Фантастичните животни: Престъпленията на Гринделвалд

Материалът на Lyanna не съдържа спойлери. За вече гледалите филма – препоръчваме да прочетете и материала на Roland.

Когато излязох от среднощната премиера на Фантастичните животни: Престъпленията на Гринделвалд, в главата ми се въртеше един въпрос: „Какво, по дяволите, гледах току-що?“. Нямах представа дали филмът ми е харесал, или не. Не знаех какво в него ми е харесало и какво – не. Не знаех как да го оценя. Не знаех на коя планета се намирам и дали създателите на филма са от същата. В главата ми беше пълна каша. При това положение нямаше как да напиша свястно ревю и за да си изясня какво всъщност мисля, се наложи да го гледам повторно. В крайна сметка Престъпленията на Гринделвалд определено ми харесва, дори много, но първоначалното ми объркване вероятно ще засегне и други зрители, независимо дали са фенове на Хари Потър. Каквото и да очаквате, не е това, което ще видите.

Действието се развива през 1927 г., около девет месеца след края на Фантастичните животни и къде да ги намерим. Гриндълуолд (Джони Деп), или Гринделвалд, ако предпочитате оригиналното немско произношение, за изненада на абсолютно никого скоропостижно се измъква от затвора. Вече видяхме голяма част от тази сцена в трейлърите, но дори в нея има неочаквани сюжетни обрати. Не знам дали в този филм има сцена без неочаквани сюжетни обрати.

Нют Скамандър (Еди Редмейн) вече си е публикувал книгата и има известни проблеми с Министерството на магията, за което работи брат му Тезей (Калъм Търнър). Той пък е сгоден за приятелката от детинство на Нют, Лита Лестранж (Зоуи Кравиц), което поставя Нют в леко неудобна ситуация. Американската аврорка Тина Голдстийн (Катрин Уотърстън) е изпратена в Париж да търси Кридънс Беърбоун (Езра Милър), чието оцеляване явно е известно на целокупните магьоснически власти. Как? Не очаквайте обяснение. В този филм някои неща просто се случват.

Що се отнася до Куини (Алисън Судол) и Джейкъб Ковалски (Дан Фоглър), не мога да ви кажа почти нищо, защото всичко е гигантски спойлър. За героинята на Клаудия Ким също е по-добре да не говоря, няма да споменавам дори името ѝ, в случай че сте изпуснали фурора. В крайна сметка всички се оказват в Париж при Кридънс, около когото се върти целият сюжет.

Нют отново си носи прочутия куфар с някои познати магически същества, както и някои нови. Част от животните са във филма само за украса, като например келпито или бебетата душковци, които сякаш присъстват само за да продават повече играчки, но пък други, като големия душко, имат ключова за сюжета роля. Китайското зуву и френските матаготи доста ме изкефиха, може би просто защото обичам котки.

Но да оставим фантастичните животни и да се върнем към хората. Всички гореспоменати актьори се справят отлично в ролите си. Само Катрин Уотърстън продължава да ми е леко безлична, но все пак тук ми допадна повече, отколкото в първия филм. Винаги съм харесвала Зоуи Кравиц и изпълнението ѝ като Лита Лестранж също не ме разочарова. Трябва да спомена и младите актьори Джошуа Шиа и Тиа Ламб, които играят Нют и Лита като ученици – справят се учудващо добре, особено Джошуа, който възпроизвежда перфектно израженията, жестовете и маниерите на Еди Редмейн.

Но най-доброто изпълнение в този филм според мен е на Джъд Лоу в ролята на Албус Дъмбълдор. Този човек блести при всяка своя поява, макар за жалост сцените с него да не са много. Признавам, че когато гледах Майкъл Гамбън като Дъмбълдор в поредицата Хари Потър, понякога имах чувството, че той няма нищо общо с образа на Дъмбълдор от книгите; че това, което гледам, е просто грешно. Е, тук имах обратното чувство – да, това е правилният Дъмбълдор, това е правилното излъчване, поведение, характер. Може би играе роля и сценарият, писан от самата Дж. К. Роулинг, но най-голямата заслуга според мен е на Лоу – той успява да пресъздаде духа на героя по начин, който ми липсваше досега. Това е едно от най-добрите попадения на филма.

Изпълнението на Джони Деп като Гриндълуолд пък беше едно от нещата, за които се двоумях в началото. На второ гледане съм общо взето доволна, макар да имам и някои забележки. Най-големият ми проблем е с начина, по който говори Деп – неколкократно е наблегнато на факта, че Гриндълуолд е изключително добър оратор, много убедителен и харизматичен, а това невинаги проличава в изпълнението на актьора. Понякога едва разбирам какво казва без да гледам субтитрите. Голямата му реч, част от която видяхме в трейлърите, беше добра, но в други сцени имах горните критики. Освен това още не мога да преглътна докрай дизайна на героя, в който Деп е имал немалко участие, доколкото разбрах от интервюта. Цялостният ефект не е толкова зле, колкото ми се видя в първия филм, но и още не мога напълно да го приема.

Нямам проблем обаче с идеологията и реториката на Гриндълуолд, които са доста по-важни от външния му вид. Роулинг иска да ни покаже как се издига едно, нека го кажем направо, фашистко движение и според мен се справя чудесно. Когато слушаш речите на Гриндълуолд, разбираш защо толкова много хора са готови да го следват – той казва неща, в които има смисъл, които отговарят на емоциите и страховете на слушателите му, и представя своите планове като единствена алтернатива на нещо много, много по-лошо. В същото време обаче зрителят знае, че това, което Гриндълуолд говори в публичните си речи, не отговаря на истинските планове, които крои с най-близките си съмишленици. (Всъщност те се оказаха доста по-зли и безскрупулни, отколкото си мислех преди този филм.) Зрителите виждат методите, чрез които Гриндълуолд манипулира последователите си, реториката, зад която крие реалните си намерения, и си правят очевидните паралели, както с определени реални диктатури от миналото, така и с много настоящи крайнодесни движения.

Основната причина за противоречивата ми реакция след премиерата на филма беше сюжетът. Действието препуска с бясна скорост и зад всеки ъгъл небрежно те плясва по някой сюжетен обрат. Появяват се някакви герои, участват в две сцени и изчезват, без да си разбрал нищо за тях, освен евентуално имената, и то ако имаш късмет. В един момент филмът започва да мята по зрителя шокиращи разкрития, сюжетни обрати и семейни драми като от колумбийска сапунка, от които направо ти се замайва главата. И това нищо не е в сравнение с финала. За да разберете за какво говоря, гледайте филма. Каквото и да очаквате, не е това.

Никой не успя да предвиди какво ще се случи в Престъпленията на Гринделвалд основно заради изключително подвеждащите трейлъри и промоционални материали. Може би най-виртуозното изпълнение в този филм е на хората, успели да залъжат целокупния фендъм с най-ефективната „червена херинга“, която някога съм виждала.*

Цялостният резултат от всичко това обаче е до голяма степен просто… объркване. Не ме разбирайте погрешно – това не е лош филм. Един зле написан, зле заснет и зле изигран филм може да впечатли с ефекти и сюжетни обрати при първото гледане, но няма да издържи на второ. Е, при Престъпленията на Гринделвалд беше точно обратното – на второ гледане ми хареса повече, защото вече не си задавах постоянните въпроси „А сега какво ще стане?“ и „Какво по дяволите стана?!“ Когато шокът от разкритията отмина и вече го нямаше трескавото очакване да видя какво ще се случи, можах да оценя качествата на филма като такъв, а не само като част от историята на магическия свят. Но повечето хора едва ли ще гледат филма два пъти и може да си останат с объркването, шока и чувството за незавършеност.

На първо гледане това е история с прекалено бърз и оплетен сюжет, който представя повече нови въпроси, отколкото отговори, на моменти противоречи на установения канон и като цяло прилича повече на епизод от сериал, отколкото на завършен филм. На второ обаче е много красиво заснет филм, по-мрачен от предишния, но и забавен, с отлична актьорска игра, прекрасни костюми, хубава музика и впечатляващи специални ефекти. Всичко това личеше и при първото гледане, но беше засенчено от шокиращите разкрития и прекалено бързото темпо. И двата пъти не усетих кога са минали два часа, дори с първоначалните проблеми.

Не знам дали бих препоръчала Престъпленията на Гринделвалд на хора, които не са запознати с вселената на Роулинг, но пък на феновете бих предложила не само да го гледат, а и да отидат втори път, след като се отърсят от шока и объркването. Аз с удоволствие ще го изгледам и трети път.

На вече гледалите филма препоръчваме да прочетете и подробния анализ на Roland.