразумния авантюрист, са плячка за безбройните ловни екипажи, които ги преследват заради месото, костите и кожите им. Някои капитани дори имат собтвени философии. Тези зверове, също като Присмехулния Джак, са се превърнали във въртопи от смисъл в съзнанията на често вманиачени грандомани, готови да пожертват всичко, за да победят фикс-идеите си. Вероятно всеки вече се е досетил, че това рядко се случва. Затова пък да имаш собствена философия те прави нещо повече – център на внимание сред релсоморските нации. Държавите градове, пазарите, пристанищата и армиите на тези нации са съвсем правдоподобни на страниците на книгата, а героите й се държат напълно привично и истински на борда на влаковете, които кръстосват релсоморето, тракайки в ритми, за които екипажите са измислили безброй различни имена. Причудливите артефакти, осеяли света, пък загатват за нещо повече от обикновен стиймпънк, за провалени индустриални революции, за тайнствени технологии, може би дори за някакъв непонятен далечен космос.

Светът е именно едно от нещата в Railsea, които работят прекрасно. Особено частите, в които се разкрива гъста паста от подробности за устройството му, са сред най-силните в романа. Също както релсите не свършват, така и на мен ми се искаше да прочета още много за този свят, дори това да не ме отведе до някакъв еднозначен край.

Друг добре смазан елемент от машината е словотворенето и словореденето на Миевил, на когото иначе често му се случва да залита към логореята. Тук почти всичко, което е опитал, се е получило съвсем добре. Измислените думички, осеяли страниците, допринасят много силно за плътността и автентичността на атмосферата на романа. „Moldywarpe“, „flatograph“,  „ordinator“, „clattername“, „arch-salvage“, „nu-salvage“, и прочие, и прочие. Непрестанните игри на думи и анаграми пък подсилват усещането за разсипания из думите смисъл, който героите, авторът и читателят непрекъснато се опитват да съберат на едно място и да задържат мирен. Някои от тях буквално, като капитаните и техните живи философии.

Изреченията, от които е изтъкана историята, най-често не са изречения излязли от съзнанието на Шам и останалите герои, а от устата на почти всезнаещия, или поне всенадничащ автор. Често кънтят с почти мерена и алитеративна музикалност, сглобени върху нетипични интонационни фрази – накъсани от вметнати части или странно удължени и налепени една за друга чрез задъхваща поредица от запетаи & амперсанди. Това ясно изразено вмешателство от страна на разказваческия глас, което на места допринася ефектно към ритъма и звученето на историята, като цяло ме остави със смесени чувства. Миевил е избрал  да стои извън главите на героите през по-голямата част от повествованието, да разкаже историята съсредоточен по-скоро върху самото приключение, отколкото върху психологията на действащите лица. Мисля, че именно това дава основание на романа да се лепи етикета „Young Adult“, не толкова тематиката или естеството на героите му, тъй като при един по-различен подход Railsea можеше да е дори книга безкрайно неподходяща за деца. Ако Миевил умишлено е искал да напише приключенска история, която да може да се чете от по-малки читатели, но без да им спестява мисловна работа, справил се е много добре. Прицелеността към по-младите е видна донякъде и от лексиката, която е далеч по-смислаема от тази в други негови романи, макар и все така да носи разпознаваемия му почерк.

Лично аз бих предпочел един по-мрачен, сериозен и заангажиран с характеризацията прочит на този свят, като под прочит имам предвид такъв от страна на автора. В този си вид книгата опростява твърде много някои аспекти, за които иначе загатва, и, поне за мен, не успява да изпълни потенциалните концептуални пространства, отворени от светостроителния гений на Миевил и способността му да споява неочаквани фигуративни конструкции. Романът определено е пронизан от метанаративна нишка, тясно свързана с метода на разказване, и тази нишка изглежда е опитът на автора да придаде някаква цялостност и целенасоченост на облака от смисъл, който се е стремял да обхване. Така и не успях да преценя за себе си доколко това работи и дали не е по-скоро зле натъкмена кръпка върху историята. Казано по-направо: щеше ми се Миевил не просто да се беше заиграл с тези големи идеи, които присъстват в Railsea, a да беше опитал да улови собствената си философия, дали под формата на кит, къртица или книга. Вместо това той по-скоро е сторил противоположното, като е въплътил в „&“ и релсоморето самонавиващата се в себе си история, а онзи, големия смисъл е оставил извън нея. Не че някой някога е успявал да го въплъти в текст, да улови всеобхватното означаемо; но някои от най-важните текстове са се родили в опита да бъде уловено естеството на самия лов.

Railsea не е книга за този лов, макар и да говори за него. Затова пък е прекрасна приключенска история, с която Миевил за пореден път се доказва като един от ненадминатите търговци на базара на странното. Аз все още очаквам големия му роман. Embassytown показа, че той вече се е насочил към него, както го прави и Railsea, макар и по един по-неангажиращ, но много приятен начин. 

Оценка: 7.5/10