Пазители
Режисьор: "Sarik Andreasyan is an Armenian director who has worked on commercials"
Сценарий: "A sequel, Guardians 2, has been greenlit"
В ролите: Маша, Мечока, Малкият брат и Дядото с отличничките
Отрядът за бързо ревюиране на покъртителни филми КОМА беше безпардонно разквартируван на тази прожекция от intery, която ни придружи лично, за да се увери, че ще изпълним дълга си и ще останем докрай в залата. За това, на което станахме свидетели през следващите два часа, аз ще ѝ бъда вечно благодарна.
Необятен е този свят и пълен с филми. Сред тях има както добри, така и лоши, ужасни и епохално тъпи, а има дори и Teenage Mutant Ninja Turtles: Out of the Shadows, за огромно мое съжаление. Пазители обаче не попада в нито една от гореизброените категории. Той е коронованият жерав, който се възправя от сибирската тундра и с красиво величие удря тежък шамар на всеки американски филм за супергерои, създаван от зората на времето насам.
Отначало може да ви се стори наивен и глупав, но по-задълбоченият анализ показва, че не може просто ей-така да се създаде подобен шедьовър. Представям си годините задълбочени проучвания на свръхсекретно звено, основано с едничката цел да произведе ултимативния филм, спазващ абсолютно всяка запетайка на съществуващата все някъде Магна Харта на филмовите клишета.
В главните роли: Злият учен ™, Силата на приятелството ™ и „Мрачна тайна от миналото“™ със специалното участие на „Тези хора си го заслужаваха“™. Вижте красиви жени в непрактично бойно облекло, станете свидетели на момента, в който руското разузнаване се научава да използва Google, и плачете от кеф при вида на мечка с картечница на гърба.
През първата половина на филма се чудиш какво се случва. След това разбираш, но отказваш да повярваш, че е истина. Когато колегата до теб си разбие кутията пуканки в главата, започваш да се тревожиш за менталното си здраве. Но щом потекат финалните надписи осъзнаваш, че си бил прелъстен с обещания, излъган с реализация и ще прекараш остатъка от нощта да се цъклиш в тавана на спалнята си и да се чудиш ти тъп филм ли си видял, или най-великата пародия в историята на киното.
Така че можем да кажем, че Пазители разплаква, изумява и навежда на размисли впоследствие. Какво повече може да искате?!
Има два варианта за Пазители – или е най-великата проява на руски тролеж, на която съм ставал свидетел след анексирането на Крим, или е резултат от колхоз-партито на столетието, където след около дузина цистерни некачествена водка и пълен лазарет ослепени от метила трудоваци, на някого му е хрумнала идеята да прави филм с оцелелите и оная мечка, която по-рано са преследвали в близката гора да питат уважава ли ги.
Всякакви други алтернативи, като например истински снимачен процес и дори минимално желание за сериозна продукция, искрено ме плашат.
Пазители е задължителна лента и ако бях на ваше място, бих се изстрелял към киносалона преди да спрат прожекциите ѝ. Забавлението е гарантирано, а съвременните комедии би трябвало да образуват шпалир и да козируват, когато наблизо минава творението на… на… Сарик Андреасян, чието име си записвам и запознаването с чието творчество се превръща в личен приоритет.
Арменският тарикат е достигнал с някакви въшливи пет милиона върхове, каквито американските конкуренти като Отмъстителите и Пазителите на галактика с техните бюджети по 200 и кусур не могат да видят и на снимка. Човекът е побрал в под два часа история, която колегите му от Холивуд биха разказали в минимум седем филма и дванайсет предистории. Няма тинтири-минтири тук и получаваме напълно изградени персонажи, вместо глупостите с чичо Бен, пък Марта Уейн, ама мен ме удари светкавица, а онзи експериментална бомба, аз тренирах нинджуцу с на Рас ал Гул убийците, пък той си направи железен костюм с на баща му чертежите. Пазители сгазва жанровите канони и нахлува в Полша, а на който не му харесва, да си протестира – тука е така.
Не помня някога да съм цвилил от смях в киносалон, но с този филм ми се случи нееднократно и напуснах залата в такова приповдигнато настроение, че аха да литна. Повтарям, задължителен!
Ако не е станало ясно дотук, геният на Пазители не подлежи на описание, както слънцето не подлежи на гледане с просто око. Можеш само оттук-оттам да си откраднеш мимолетен поглед, но не и да обхванеш цялото. Затова ето някои мънички парченца, с които и аз ще се опитам да загатна какво му е толкова великото и защо трябва непременно да отидете да го гледате:
- Това е рускоезичен филм, който се прожектира в България с английски дублаж. Преди да го гледам, си мислех, че това е безумен ход от страна на продуцентите и разпространителите, но скоро след като героите започнаха да говорят и чух лишения от емоция дублаж, вследствие на който повечето персонажи звучат еднакво, осъзнах невежеството си и се зарекох да се кланям на всички, замесени в това решение – от продуцентските компании Big Cinema House и Enjoy Movies до българския разпространител bTV Studios. Пазители успява да преобърне детството ви, изпълнено с филми, дублирани на руски или български от един-единствен човек, и да представи една необятна паралелна вселена, в която филмите са дублирани на английски от може би двама човека! Без дори да се налага да прибягвате до пиратство!
- Този равен дублаж е идеалният трамплин, от който със засилка нагоре политат сюблимните диалози. Тук думите наистина не ми стигат, за да предам бурята от емоции, които тези реплики предизвикаха у мен. Ще кажа само, че след първите 10 минути екранно време (в което, както отбелязва колегата Ordo Malleus, е събран материал за около 2 филма) започнах сериозно да се притеснявам дали коремните ми мускули ще издържат още 90 минути сподавен кикот. За мой късмет по-нататък в развитието на сюжета започват да преобладават невербални екшън сцени, в които скуката и държането на слепочия с длани у зрителя измества смеха.
За осъществяването на пълното потапяне на зрителя в диалозите особена заслуга има Валерия Шкирандо, на която режисьорът може би е казал „Гледала ли си онзи филм Зулендър? Спомняш ли си погледа „синя стомана“, който Бен Стилър прави в него? Е, направи нещо подобно, но бъди толкова красива, че да накараш света да осъзнае, че грешно е избрал господаря си в лицето на САЩ и е трябвало да приеме господството на Руската федерация и нейните красиви граждани.“ След което ѝ е поверил роля, в която тя трябва да бъде едновременно суров майор и емоционалната котва на сюжета.
- Емоционалната страна на героинята на Шкирандо се проявява в сцените, които сценаристът е написал, за да разкаже дълбоките емоционални травми, довели до настоящето дередже на пазителите. Тук се помества материалът за други 4 филма, а екипът на КОМА е оставен бясно да разсъждава защо в залата има хора, които не се гърчат от смях.
- Не на последно място: злодеят – чиято мотивация вероятно е оставена не съвсем изяснена, за да може в дискусиите за филма всеки от зрителите да представи собствено тълкуване – притежава множество суперсили, но една от тях привидно е да пише асемблер в телепатична връзка с компютри от 1986 г.? Но е възможно и природата на суперсилата да е да стартира предварително написан асемблер код, не стана съвсем ясно.
В заключение, Пазители е от онези филми, които непременно трябва да гледате с компания, която споделя чувството ви за хумор. Ако имате такава, лентата гарантирано ще ви достави едни от най-забавните час и половина в целия ви живот.
Оценка: Летяща мечка/10
„Но е възможно и природата на суперсилата да е да стартира предварително написан асемблер код, не стана съвсем ясно.“
Вие без да съзнавате сте гледали история, която се развива в някой от руските сървъри на Матрицата.
Предлагам ви друг „задължителен“ руски екшън – Hardcore Henry.
Той е 50% възхита от каскадите и 50% желание да повърнеш от клатенето на камерата.
Най-задължителната част е някъде на 2/3 от дължината му, когато Хенри се среща с истинския Джими. Следва абсурдна и необяснима сцена, която е в разрез целия тон на филма…не в хубавия смисъл. Нататък е още екшън.
Предполагам е малко по-добре от Пазителите, но ако сте придобили вкус за руски куриозни безумия, ето още едно заглавие.
Подписвам се под ревюто с две ръце. Този филм е епохално събитие и всеки, който не го гледа на кино, изпуска много.
И за да разсея несигурността – да, има Post credit scene, и да, тя също е с поне 3 нива по-добра от обичайния марвелски полуфабрикат.
Хаха,да, специално останахме след надписите, защото бяхме убедени, че няма как да няма сцена. И тя, разбира се, не разочарова.
Филмът е събитие.