Краят на света

Краят на света е една от двете комедии за края на света това лято (изненадани сте, нали?). Другата такава – The End is Near със Сет Роугън, Джеймс Франко, Джона Хил и всичките им (ама наистина всички) приятели, – май се очаква в България през септември. Британската версия на Апокалипсиса, дело на Едгар Райт и Саймън Пег и своеобразен завършек на „трилогията“, включваща още Shaun of the Dead и Hot Fuzz, за съжаление май все още си няма официална дата на излизане за България, поне според imdb.com.

На края на гимназията Гари Кинг и четиримата му приятели прекарват незабравима нощ в иначе безумно скучното градче Нютън Хейвън. Поне според Гари, за когото опитът им да извървят Златната миля си остава връх в живота. Дванадесет пъба, по един пайнт бира на човек във всеки от тях. Помежду пайнтовете – малко вандалство, малко трева, небрежни сбивания и тук-таме секс. Двама от петимата мускетари обаче окапват още по средата на нощта, последните два пъба, включително митичната кръчма „Краят на света“, остават непосетени, а пайнтовете неизпити. Повече от двадесет години по-късно Гари, чието житейско развитие меко казано не е помръднало ни на йота, решава да събере отново бандата и да повтори Златната миля, този път до горчивия (или светлия) край. Очаквано като за подобен тип филми, четиримата му приятели са пораснали и вече много не го понасят, но това няма да спре Краля на Нютън Хейвън.

Краят на света започва като предвидим клонинг на Последния ергенски запой, само че в Англия. Който е гледал поне едно от гореспоменатите заглавия със Саймън Пег и Ник Фрост, надали би се заблудил от това, дори напълно да е проспал трейлърите и рекламата за филма. След около една трета от лентата се оказва, че Нютън Хейвън е превзет от роботи, които пръскат синя кръв и… всъщност не са роботи, а извънземни мениджъри на местните? Вече прилично замаяни и емоционално разпищолени, петимата приятели се вслушват в алкохолната логика на Гари и приемат извървяването на Милята като въпрос на живот и смърт. Пиянската buddy комедия изведнъж мутира в научнофантастична пиянска buddy комедия, чиято основна идея спокойно можеше да намери място в епизод на Doctor Who.

Определено един от забавните филми това лято, пък и една от забавните фантастики. Сравненията с Shaun of the Dead и Hot Fuzz са повече от уместни, тъй като те на практика са същият филм, просто са малко по-различни жанрово. Пиянските майтапи в Краят на света, уви, не са чак толкова смешни, доста назад са от първия ергенски запой, и на светлинни години от стоунърските шеги в Pineapple Express; а и не е като да са подправени с митичния английски хумор, филмите в тази трилогия просто не залагат на него. Пиянско-фантастичните сцени обаче са съвсем както си трябва, като включват може би най-яката бойна хореография, която съм гледал скоро – определено са сред най-забавните моменти във филма. Извънземните жители на Нютън Хейвън са друг от по-запомнящите се детайли, на чисто визуално ниво. Развръзката пък е порядъчно безумна и грандоманска и поставя отличен постапокалиптичен завършек.

Сред другите достойнства на Краят на света е актьорската игра – Саймън Пег и Ник Фрост са си като сиамски близнаци и се справят по учебник с този тип роли, Мартин Фриймън има почти толкова опит като тях; Еди Марсън и Пади Консъдайн също са отличници, а към петимата се включват доста добре и Розамунд Пайк, Пиърс Броснан и Дейвид Брадли (Филч от Хари Потър и Уолдър Фрей от Игра на тронове). Музиката е страхотен микс от осемдесетарско-деветдесетарски заглавия и тук-таме модерни тракове, чудесно подбрани спрямо сцените и задаващи идеален тон. Не на последно място да отбележа и забавните, пък макар и плитки аналогии между научнофантастичната история и реалния живот – за скучното и сиво корпоративно живуркане след гимназията, за свободата, истинските удоволствия, за завръщането в омразния, тъп и смотан малък град от детството, и прочие.

Краят на света не е изключителен по нито един начин, дори не е много добър (като изключим масовия бой в пъба). Нито като пиянска комедия, нито като научнофантастична такава, още по-малко като хибрид между двете. Химията му не е нацелена достатъчно добре и дори отделните елементи да му се бяха получили идеално, пак нямаше да е твърде интересно заглавие. За безмозъчно лятно забавление обаче е супер. Междувременно аз продължавам да възлагам надежди (уви, вероятно напразни) This is the End да се доближи до гениалната олигофрения на Pineapple Express.