The Old Guard

Да ви се е случвало наскоро, примерно това лято, да имате планове за нещо хубаво и вълнуващо – пътуване в чужбина, голям фестивал, сватба на близки приятели – и то да се провали тотално? Моля ви, спомнете си ясно усещането точно от мига, в който сте осъзнали, че явно нещата няма да се случат. Именно това изпитвах аз от около 20-тата минута на The Old Guard до финалните надписи на филма.

Когато Нетфликс добавиха заглавието в безкрайния си каталог в средата на юни, бях изключително нетърпелив да го изгледам. Филм по комикс, при това по история на великия Грег Рука, със силна женска героиня в главната роля, изиграна точно от Чарлийз Терон, хвалби от критиците, надъхвания… Можете да си представите как хайпът ми растеше и растеше. А като добавите обстоятелството, че филмът излезе по средата на пандемия, която отмени премиерите на всичките ми чакани заглавия – Черната вдовица, Жената чудо 1984, The Falcon and the Winter Soldier – ще разберете защо му възлагах толкова големи надежди да донесе малко радост в сивите ми дни.

Уви, молел съм се на фалшиви богове. Филмът е тотален провал.

The Old Guard разказва историята на малка група безсмъртни бойци, притежаващи общо взето силите на Върколака от Х-мен. Тя е съставена от Андромаха (Чарлийз Терон), по-известна като „Наричайте ме Анди“ , и трима статиста, двама от които спят гушнати един в друг.  Тези хора не стареят, не могат да бъдат убити и изпълняват мисията си в продължение на столетия, може би дори хилядолетия. А въпросната мисия се състои в това на всеки няколко години да направят по някое добро за човечеството – например да идат на територия, на която се водят активни военни действия, да спасят пет заложника и да си тръгнат незабелязано.

Един от големите проблеми на The Old Guard e свързан с актуалността. Ако този филм беше излязъл през 2000-ната като Неуязвимият на режисьора М. Найт Шаямалан, сигурно би имал шанс да остане запомнен като интригуващо жанрово заглавие с нестандартни концепции, изпреварило времето си. Ако беше излязъл през 2006-та като първи сезон на Heroes, би могъл да плени въображението на зрителите и се превърне в култ. Ако беше излязъл през 2009-та като Push с Крис Евънс, вече щеше да се е позабавил, но пак ми могъл да изглежда донякъде вълнуващо. Уви, той излиза през 2020-та. Жанрът се е развил неимоверно много, виждали сме какви ли не интерпретации на темата за хората със суперсили – от Отмъстителите до Логън, от Джесика Джоунс до Пазителите – и на този фон едно толкова обикновено и посредствено филмче като The Old Guard просто няма с какво да изпъкне.

Сюжетът е муден, разпокъсан и скучен. Действието се развива изключително бавно и предвидимо. Светът на тази история има потенциал и би могъл да е интересен, просто конкретната случка, която филмът избира да разкаже, е доста обикновена. И ако махнем намеците за страхотните неразказани истории от миналото и бъдещето, и оставим само главния сюжет на филма, се оказваме със скучна фабула, която може да бъде предадена в детайли с три прости изречения. Един от другите големи проблеми е темпото. Филмът е близо два часа, като случващото се в първите трийсетина минути може съвсем спокойно да бъде разказано в стегнат петминутен оупенинг, а пък последните двайсет минути биха били много по-яки, ако бяха сведени до сцена след надписите. Грег Рука е посочен като сценарист на филма, не просто автор на комиксите, което е трагично – този човек е наистина талантлив в своята област и е един от най-любимите ми съвременни комиксови писатели, но явно филмовите сценарии не са му силата.

Актьорската игра не подлежи на коментар, защото актьорите в този филм просто не разполагат с персонажи, които да изиграят. Чарлийз Терон е обаятелна, има силно излъчване и внушително екранно присъствие – но тя просто си е такава, филмът няма заслуга за това. Кики Лайн играе Найл – млада жена, която в началото на филма открива, че всъщност е безсмъртна. Нейният образ е най-близкото до реален персонаж, което имаме. Актрисата се справя добре и успява да придаде плътност и човечност на героинята. Останалите безсмъртни обаче са покъртително зле, с излъчване и харизма на мухльовци без маска в кварталното магазинче. Двама от мъжете са двойка и това е сред най-лошите репрезентации, показвани в Холивуд през последните години. Те винаги са на заден фон, имат десет реплики в целия филм, гласът им почти не се чува, имената им са забравими, изобщо абсолютни статисти, ОБАЧЕ когато един от пленилите ги войници им се ухилва подигравателно с „Тоя да не ти е гадже?“, единият от двойката избухва с дълга и патетична реч, тип „Той не ми е гадже, той е слънцето и луната и звездите, душата му е велика и безсмъртна, мога да прекарам вечността, взирайки се в очите му, обичам всяка клетка от този мъж.“ и т. н. Направо си представям как режисьорката и сценаристите си говорят в някой офис „Абе, тея двамата са тотално отсвирени, я дай да им сложим една епична реч колко се обичат, че да я пускат хората в туитър!“. Междувременно Чиуетел Еджиофор играе нещо като злодей и той има също има харизма и присъствие – жалко, че не е от безсмъртните, определено би могъл да им вдигне нивото.

Екшънът е посредствен. В тези два часа има някои хубави моменти и битки, особено към края, но като цяло май идеята е била всичко да изглежда възможно най-неотличително и скучно. За сметка на това в различни моменти ще имате честта да видите дълги и подробни кадри на това как героите стоят в някаква стая, мълчат и гледат към стената.

Мисля, че вече успявате да си изградите ясна идея какво точно представлява The Old Guard. Аз лично не ви го препоръчвам.